Лютата зима е златна мина за коминочистач от Шумен

Бай Алеко бори тапите в комините с всякакви инструменти.

Странни хора са това българите – уж много държат на дома и уюта, а нехайни. Идва при мен и ми казва: „Двайсет години много добре ми дърпа коминът, а сега изведнъж започна да връща и да пуши… Какво му стана? „Че може ли двайсет лета да не си го чистил?“, пита на свой ред бай Алеко от Шумен.

È â êúùèòå , è â áëîêîâåòå õîðàòà ìèíàâàõà íà äúðâà, çàùîòî áÿõà åâòèíè, íå å ÿñíî äàëè íÿìà íåùàòà äà ñå îáúðíàò
И в къщите, и в блоковете хората минаваха на дърва, защото бяха евтини, но не е ясно дали няма нещата да се обърнат.

Възможно е и още как – оказва се, че някои хора от построяването на блока не са се качвали на покривите. Нито пък са викали майстор, „доктор“ по комините. Точно такава квалификация е придобил след малко повече от четвърт век коминочистене Алеко Борисов. Вече е прехвърлил 70-те години, бивш миньор е, но e държелив и го знаят в целия Североизток. Откакто е в занаята, всяка година се повтаря едно и също – настане ли люта зима, има бум на клиенти. От същото обаче се оплакват и пожарникарите. Няма ден без запален комин, откакто е станало студено. Причината най-често е в непочистените димоотводи, в които се трупат сажди и се палят от високата температура. И тогава вода не помага. Гасенето става с оцет.

„Вярно, оцетът е най-доброто средство, но си има рецепта. Първо сипваш една бутилка. После е нужен разреден разтвор от 10 литра вода и две бутилки кисело“, потвърждава и коминочистачът доайен. Най-правилната рецепта обаче е друга. Достатъчно е коминът да се чисти веднъж годишно, компромис е на две години! Алеко майстор, както е известен, взема максимум 60 лв. за профилактиката. Ако обаче си навъртял години, без да чистиш, задръстен комин може да ти глътне два-три кубика дърва, защото трудът е голям и цената на майстора скача до 200 лв. Сега кубик цепеници е 80 лв.

На никой коминочистач няма да му е леко, може и три дни да се върти на покрива, обяснява бай Алеко. Най-страшно е, когато се смесят сажди и влага с години. Образува се клей, по-твърд от желязо. Другият душманин на комините са гаргите, които си правят гнезда в тях. Черните птици мъкнат клечки, парцали, кокали, тел, за да гнездят в коминското тяло. Когато една „къща“ пропадне надолу, вият друга и се натрупва. Алеко има инструменти за всяка „тапа“. Като се почне от тежък топуз, та се стигне до водосточни тръби негово изобретение. Снажда ги с муфи и ги спуска със синджир, дълъг 40 метра, в комините. Друг верен помощник му е къртачът за стени. Преди Нова година се натъкнал на живо чудо – повикали го за проблем на втория етаж в блок в кв. „Тракия“, нямало розетка, направил дупка и до нея цялото пространство се оказало пълно със сажди, дори и с пепел от дърва. „Като не е чистено, боклукът е стигнал до втория етаж“, обяснява Алеко.

За толкова години обаче шапка в комин не е откривал, нито пък нарочно запушване от съсед. Отсича, че това са вицове. Виж, има амсалаци, които докато поправят покривите с асфалтови смеси, може да метнат нещо в комина. Я случайно, я недоволни от цената.

Ако някой си мисли, че бай Алеко ходи с четка, както коминочистачите по картинките, се лъже. „Не ползвам такава, но съм вадил на разни пишман майстори четки, изпуснати в комините“, смее се той. Причината е, че понякога отвътре в димоотводите стърчат арматури и инструментите се закачат. Колкото до колегите с неговия занаят, бившият миньор обяснява, че всеки втори от ромската махала на Шумен „Бялата пръст“ се тупа в гърдите, че е коминочистач, дори твърди, че се казва Алеко. Затова често клиентите го питат наистина ли той е оригиналът. „Ако не съм Алеко и ако не ти оправя комина, не ми плащай“, налага се да се кълне коминочистачът.

Все пак втори Алеко с неговите умения има и това е внукът му на 21 г. Него е учил на занаята, но той няма да го практикува. Алеко-младши живее в Германия, работи в автомобилен завод, женен е за румънка и не се очертава да се катери по хорските покриви, махва с ръка дядото.

А ако беше в Шумен, можеше да усвои и още един златен занаят – отпушването на канали. Бай Алеко най-често е като спешна помощ за запушени сифони на бани. От опит казва, че техният най-голям враг са неразградимите косми. Дори чудодейните препарати помагат само моментно, обяснява майсторът. Затова трябва майстор да види, ръка да пипне.

Противно на всякакви очаквания в дома на коминочистача не бумти печка, а върти модерен климатик. „Дървата и въглищата правят най-голяма топлина. Несравнимо е, преди топлех цял апартамент с една печка. Но много трябва да й се слугува. Цепиш дърва, носиш, изхвърляш пепел… Сега плащам 150 лева за ток и чиста работа“, казва майсторът.

Ìàéñòîðúò ïî çàïóøåíè êîìèíè ñå ãðåå ñ êëèìàòèê
Майсторът по запушени комини се грее с климатик.

Преди години дървата бяха евтини и хората масово поставиха камини, накупиха и печки. Сега с новите завишени цени може и да се замислят, умува бай Алеко. В никакъв случай обаче, не се притеснява, че клиентелата му ще секне. Дори му стига само да ходи по улиците и да го пипат за късмет. „Аз съм Алеко – това като кажа, всички се нахвърлят, макар че не съм като оня Черен Петър от картите“, обяснява майсторът на комини. Като дете точно от едно такова модерно тесте се запалил един ден и той да бъде коминочистач.

Когато може, гледа да помага. Преди години много искал да бъде полезен с миньорското си жилище в Бобов дол. Четиристайният апартамент в градчето стои под ключ и пустее от 1990 г. Тогава миньорът се пенсионирал и си дошъл в Шумен. Като станало земетресението в Перник през 2012 г., го предложил на семейство в нужда. Търсил и тогавашната кметица Росица Янакиева, но тя му благодарила за жеста и казала, че нямат кандидати да живеят в Бобов дол. После бай Алеко се запалил да го предостави на сирийски бежанци, но въпреки тръбенето по медиите пак не се намерили новодомци. Миналата година съседите му в блока на ул. „Свилен Русев“ 32 в миньорския град го извикали да подпише, че е съгласен за безплатно саниране. Ударил парафа и сега очаква пълно обновяване от държавата.

Не се оплаква от пенсионерския живот. И докато може да чисти комини, не би хванал пътя към Германия, където е дъщеря му; съпругата му Соня отскача за повече месеци. У нас се чувства успял и късметлия. „Знам, че децата ми са добре, от никого заем не вземам, тук познавам хората, помагам им, а те ме уважават. Това е достатъчно“, казва бай Алеко и си понамества кадемлийската шапка, която не си губи черния цвят от саждите.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете