Македонизмът или бъдещето на България

Безличията от Брюксел са готови да жертват свой съюзник - България, за да угодят на едно коминтерново и сталинско-титово творение

България да не позволи на шайка шарлатани да откраднат миналото и да посягат върху бъдещето ѝ

Пет години отношенията България - Република Северна Македония заемат централно място в българската външна политика. Период, по време на който се провеждат редица политически и научни контакти, правят се многобройни изявления на най-висши държавни дейци на двете държави. Резултатът от цялата тази дейност е... нулев. Македонистите не само продължават, но и активизират наглата кражба и фалшификация на българската история и още по-арогантно ругаят българския народ и държава като последната измет на планетата. Езикът на омразата срещу всичко българско, насаждан с прецизна последователност, е без аналог в европейската история.

На фона на съществуващото състояние на българо-македонските отношения по вина на Скопие особено смущаващо е, че българските правителства, отговарящи за външната политика, си затваряха очите пред чудовищните претенции на своите партньори и не желаеха да проумеят с кого си имат работа. Те дори не искат да отчетат факта, че скопската върхушка е не само безлична марионетка, но и изцяло е продукт на сръбския краен национализъм. И че не от Скопие, а от Белград зависи състоянието на бъдещето на отношенията между София и Скопие.

Усилията на правителството ни да активизира политическите, икономическите и културните връзки с Република Северна Македония е добра, но нереалистична инициатива. От средата на 50-те години на миналия век до разпадането на Титова Югославия българската страна многократно е инициирала различни идеи за широко всестранно сътрудничество с македонската република. Изразявана е готовност дори за финансиране изграждането на някои транспортни връзки. Подобно желание българските правителства изразяват и пред новите управляващи в Скопие след 1991 г. Намесата на Белград обаче е светкавична и категорична. Населението на Вардарска Македония трябва да бъде държано в максимална изолация от България.

Повече от столетие сръбските националисти гледат на Вардарска Македония като тяхна земя, наричайки я Южна Сърбия, а на изфабрикувания от тях македонизъм - като инструмент за изкореняване на националното съзнание и посърбяване на българите край Вардар. Тази цел се преследва с удивителна упоритост, твърдост и безкомпромисна последователност. А основание, че може безпроблемно да се продължи курсът към заграбване на нови български територии, този път неалбанизираните части на Вардарска Македония, им дава успешната агресивна политика в края на 19. и началото на 20. век, премествайки българо-сръбската граница, утвърдена през турското робство по поречието на река Българска морава (прекръстена от сърбите на Велика морава) до крайно опасна близост до София, брутално посърбявайки няколкостотин хиляди българи. Разбирайки без да се съобразяват, че най-голямото въстание на българите срещу османските поробители е Нишкото от 1841 г. Безличната и посредствена българска външна политика през последното столетие е също стимулиращо обстоятелство на агресивния външнополитически подход на Белград.

Очевидно, яростната конфронтация, поддържана от македонистите под стриктното ръководство на Белград, ще продължи, защото тя създава жизнената среда на македонизма. Без нея той е обречен на провал. Този реален и незаобиколим факт императивно налага и пълна преоценка и промяна на подхода и политиката на България към Скопие. Искреният стремеж на българската страна за изграждане на приятелски добросъседски отношения между България и Република Северна Македония, което е в интерес и на двата народа, на този етап е без всякакъв шанс за реализация. Твърде наивно е от българска страна да търси приятелството на друга държава, която отрича дори собственото ѝ съществуване. Широко тиражирано е твърдението в медии, учебници и научни издания, че българският народ е измислен от Русия през 1877/1878 година, а всъщност това са побългарени сърби и македонци. Истинските българи в момента, населяващи България, са само… 200 хиляди. Само този пропаганден акт свидетелства за патологична враждебност, омраза и коварен замисъл на най-агресивните сръбски националисти и техните вербувани протежета в Скопие, посягащи директно върху бъдещето на българския народ и държава.

Реалността на отношенията София-Скопие и враждебно-конфронтационната политика, поддържана от Република Северна Македония към България, стигаща до смайваща арогантност и яростна истерия, предлага на българската страна един-единствен ход на нейната външна политика. Незабавно, повтарям, незабавно стартиране на твърд, последователен, а не кампаниен, курс за пълно и безкомпромисно разобличаване на македонизма като един мащабен еничарски акт, извършван в историята на Европа, пряко посягащ върху бъдещето на българския народ и държава.

Това включва:

1. Разкриване на отговорността на Й. Б. Тито и Й. В. Сталин, инициирали престъпната идея - македонизма, както и на силите, които им я внушават. Особено силен разобличаващ македонизма ефект би имало от публикуване на пълния текст на стенограмата за разговорите Сталин - Георги Димитров, според която диктаторът разпорежда на българския политик да организира незабавно формирането на македонска нация. Наред с разкриване на едно чудовищно престъпление, този документ ще разобличи лицемерите и безличията от Брюксел и някои европейски столици, готови да жертват един съюзник - България, за да угодят на едно коминтерново и сталинско-титово творение.

