Македонското “вето” закъсня 30 години

Желю Желев слага автограф върху собствения си образ. Президентът даде мощно рамо на македонизма.

Архидемократи признаха измислената държава без никакви условия

Сега французите ще спасяват националното ни достойнство. „Гаранция - Франция!“, гласи народната мъдрост

Преди три десетилетия беше извършено националното предателство, което продължава до днес. Новоизлюпени демократи надуха мускулите на архидемократи. Вместо да наложат „вето“ на Република Македония, признаха измислената държава. Натиснаха се да са първи на политическия глобус. Без никакви условия, ей така - със замаха на гения. И дадоха мощно рамо на македонизма!

Каква е историята на тази антибългарска доктрина?

Баща на македонизма е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той изготвя стратегия за задушаване на българщината и сърбизиране на областта.

„Тъй като българската идея, както е известно на всички - разсъждава Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще u бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма...“

„Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма“, потрива ръце балканският хитрец.

Малцина знаят, че уважаваният у нас

Уилям Гладстон е автор на лозунга “Македония за македонците!”

Според него „македонци“ е събирателно понятие за разноетническото население в югозападните предели на отечеството. То е подложено на всевъзможен натиск, включително „въоръжена пропаганда“. Трябва да се остави свободно да се самоопредели с автономия. Това било и искането на българския елемент, за който работи ВМОРО.

Гладстон се заблуждава, но британският консул в Скопие Рафаел Фонтана вижда истината. Пише на своя колега в Солун Алфред Билиоти: „Те работят за всеобщо българско въстание и се готвят да посрещнат клане, за да постигнат виждането им за „Македония за македонците“, означаващо без съмнение „Македония на българите“.

На 6 май 1924 г. във Виена е подписан така нареченият Майски манифест. Изготвен с прякото участие на БКП и Коминтерна, неговият смисъл е да вкара Македония в червена Балканска федерация. Десетилетие по-късно Комунистическият интернационал излиза с официално становище, което признава македонската нация. Документът е изработен в Москва в съавторство с

националните предатели Георги Димитров и Димитър Влахов

Нация е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция. Най-важен е езикът, с него се управлява държавата. В тази връзка решаваща е заслугата на безродника Венко Марковски. През 1945 г. той участва в лингвистичен форум и с други видни граматици реформира делото на Кирил и Методий. Скалъпена е македонската азбука.

Десетият пленум на ЦК на БКП през 1946 г. пуска директивата Пиринският край да се македонизира. Не всичко обаче върви по партийната схема. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:

„Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.“

Ето я и така наречената “демокрация”

Желю Желев седна във високото президентско кресло. Той никога не е крил, че е марксист. С ръка на сърцето се изповяда:

„Ние, марксистите, първи в историята създадохме тоталитарен режим, тоталитарна държава - еднопартийна държавна система, изградена чрез насилствено унищожение на другите политически партии или чрез деградирането им до равнището на обикновени казионни организации, подчинени във всяко отношение на Комунистическата партия.“

Желю свика нещо като пленум, където марксистите решиха как да се оттласнат от тоталитаризма към демокрацията. С исторически акт, който да стресне целия свят. На 15 януари 1992 г. първи признахме Република Македония. Без никакви предварителни условия. Гърция например ги накара да се откажат от лъжовния античен произход. Принуди ги да си сменят името и знамето.

Комшиите усетиха нашето безгръбначие

и започнаха да се гаврят. Плюят по българщината, трошат войнишки паметници, прокараха магистрала през гробовете на предците ни. Два пъти запалиха българския трибагреник. На маскарад залепиха на Хитлер български знак. Български културен център беше осквернен.

Сега французите ще спасяват националното ни достойнство. „Гаранция - Франция!“, гласи народната мъдрост.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи