Словото не може да бъде обект на чиновнически произвол, властнически натиск или партиен дневен ред

Точно както комунистите преди 30 години, ляво-либералите смятат, че са призвани да носят правдата

Наскоро една слабо позната за широката общественост чиновничка от СЕМ си позволи грубо да атакува независимостта на БНТ и да води персонална личностна атака срещу директора на телевизията Емил Кошлуков. Това е повод да отделим малко време да си поговорим за свободата на словото отговорно. Обективно погледнато без свобода на изразяване, няма как да се конструира едно свободно общество. Словото не може да бъде обект на чиновнически произвол, властнически натиск или партиен дневен ред. Това е особено валидно в националната телевизия, която е наша, на гражданите. БНТ е важна, тя е медията с най-високо обществено доверие и натискът върху нея е опасен.

Нека сме наясно защо се случва този натиск. Той не е плод на прищявките на Пролет Велкова или някой от другите чиновници в СЕМ. Не е някаква нейна самодейност, а напротив - това е организиран идеологически въпрос, който е в ядрото на ляво-либералното политическо семейство. Българските ляво-либерални партии и формации, водени от веруюто на своите американски и европейски първообрази, водят същинска война срещу свободата на словото. Ако хората могат да обменят идеи свободно, тогава те ще стигнат неминуемо до извода, че ляво-либералите са авторитари с твърде много власт в ръцете си и твърде много кухини в идеологията си. Следователно задача номер едно на ляво-либералното статукво е да забрани свободата на словото. Който контролира словото, контролира обществото. Урок, който уви мнозина консерватори и умерени хора още не сме научили.

Преди да продължим обаче е нужно да се направи една важна бележка. Трябва ясно да бъдат обозначени кои са тези ляво-либерали у нас, които воюват със свободата на словото. Прочее, те воюват с всяка свобода, но думата ми в случая е за словото. В друго време и при други обстоятелства не бих ги посочвал директно, най-малкото от учтивост. Но днес не можем да си позволим този лукс. Ляво-либералите излязоха изцяло извън контрол, станали са прекалено самоуверени, арогантни и агресивни, за да продължаваме всички, които не сме им от котилото, да ги галим с перце. Образно казано те ни бият с камъни по улиците, най-малкото, което трябва да направим, е ясно да обозначим кои са тези, които водят своя ляво-либерален джихад срещу свободата.

В момента на българския политически терен върви едно преформатиране, което оформя стоящите от онази страна на барикадата, която защитава неолибералното глобалистко статукво. Днешният български прочит на ляво-либералния глобален консенсус е трипартийната конфигурация между „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и БСП. „Демократична България“ не са десни, но се правеха на такива до съвсем скоро. „Продължаваме промяната“ са „лява ръка - десен джоб“, т. е. деидеологизирана глобалистка групичка, създадена като мост с цел да може да се преглътне тази трипартийна сглобка - БСП-ПП-ДБ. Днес, дами и господа, трябва да осъзнаем нещо - градската десница умря, да живее ляво-либералната градска левица. ДБ и ПП се сглобиха с БСП, която оформя това крило на големия политически разлом на нашето време - неолибералната глобалистка левица.

Покрай случая с атаките към Кошлуков и БНТ този факт стана незаобиколим. Вижда се пълното стиковане между различните групички по интереси, които са различни само семантично, но идейният и политически център зад тях е абсолютно хомогенен. Например напълно е видимо пълното препокриване между ПП и ДБ. Което според мен ще им изиграе лоша шега на изборите - просто техния избирател ще си гласува за ПП, защото какъв е смисълът да гласуваш за две отделни партии, които са напълно еднакви? Което ще създаде реалната хипотеза ДБ да не прескочат бариерата, а това ще счупи цялата им властова схема. Но да видим как ще се произнесе избирателя.

Относно БСП трябва да сме наясно, че традиционната левица е част от сглобката на либералната левица само, защото иначе едва ли ще види скоро власт. В този ред на мисли, както бе отстреляно ИТН, така скоро може да се отстреля и БСП. Надявам се на „Позитано“ не са толкова наивни, че да смятат, че ПП и ДБ ще ги обичат завинаги. В крайна сметка твърде много леви станаха, нищо чудно утре вроденият либерален канибализъм да сработи и да намалеят участниците в трупата. Което ще отвори разговори за друг партньор в ляво-либералния сектор. Наблюдава се в последно време, определено или с подкрепата, или най-малкото със знанието на днешните американски управляващи, че се търсят мостове между ПП и ГЕРБ. За ляво-либералния отвъдокеански елит няма значение кои са участниците в управлението под тяхна егида, важно им е просто управлението да е под тяхна егида. Ще видим дали г-н Борисов ще отклони либералите в ГЕРБ от този курс или грешката за гушкане с ПП ще се реализира.

В случая на натиска върху БНТ виждаме следното - първо, паднаха всички маски. Няма съмнение кой е в ляво-либералния сектор. Второ, вече е ясно, че глобалната либерална левица няма да остави свободата на словото да се шири необезпокоявано. Тези хора никога не биха допуснали всеки да може да говори или мисли каквото си реши. Просто, точно както комунистите преди над 30 години, те смятат, че те са онези, които са призвани да носят правдата. Те мислят, че знаят по-добре от нас кое е истина и кое лъжа, те са назначените експерти и всяко мнение отвъд догмите им е просто грешно. Не можеш да кажеш, че климатичната паника е тъпотия, не можеш да разкритикуваш джендър идеологията, не можеш да си независим от техните мисловни обръчи.

Затова е и тази истерия срещу Кошлуков. Между-другото войната им срещу него е един от знаците, че тия хора са неокомунисти. Ако бяха истински антикомунисти, за каквито се пишат, щяха да са сред най-големите фенове на Кошлуков, който е един от малцината обществено признати и напълно безспорни антикомунисти. Но те няма как да са му фенове, точно, защото той е антикомунист, а те са точно обратното. Освен това им е голяма болка, че изгубиха влиянието си в БНТ, което преди в определени предавания изглеждаше като партийна телевизия на ДБ. Затова ще продължат да се бият със зъби и нокти, за да овладеят и контролират телевизията и всеки глас, който е различен от техните, да бъде заглушен. По същата сила и „Труд“ е бил атакуван от тях многократно, обект на нападки са били и други медии и личности. Нека не се заблуждаваме - намираме се в разгара на идеологическа война, в която опонентът е готов да използва всички мръсни трикове в ръкава си.

Ние бихме били наивни да не им отговорим. Необходимо е винаги, когато някой от нас, онези, които не сме с ляво-либералния консенсус, бива нападнат, ние да им отговорим в един глас, че така не може. Иначе няма да спрат похожденията си срещу свободата никога. Ако оставиш агресора без отговор, той решава, че агресията му дава право да прави каквото си иска. Това е път, по който едно общество неминуемо ще се разпадне. Ние още не сме готови да дадем дадем нашето по такъв начин. Нали?