Лозан Панов на пазар за манатарки

Председателят на ВКС води война срещу държавата, която вече е загубил

„Не започвай война, която не можеш да спечелиш!“

Казват, че тази сентенция е на древния китайски пълководец и стратег Сун Дзъ. Неговите познания и натрупан боен опит остават за поколенията в сборника “Изкуството на войната”.

Ако някой от толкова силно притеснените за имиджа и комфорта на председателя на Върховния касационен съд подсъдими и обвиняеми олигарси реши тези дни да му направи подарък, то въпросната книга би била добър избор.

Може пък Лозан Панов да почерпи знания от древния източен философ и така да открие истината за развитите болтове на бившия му служебен автомобил, шофиран от сержанта от НСО, който се оказва приятел от детските му години. Може пък Панов най-накрая да осъзнае, че във войната, която е повел срещу държавата, няма нищо детинско и най-вече, че е я загубил.

Отсъстващата логика

На 6-ти юни 2017 г., на излизане от среща с президента Румен Радев, председателят на ВКС започва да разиграва полукриминален трилър с мистериозен “инцидент”, случил се със служебния му автомобил седмица преди това. Казусът е подхвърлен пред чакащите го под дъжда на “Дондуков” 2 журналисти, а по-късно доразвит от самия Панов полуанонимно в обслужващите имиджа му “медии”. Така обществото разбира, че на 1-ви юни, на прибиране от Берковица, шофьорът на служебния “Мерцедес”, в който се вози Лозан Панов, установил липсата на два болта на задната лява гума, а останалите три били полуразвити. За Панов било логично да уведоми президента за случая, защото НСО е на подчинение на държавния глава, но установените впоследствие факти и обстоятелства разкриват серия от алогични действия, които, в крайна сметка, може и да са довели до “инцидента”.

Макар да е издържано юридически и логически, базиращото се и на независима техническа експертиза заключение на прокуратурата за отказ от образуването на досъдебно производство по случая, стана повод за поредната кампания срещу държавното обвинение. Нещо повече, поведението на Лозан Панов, както при публичното обявяване на инцидента, така и след излизането на постановлението на прокурор Спас Илиев от Софийската военноокръжна прокуратура, не оставя усещането, че председателят на ВКС търси разкриването на обективната истина, а по-скоро предизвикването на скандал и медийна истерия.

Отвъд опитите за героизиране на Лозан Панов и превръщането му в жертва на “тъмните сили”, както и манипулативния и на места откровено фалшив прочит на заключенията в прокурорското постановление, то разкрива изключително важни детайли за персоната, която управлява най-висшата съдебна инстанция в Република България.

Приятелят от детските години

При раздухването на “инцидента” Лозан Панов изпреварващо обявява, че няма никакви съмнения в работата на личния си шофьор, но спестява, че всъщност двамата ги свързва познанство с давност няколко десетилетия. От показанията на сержант Я.С., шофьор в Националната служба за охрана, става ясно, че малко след като Лозан Панов е избран за председател на ВКС в началото на 2015 г., с когото се познават от детските години, двамата се уточняват съдия № 1 да изиска от ръководството на НСО специална привилегия – избор на персонален шофьор. Извън правилата, Панов настоява, а ръководството на НСО се съгласява, да премести сержант С., който към онзи момент управлява автомобили, обслужващи Народното събрание, на работа към ВКС.

Разследването на развитите болтове на служебния “Мерцедес” установява и друг факт, който показва, че председателят на ВКС, изглежда, много е държал неговите маршрути и местата, до които пътува с автомобила на НСО, да останат в пълна тайна. Оказва се, че луксозната лимузина, нетипично за този клас коли, с която Панов се е возил, не е имала GPS-система за проследяване в реално време на местоположението, както и вграден мобилен телефон. Обичайно е модели, като ползвания от Панов, да имат фабрично инсталирани мобилни и GPS-системи не задължително като екстра, а преди всичко като допълнителна защита срещу кражби.

Проверката установява, че със заповед на самия Лозан Панов, мястото за паркиране на служебния му автомобил във вътрешния двор на Съдебната палата в столицата, не попада в зоната на видеонаблюдение, което се контролира от Главна дирекция “Охрана” при Министерството на правосъдието. Точно в тази зона, лишена от видеоконтрол на достъпа, се е намирал автомобилът преди пътуването на Панов до Берковица.

Всички тези обстоятелства и най-вече привилегията, с която Панов се ползва по изключение – да има за шофьор лично избран от него служител на НСО, е предпоставка за неизпълнение или немарливо изпълнение на служебните задължения на служителя на НСО, констатира прокурор Спас Илиев. Напълно логично, макар прокурорът да е могъл да стигне и много по далеч – каква е гаранцията, че при подмяната на гумите от зимни с летни, извършена преди два месеца, болтовете на всички колела са били добре завити? Да не говорим, че по-мнителните не биха изключили и версията инсценировка.

