Македонизмът и съвестта на писателя

Ректорът проф. Иван Мирчев обявява Младен Сърбиновски за доктор хонорис кауза на ЮЗУ - Благоевград, 21 май 2013 г.

Десетилетия Младен Сърбиновски е обект на системен натиск от страна на властите в Скопие, но никога не е парадирал с това

Да номинираме заедно „нашият Младен“ за Нобеловата награда за литература

Главният герой в един от предишните „епизоди“ на нашата поредица („Труд“, 12 ноември 2020 г.) беше Венко Марковски (1915-1988) - известният поет и писател, принадлежащ едновременно на българската и македонската литература. „Македонският Фауст“ - сполучливото определение за Марковски е дадено от Младен Сърбиновски в неговата едноименна пиеса, издадена като книга през 1999 г. от издателството на вестник „Труд“.

Нека припомним накратко кой е Младен Сърбиновски - писателят, публицистът, драматургът... Писател, който също принадлежи не само на македонската, но и на модерната българска и европейска литература. Нещо повече, рицарят на истината за Македония и нейните хора, какъвто е той в съзнанието на ценителите на литературата. И все пак, ето какво четем в македонския вариант на вездесъщата „Уикипедия“: „Роден е во 1958 година во село Вруток, Гостивар. И покрай добро развиениот стил на пишуванье и отличниот литературен израз, Србиновски пред македонската явност (общественост) е познат по тоа што во неговите дела преовладуваат силни изрази на нихилизам и национален дефетизам, чия заедничка карактеристика е сомнежот во квалитетот на язикот и на сопствениот народ. Познати се неговите ставови дека македонската нация е вештачки (изкуствено) создадена, и се состои од однародени Бугари...“

„Оценката“, направена неизвестно от кого в македонската „Уикипедия“, не е нищо друго, освен израз на примитивна злоба и безсилие. Всъщност претенциозните квалификации отразяват фундаменталната посредственост и ненавист към истината за голямата част от представителите на днешния македонски „елит“. Особено, когато става дума за талантлив и честен до невъзможност (!) писател...

Читателската публика в България познава част от богатото творчество на Младен Сърбиновски. След „Македонския Фауст“ последваха книгите „Година от тринадесет месеца“ (1999 г.), „За македонистките работи“ (2011), „Шашма“ (2011), „Роман за майка Тереза“ (2014). Есета и части от по-големи негови произведения са публикувани в издания като в. „Литературен форум“, в. „Култура“, сп. „България-Македония“, „Сборник Тракия“ и др., както и в интернет - Агенция „Фокус“, „Литернет“, „Факел“, „БГНЕС“, „Поглед“, „Татковина“...

Безспорно една от най-знаковите белетристични творби на Младен Сърбиновски, достъпна на българската публика, е мащабният роман „Шашма“. Редакторската адаптация на литературен български е на доц. д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН. Нейна е и научната дефиниция „вътрешноезиков превод“, когато става дума за двете норми на нашия език. Изданието беше осъществено през 2011 г. от издателството на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ - академичната институция, с която авторът е свързан в продължение на много години. Скоро след това книгата беше представена с успех в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в столицата. Отново при домакинството на Националната библиотека почитателите на Младен Сърбиновски имаха възможността да се срещнат с него и след публикуването в България на „Роман за Майка Тереза“ през 2014 г. Вътрешноезиковият превод отново е на Ана Кочева, която се утвърди като отличен познавач на езика и стила на писателя. През 2013 г. Младен Сърбиновски е удостоен с престижното звание „doctor honoris causa“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“, а през 2016 г. беше специален гост на известния литературен фестивал „Южна пролет“ в Хасково, където очарова младата генерация български поети и писатели с духа и магията на своето слово.

Междувременно излезе поредният му роман „Ню-Йоркчани“ (Скопие, 2016 г.), за съжаление все още неиздаден у нас.

