Лора Владова: Научих се да обичам себе си Певицата на Слави напуска България на върха на славата и сбъдва американската си мечта

„Цял живот съм мечтаела да живея в САЩ. И когато нещата с „Файв старс“ станаха малко неясни и Светьо напусна, аз реших, че това е точният момент да замина. Беше 2008 г. Много хора, включително и семейството ми, ме упрекваха защо съм тръгнала да емигрирам, точно когато съм станала известна в България, но аз го направих и съм много доволна от решението си“, начева разказа си Лора Владова.

Нейната звезда изгря в първото риалити шоу за нови певци в България – „Аз пея в Ку-ку бенд“ през 2004 година. Конкурсът бе спечелен от Нели Петкова и Борис Солтарийски и те станаха беквокалисти на „Ку-ку бенд“ в „Шоуто на Слави“, но имаше още петима финалисти – Светлозар Христов, Любена Нинова, Владимир Димов и Лора Владова, както и отпадналата преди финала Надя Казакова. Те образуваха формацията „Файв старс“.

Отличничка на колежа в Санта Моника

Още със стъпването на американска земя Лора се почувствала като у дома и никога не се е смятала за дискриминирана като емигрант. Малцина обаче знаят, че омайната изпълнителка била на косъм да се размине със задокеанското пътуване. „Реших да следвам в Калифорния, но ми отказаха виза. Това не ме разколеба. Седнах и написах на главния консул тогава едно сърцераздирателно писмо и ме извикаха за повторно интервю след две седмици. Дадоха ми виза! И заминах само 3 дни преди да започне семестърът. След 3 години и половина завърших Santa Monica College с три специалности: основна по музика и още две допълнителни – астрофизика и компютърни науки. Завърших с почести като един от 17-те студенти с най-висок успех от около 500“, доволна е от постигнатото в колежа Лора. Тя признава, че има изключително динамичен начин на живот, но той й е много интересен и граби с пълни шепи от него.

Категорична е, че Америка много я променила и то в позитивен аспект: „Всяка държава има своите плюсове и минуси, но човек преценява дали му изнася. Далече съм от мисълта да разказвам колко велика е Америка и колко не ми се живее в България, защото родината винаги ще е в сърцето ми. Никой не може да замени нещата, които ми е дала, затова гледам да си идвам, когато мога“.

В Щатите се отървала от комплексите си

Лора е изключително деен човек, но и спечелената „зелена карта“ през 2012 г. й дава възможност да започне работа и да се самоиздържа в Ел Ей. В момента тя пее в две групи: Country банда и отделно в Persian – Jewish, с която ходи по много скъпи участия като сватби, кръщенета и рождени дни като част от t 90210 Entertainment Group. Лора смята, че е получила невероятен шанс да работи с такива професионалисти, а освен това ги намира и за страхотни хора. „Често имаме участия в The Beverly Wilshire Hotel, където в началото на 90-те бе заснет филмът „Хубава жена“ с Джулия Робъртс и Ричард Гиър. Много ми е интересно да минавам по улиците и край полицейския участък, където е сниман „Полицаят от Бевърли Хилс“ с Еди Мърфи. Когато гледах тези филми в България преди много години, не можех да направя такава асоциация, както сега, на място.

Освен пеенето по изискани тържества, Лора е и мениджър и координатор на имение в Топанга, където всички събития лежат на нейните организаторски качества. Отделно посещава и класове по актьорско майсторство и нейната голяма мечта си остава да бъде актриса в голям филм.

Какво най-много й харесва в САЩ? Усмихнатите и позитивни хора. „Не ме интересува дали се усмихват фалшиво, важното е, че ми създават добро настроение и от сутринта ми дават положителен заряд за целия ден. Тук ми харесва милото отношение на хората и се научих да съм по-духовна, да игнорирарам негативните хора и да бъда над злободневните проблеми – да не им позволявам да вземат най-доброто от мен. Научих нещо много важно: човек трябва да обича себе си, за да го обича и светът! Успях да се отърва от много от комплексите си и се научих да се харесвам такава, каквато съм! И това, което мога да посъветвам младите хора, е да вярват в себе си и да преследват мечтите си, но не мачкайки хората около себе си и с подмолни действия, а с позитивизъм, вяра в себе си и усмивка. Когато искаш, ти се дава – стига да знаеш как да поискаш!“

 

Стойчо Керев: Новите икони са във всеки портфейл

Жертвоприношенията пред съвременните богове се превърнаха в кървава религия, твърди журналистът

– Г-н Керев, каква е ролята на Бог и божието начало в съвременния комерсиален свят? Изгубихме ли връзката си със Създателя?

– Задавате най-спорния въпрос за последните 2000 и повече години. И това не е религиозен казус. Вероятно не очаквате от мен аксиоматично обяснение. Бог е началото и безкрая. Бог е неразрушимата композиция, запечатана в душата на всеки човек. Откриват го тези, които са смели да мечтаят, изследват, търсят и творят. Това е моят прочит. Бог би се разсмял от сърце, ако учените дефинират неговата същност и я напечатат в учебниците. Вие изгубихте ли връзката си със Създателя? Или просто си сменихте мобилния оператор? Моят не съм го сменял половин век и работи безупречно. Така отговарям на втората част от въпроса ви.

– Човекът от 21-ви век е все по-малко одухотворен. Това временна криза ли е? Може ли да бъде преодоляна от съвременната западна цивилизация?

– Не съм съгласен. Да бъдеш боклук или скъпоценност е право на избор. Как да го обясним на учениците от 140-о СОУ в столичния квартал „Обеля“, с които имах среща неотдавна. Те бяха одухотворени, с ведри очи. Как да го разкажем на 9-годишното дете, което по националното радио казва: „Мамо, искам да ме кръстиш, за да имам ангел пазител“. Има хора и хора. Винаги е било така. Изборът от светлите или тъмните да бъдем е личен. А нима кризата преди три века е била по-малка? Ние самите сътворяваме реалността. Може да не го съзнаваме, но е така. Австрия има своя реалност. Със свои чисти улици, чиста вода, свое мислене. И тя е творение на всеки един австриец. Ние имаме нашата реалност. Рожба е на действията на всеки един българин. Какво тук общо има западната цивилизация? Ние сме цивилизацията. Творим или рушим, отговорни или безотговорни, крадци или не, позитивни или негативни – хората решават. И щом пожелаят да се отскубнат от кризата на духа, чудото става.

– Защо все повече се презентира човекът, лишен от своята цивилизационна, културна и полова същност? Защо иконите, ценностите и моралът звучат демоде?

– Няма да бъда маркетолог на модерния социален затвор, в който някои избират да се заключат. Още по-малко ще влизам в ролята на съдник. Просто наблюдавам времевия континиум. И какво откривам? Човек попада в избраната от него среда абсолютно доброволно, без да е насилван дори. Там намира себеподобни, влюбени или обсебени от дявола. Може да срещне и анархисти, хулещи отдавна забравени морални постулати. Новите икони са във всеки портфейл. Отскоро жертвоприношенията пред новите богове се превърна в кървава религия. И по всичко изглежда, че тя ще се котира в следващите сто години.

Междувременно иконите от портфейлите ще се преместят в екрана на смартфона. След още сто години и те ще са демоде. За мен например е нормално да има два пола. Странно как щяхме да се удивляваме на красотата на лъвовете, пандите, тигрите, делфините. Те защо не решат да са еднополови. При тях всичко е наред. При човеците става нещо шокиращо и неразбираемо за Създателя. Последната дума винаги е негова. Не е нито на Меркел, нито на Макрон. Дори на Тръмп не е.

– Спекулациите с генетичния код на българите не спират. Каква според вас е истината за произхода ни?

– Това е добре за спорещите. Винаги ще намират аргументи за хипотезите, които защитават. Самочувствието идва със знанието. Знанието е в пъти по-силно от пропагандата. Има моменти, в които си давам сметка за едно позабравено правило. Не давай назаем скъпа дреха. Никога няма да ти я върнат. Ние сме прекалено дащни на история. Всеки иска да притежава къс от историята на България. Едни искат буквите, други царете, трети златото, четвърти просто я изпиват, защото са вампирясали отдавна. Каква истина може да има за произхода на народ като нашия? Само една. Ние сме специални. Толкова специални, че всеки от нас е най-великият, най-известният, най-мъдрият, най-богатият – смъртен. Но има и друго. Велика, горка, изстрадана през хилядолетията участ, с непоносимо тежка кръвнина за славния ни произход.

 

* Лили Иванова пита какво правят политиците за народа

* Галена не общува с Преслава

* Силиконът на Джулиана Гани изплува във вана

* Най-продаваната художничка твори вече 40 години в психиатрична клиника

* Турските звезди Фахрие Евджен и Бурак Йозчивит се ожениха

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 14 ЮЛИ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.