Притеснения по сценарий

А основания за подобни съмнения не е като да няма. Особено, ако се проследи хронологията на пътуването на Панов и сержант С. от София до Берковица и обратно. На база проведените разпити на шофьора от НСО, на дежурните му началници, на ръководителя на службата, на самия Лозан Панов, както и на направени телефонни разпечатки, се установява, че констатацията за липсващите два болта и разхлабването на останалите три, не е направена при нарочна проверка, а напълно случайно.

След заседание на Съдийската колегия на ВСС на 1-ви юни, Панов заминава за Берковица, за да присъства на встъпването в длъжност на новия председател на Районния съд. Край надлез “Надежда” той и шофьорът чуват потропване и шум, който идва от задната лява гума на автомобила. Няколко километра по-късно, край Костинброд, шумът отново е чут, но само от водача на моторното превозно средство. В района на Бучинския проход шофьорът спира и излиза, в опит да установи причината за странния шум. По показанията на сержант С., той е извършил оглед “на всички гуми, като не е забелязал нищо нередно или съмнително”. Важно е да се отбележи, че през целия останал път до Берковица и обратно към столицата, шумът повече не е констатиран. Независимата експертиза констатира, че ако са били развити болтовете, този шум е трябвало да се увеличава с изминаването на повече километри, а не обратното. При престоя в Берковица, служебният “Мерцедес” е оставен без надзор за 15 минути, по думите на шофьора, за да си купи “Кока-Кола”.

Тука има, тука нема шум

Пак на база показанията на сержант С. и на съдия Панов, пътувайки обратно към София, двамата спират край село Бързия, но не защото чуват шум или нещо ги притеснява, а защото председателят на ВКС решава да си купи гъби – манатарки от крайпътната сергия. Едва тогава шофьорът открива, че от задната лява гума липсват два болта, а останалите три са разхлабени.

Констатацията не е документирана със снимка, нищо, че по-рано сержант С. е направил няколко фотоса на природната красота наоколо. Не е уведомен и никой друг - нито пътната полиция, нито дежурните в НСО, а двамата продължават по обратния път към София. Едва край село Гинци сержантът решава отново да провери състоянието на гумата и да информира, но не по служебния, а по личния си телефон, прекия си ръководител. За случая незабавно е информиран и началникът на НСО ген. Ангел Антонов, който същия ден не е на работа.

Първоначалният опит на Антонов да се свърже с Панов се оказва неуспешен. Прекият началник на сержант С. му се обажда, за да предаде на председателя на ВКС да си вдигне телефона. “При проведения разговор, ген.-лейтенант Антонов не е разбрал от г-н Панов какво точно се е случило”, пише в постановлението на прокуратурата, което се базира на показанията на Антонов. “

От изключителна важност е фактът, че причината за спиране в района на село Бързия не е шум, а желанието на г-н Панов да си купи гъби от крайпътна сергия. Тогава именно, без да е предшествана от потропване или почукване, случайно е забелязана повредата”, констатира при опит да установи истината и прокурор Илиев. Последващите действия на шофьора и на самия Панов също показват, че първоначално двамата изобщо не са взели “инцидента” насериозно. Едва на 2-ри юни сержант С. подава рапорт, а по твърдения на самия Панов, той е изпратил писмо на началника на НСО. Полиция, прокуратура и прекият ръководител на НСО – президентът, не са информирани. “Притесненията” се появяват с цяла седмица закъснение. По сценарий.

На война срещу институциите

Лозан Панов използва срещата с президента, за да подхвърли провокацията за изваждането на прокуратурата от съдебната власт, а и за да атакува индиректно стопанина на “Дондуков” 2, тъй като НСО е към държавния глава.

Вече няколко месеца председателят на ВКС води напълно осъзната и координирана кампания по провокиране на междуинституционално напрежение и разпалване на “хибридна” война между властите. Ако от края на 2015 година, цялата изминала година и до днес, Панов се включи в дългогодишната война срещу прокуратурата и настоящия състав на Висшия съдебен съвет, то от няколко месеца председателят на ВКС използва инстанцията, която представлява, за да институционализира лобистки, корпоративни, политически и олигархически провокации и атаки срещу останалите ключови институции на държавната власт.

Само за няколко седмици, на няколко пъти Панов провокира президента да наруши Конституцията, а накрая му спретна “активно мероприятие” с “развинтени болтове” на автомобил на службата, която му е подчинена. По-рано Панов атакува и премиера Бойко Борисов, ресорният вицепремиер Екатерина Захариева и правосъдния министър Цецка Цачева, че не желаят “дълбока” съдебна реформа, а вместо това, с промяната на Конституцията била извършена една “мимикрия”.

Войната на Лозан Панов срещу институциите изобщо не е случайна и той изобщо не е стратег в нея, а по-скоро еничар. Председателят на ВКС е поредният властови инструмент на скритите стратези, които го използват за продължаване на ерозирането на доверието на обществото в институциите и държавата като цяло.

Всичко това с ясната цел – постъпателно овладяване на все повече елементи от пъзела на държавното управление и най-вече на тези институции, които биха могли да попречат на изпълнението на “хибридната” стратегия срещу прокуратура, правителство, парламент, президент. На държавата не й остава нищо друго, освен да покаже на Панов и най-вече на кукловодите му, че войната, която водят, вече е загубена.

Коментари

Задължително поле