През 2019 г. охридското издателство „Коцаре принт“ публикува поредната книга на Сърбиновски - сборникът есета „Триумф на ништожноста“. Почти едновременно, но под заглавие „Македонизмът - триумфът на нищото“ (заемка от надслова на едно от поместените в сборника есета), книгата се появи и на литературен български, отново благодарение на издателството на ВТУ. Вътрешноезиковият превод е на Недялко Бакалов, филолог, който адаптира текстове на Младен Сърбиновски за българския читател още от 90-те години на миналия век.

В своите есета Младен Сърбиновски води честен, но и безпощаден „разговор“ с хората от Македония и България - разговор, освободен от националистически пристрастия, изпълнен с горчивина, но и с дълбоко осмислен оптимизъм за общото бъдеще на двете държави. Като човек с изразена природа на македонски българин, в продължение на десетилетия писателят е обект на системен натиск от страна на властите. Факт е обаче, че никога не е парадирал с това - не само в Скопие, но и в София и въобще в България. „Пиша книгите си на официалната македонска езикова форма - споделя писателят в едно интервю,- език, който си е просто един от диалектите на българския... Аз нямам български паспорт, но това не ми пречи да съм истински българин по дух и род...“ Авторът има богат опит в срещите си с българската публика, вкл. със студенти и преподаватели в София, Велико Търново и Благоевград. Така или иначе, не само новата книга на Младен Сърбиновски, но и цялото му творчество заслужават вниманието на литературната критика и нашата хуманитаристика като цяло, а не на последно място - и на нашите медии.

Социолог по професия, отличен познавач на съвременната българска, македонска и световна литература, Младен Сърбиновски ни запознава със своите размисли за миналото и настоящето, но и за бъдещето. Неговия човешки и граждански прочит на македоно-българските дилеми е провокиран както от лъжата, превърната в държавна политика, така и от естетическия бунт - негов, но и на десетки македонски интелектуалци, породен от гранодоманския проект „Скопие - 2014“. Проект, превърнал красивия град в жалък и тъжен триумф на кича и примитивната пропаганда (с художествени средства!), на историческите фалшификации и неприкрит език на омразата и неразбирателството със съседните държави, особено с България.

Да дадем думата на литературния изследовател проф. Радослав Радев: „Силата на Младен Сърбиновски като публицист е в богатия език, ползван с право мерене и в прецизността на подбраните факти. Същевременно колкото и да е краен и язвителен, писателят винаги пази най-малко по една доза човечност... Това го прави още по-убедителен в критиката. Той посочва имена, свързани с македонизма, разкрива същността им, начините на обезродяване, похватите на чуждите държави, най-вече на Сърбия, за „прошепване“ на наставленията и подбуждане към действия. Сърбиновски разкрива истината, но се пази от омразата. Той умее да говори исторически, но още по-добре се справя с политическите нюанси на съвремието...“

При Младен Сърбиновски македонското, българското и европейското звучене са в хармония, каквато рядко се среща не само по нашите географски ширини... Затова заедно с поета Румен Леонидов и с други колеги издигнахме идеята Младен Сърбиновски да бъде номиниран за Нобеловата награда за литература - и то едновременно от България и република Северна Македония! Какво по-добро доказателство за общите ни ценности от такова действие на международния „терен“ на културата? Който е чел книгите на „нашият Младен“, сам ще се убеди в силата на тази номинация - на хуманист, неконюктурен, некомерсиален творец, в крайна сметка - истински писател с европейски измерения. На фона на все по-силното обезличаване на съвременната литература, нима уникалният език и стил на Младен Сърбиновски, амалгамата от естествено и непринудено повествование, ярки образи, „магически реализъм“ и още какво ли не, не заслужават признание?! 

Висока стойност при Младен Сърбиновски притежава и силата на мълчанието. Привикнал на дълги години доброволна изолация и самоизолация, писателят рядко реагира публично на злободневните въпроси. Сигурно има своите основания, още повече при споделеното в собствените му творби. И ако днес политическият и културен елит в Скопие, е длъжен да намери истината за общото минало, настояще и бъдеще с България, верният път може да бъде потърсен в книгите на Младен Сърбиновски. Същото може да се каже и за някои хора у нас... В крайна сметка, словото на писателя е най-добрата терапия срещу вируса на заблудата и лъжата, на забравата и неразбирането.

Коментари

Задължително поле