Ловчанският митрополит Гавриил пред „Труд”: Разкол заплашва Православната църква

Ситуацията е сравнима с голямата схизма от 1054 г. между Константинопол и Рим

През ноември Светият синод ще се опита да постигне единодушна позиция за скандала с украинската църква

Има опасност от голям разкол в Източноправославната църква, ако нещо в позицията на Вселенската патриаршия не се промени. Това заяви пред „Труд” Ловчанският митрополит Гавриил във връзка с решението на Руската православна църква (РПЦ) да обяви, че къса отношения с Константинополската патриаршия. Причината е, че духовенството в Москва не признава решението на Вселенската патриаршия да даде автокефалия на украинската църква.

0203_2_286211Светият синод на Българската православна църква, която е една от 15 автокефални църкви, все още няма единна позиция по казуса, който според анализатори може да предизвика най-голямото разцепление в християнския свят след схизмата от 1054 г. между Константинопол и Рим.

„Виждате Руската църква какво решение взе. Оттук нататък и другите църкви ще трябва да се определят – дали ще признаят или не. Дано не се случи това нещо (б.а. - разколът). Аз смятам, че трябва да побързаме с нашето решение. Не е нужно да чакаме официални писма, след като всичко вече е известно, излязло е на съответните сайтове. И на Цариградската патриаршия и на Московската”, обясни дядо Гавриил.

Последното заседание на митрополиите по въпроса беше на 3 и 4 октомври. Тогава Висшият клир не прие предложението за свикване на общоправославен събор, по времето на който да бъде обсъден украинският разкол. На заседанието е разгледано писмо на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил от 3 октомври 2018 г., изпратено до предстоятелите на всички поместни православни църкви.

„Към момента повечето митрополити са решили да се предаде всичко на комисията към Светия синод, която да се запознае и да докладва. Трима митрополити, сред които съм и аз, искахме да вземем решение по въпроса, тъй като считаме, че нещата са достатъчно известни, но позиция нямаме още, която да е приета от целия синод. В началото на ноември имаме събиране по този въпрос отново”, уточни Ловчанският митрополит.

Едностранното преустановяване на взаимоотношенията в православния свят от страна на Руската църква, все още не означава разкол, отчитат специалисти по църковно право. За него е нужно двете страни да заявяват това открито, както и да бъде признато от другите православни църкви.

В момента в Украйна има три православни църкви. Единствената призната е Украинската православна църква - Московска патриаршия, която е част от РПЦ. Другите две са Киевската патриаршия и Украинската автокефална църква, съответно оглавявани от патриарх Филарет и митрополит Макарий.

Проблемът с украинския църковен въпрос стана належащ след отхвърлянето на режима на Янукович и руската анексия на Крим през 2014 г.

През 2016 г. Русия отказа да участва във Всеправославния събор на остров Крит. За последните две години украинците отправиха и две молби към Вселенската патриаршия за признаване на независима украинска църква. Но за независимост може да се говори, ако Вселенският патриарх Вартоломей прочете декрет, който ще даде каноничното пространство за установяване на тази църква. Следващият етап е събор на всички епископи в Украйна. На него следва да бъде избран патриарх, с което да бъде финализирано създаването на новата църква. Към момента сред църквите, излезли с позиции, са Антиохийската, Полската и Православната църква на Чешките земи и Словакия.

 

Историкът д-р Момчил Методиев пред „Труд”: Има и лош сценарий

03-05-momchil-metodievНе виждам причина останалите православни църква да се намесват в спора между двете големи патриаршии – Вселенската и Московската. Всяка реакция в момента би изглеждало като поддаване на натиск.

Всъщност всички те са изправени пред въпроса как да реагират, когато бъде дадена автокефалията на Украинската православна църква. Москва обаче сякаш иска останалите църкви да прекъснат отношенията си с Вселенската патриаршия още преди да се е случило това. Опасявам се, че най-лошият сценарий, който може да се случи, е, ако Москва започне да въвежда разколи във всяка една от православните църкви. Това би било най-драматичното развитие на казуса и искрено се надявам да не се случи.

Несъмнена грешка беше, когато преди няколко години Московската и още три патриаршии – Българската, Грузинската и Антиохийската, бойкотираха Всеправославния събор в Крит. Това практически развърза ръцете на Вселенския патриарх. А на този събор можеше да бъде обсъден казуса с автокефалията на църквата в Украйна. Прогнозата ми е, че повечето автокефални православни църкви ще се въздържат да вземат ясна позиция, т. е. те няма да прекъснат отношенията с Вселенската патриаршия, както иска Москва. Но едва ли всички ще признаят и автокефалията на Украинската църква.

 

 

Сръбският патриарх Ириней предупреди за разкол

Лавров: Целта е Украйна да бъде откъсната от Русия и духовно

Според руската църква е премината „червена линия”

Предоставянето на автокефалност на украинската църква цели Украйна да бъде откъсната от Русия и духовно. Това заяви днес руският външен министър Сергей Лавров в интервю за телевизия RT France и за френските издания „Фигаро” и „Пари мач”.

„Вече мнозинството поместни православни църкви изразиха възмущение. Смятам, че това не е просто моментна реакция, а проблем, който ще продължи дълго”, посочи Лавров. И допълни: „Замисълът е очевиден - да се направи още една крачка, за да бъде откъсната Украйна от Русия вече не само политически, но и духовно”.

Стъпката на Вселенския патриарх Вартоломей към предоставяне на автокефалност на украинската църква бе определена като „преминаване на червена линия” от прессекретаря на руския патриарх Кирил - Александър Волков. „Всички тези решения от гледна точка на Руската православна църква са незаконни. Разколът остава разкол”, отсече Волков.

В същия дух бе и коментарът на сръбския патриарх Ириней, според когото решението на Вселенската патриаршия е „стъпка, водеща към разкол”.

 

Безкомпромисен отговор

„Ембарго“ в Атон

Атина, Бойка Атанасова, кореспондент на "Труд"

Отговорът на Руската православна църква срещу нахлуване в каноничната й територия с решението на патриарх Вартоломей да признае украинските разколници се оказа безкомпромисен. Забранява на паството на РПЦ да се причастява в храмовете под юрисдикцията на Вселенския патриарх. Свещениците ще бъдат наказвани, а за миряните ще бъде грях, ако се молят в тези църкви. Под забрана са всички православни храмове в Атон, Крит и Додеканезките острови, които принадлежат духовно към Вселенската патриаршия.

Това е най-големият разрив в историята на съвременното православие, което нарушава баланса и е очевидно, че се отразява и на Гърция.

Прекъсването на връзките на Вселенската патриаршия с руската църква доведе до "ембарго" на посещенията в Атон.

Руската православна църква забрани на руските поклонници да изповядват и приемат тайнства в Атон, който е под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Атон е на особена почит сред руските поклонници. Там се съхраняват мощите на апостол Андрей Първозванни, на великомъченик Панталеймон, поясът на Богородица, Иверската икона на Божията майка и много други реликви.

Руски бизнесмени са похарчили поне 200 млн. долара през 2005 г., за да опазят манастирите, за инфраструктура на пътищата, да строят параклиси, да реновират повредените сгради и други. Руската църква знае за размера на парите, инвестирани в Атон.

След наложеното ембарго Митрополит Иларион призова предприемачите да инвестират в руските манастири, като подчерта: "Бих им препоръчал сега да инвестират в руските манастири в своята страна. Разполагаме със собствени манастири, които имат голяма нужда, като например Соловски манастир, Валаамски манастир, Лавра Киев и много други. От столетия в Атон звучи руска реч. Расте и броят на поклонниците от Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Молдова и други страни от бившия СССР. По последни данни т.нар. руски Панталеймонов манастир се посещава ежегодно от десетки хиляди вярващи от Руската православна църква.

Коментари

Задължително поле