2. Широко пропагандиране в ежедневния, научния печат и в електронните медии на българската история и националната принадлежност на исторически личности, дейци на Възраждането и национално-освободителното движение, които лично и многократно са се определяли като българи.

3. В името на хуманизма и справедливостта българската страна е длъжна да стартира активна и настоятелна акция за разкриване архивите на тайните служби на варварските режими на кралска и Титова Югославия. Те ще бъдат едно смазващо свидетелство как по садистичен начин през периода 1919-1941 година посърбяват българите във Вардарска Македони, а след това от 1944 година до днес с не по-малко жестокост и кървави репресии налагат македонизма.

4. Неоспоримо доказателство за бруталното натрапване на македонизма са спомените на българи, изпитали ужасите на Титовите затвори. А дори само една мемоарна книга - на Блага Божинова от Петричко, студентка в Скопие, е в състояние да трогне и най-коравите хора и да разтърси най-стабилната нервна система. След конфликта Москва-Белград през 1948 година Титовите сатрапи ѝ предлагат да работи за македонизма. Отговорът е: “Никога и за нищо на света”. Следва затвор, концентрационен лагер, където върхът на садизма и зверските мъчения са без аналог. Тази млада и красива българка, само на 19 години, е освободена след шест години с вид на старица. А подобни случаи и съдби на българи от Вардарска Македония и България са хиляди. Неслучайно неистова е съпротивата на Белград срещу разкриване на архивите на тайните служби на кралска и Титова Югославия, избили десетки хиляди граждани на Вардарска Македония, чиято единствена „ вина” е че са българи.

5. Важно приоритетно направление на дейността на МВнР е безкомпромисен отпор и аргументирано разобличаване на македонизма. Министърът на външните работи, неговият екип и задграничните дипломатически представителства трябва да разполагат със сериозни научни разработки, преведени на чужди езици, които да връчват на “неразбиращите” ни съюзници. Те, както и международната общност, трябва да бъдат убедени, че македонизмът, творение на коминтерна и на двама диктатори, се появява през месец август 1944 година, а историята на българите от Македония датира повече от 1300 години.

6. Разгромяващ аргумент срещу македонизма е внушителният брой българи от Република Северна Македония, които въпреки репресиите, на които непрекъснато са подложени от властите в Скопие, без колебание отстояват българската си национална идентичност. А ако не съществуваха бюрократичните пречки пред кандидатите за българско гражданство, броят на изявилите се като българи в Република Северна Македония щеше да бъде неколкократно по-голям, което пък несъмнено би се отразило върху наглостта и безочието на Скопие. Примери за патриотично-държавнически подход са управляващите на Румъния, които са дали гражданство на повече от половината на населението на Молдова, и на Гърция и Сърбия, чиито правила за предоставяне на гражданство са изключително опростени.

7. Българите от Македония, емигрирали през последните 120 години в САЩ, Канада, Австралия, Западна Европа са живото свидетелство, че повече от 1300 години тази земя е населявана от българи. Макар и огромна част от тях да не са стъпвали в България, те запазват литературния си български език и енергично отбиват опитите на македонистките емисари да поругаят българската си национална идентичност. Със собствени средства изграждат десетки църкви, върху чиито фасади е написано, че са български или българо-македонски. Тези сънародници, калени в борбата срещу македонизма и асимилационните процеси в многонационалните държави с впечатляващ авторитет, професионален и житейски опит, са незаменим партньор в разобличаване на престъпната антибългарска дейност на скопските сърбомански протежета.

8. Българската историческа наука, доказала десетилетия своето високо научно ниво, трябва да активизира международните си изяви, като разработи дългосрочна програма за популяризиране на миналото на българския народ и приноса на България към европейската и световна цивилизация.

9. Наред с организиране на международни форуми - научни конференции, симпозиуми, телевизионни и радио диспути на талантливи чуждестранни изследователи да се предоставят средства за специализация в България и се финансират техните научни разработки, отстояващи историческата истина за българската история. В тази връзка да се обърне особено внимание на българистите, като само в САЩ са над 200 учени, огромна част от които са на страната на българската национална кауза.

10. Несъмнено реализирането на предлаганите инициативи ще изисква огромни усилия и много средства. Те обаче ще бъдат оправдани. Няма нищо по-важно от това България да не позволи на шайка шарлатани да откраднат миналото и да посягат върху бъдещето ѝ. Още повече, че досегашните безплодни дискусии, малоумни претенции, шикалкавения и рязко променящи се позиции на Скопие са единствено и само в интерес на македонистките протежета и техните поддръжници - сръбските националисти.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи