На 10 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 10.12.2019

Тихият талант, в който всички припознават Пирло

Мишел Бачелет: Глобалното затопляне може да предизвика кризи в сферата на човешките права

Трансджендър лудост в Холивуд

Кола се преобърна и падна в коритото на Старата река в Казанлък

Москва вдига ракетен купол над Арктика

Жълт код за мъгла в 13 области утре

Две деца и двама възрастни с опасност за живота

Премиерът Борисов: Винаги съм щастлив, когато има добри данни за българската икономика

България е 52-ра по човешко развитие Лидери сме на Балканите, изпреварваме и Турция

Нараства интересът към къщи край Бургас Най-скъп е кв. “Братя Миладинови”

Две деца пострадаха при челен удар в Шумен

Запечатват заведения на фирми бушони Трупат задължения за 1-4 млн. лв., но не ги плащат

Изкуствен интелект довършва 10-ата симфония на Бетховен

Малкият Шенген не е нова Югославия

Черна гора, която последна напуска Югославия, все още има резерви към „малкия Шенген“. Снимка: Труд

Ние в региона сме опитали всичко – от омраза и национализъм до войни, само че все още не сме се опитали да сме нормални и прагматични

Последната инициатива за свързване на всички икономики от Западните Балкани, известна като „малкия Шенген“, беше придружена от твърде много политизация от самото начало и твърде малко прагматичен и рационален подход.

Първо, трябва да се изясни, че това в никакъв случай не е създаването на нов съюз, нова Югославия, а сублимиране и възраждане на всички съществуващи досега регионални инициативи, като се започне от CEFTA, чрез Съвета за регионално сътрудничество до Берлинския процес, който в общи линии имаше свободен поток от хора, стоки, идеи, капитал. Ето защо тази инициатива трябва да се разглежда единствено през икономическата призма, а политическата изгода се изразява преди всичко в стабилизиране на Западните Балкани и създаване на климат, в който политическите проблеми и откритите въпроси от миналото ще бъдат по-лесни за решаване.

Регионът като цяло икономически изостава от развитите страни по няколко причини и има ключови обяснения, които сочат необходимостта от стартиране на подобна инициатива.

Данните на Световната банка показват, че между 1990 и 2015 г. броят на образованите служители, емигрирали от Западните Балкани, е шест пъти по-голям, отколкото от останалия свят.

За съжаление ние в региона сме опитали всичко – от омразата, национализма, войните и само ние все още не сме се опитали да сме нормални и прагматични. Какво е по-естествено и логично от отваряне на пространство и създаване на възможности за икономиките на страните от региона да си сътрудничат и да повишават своята конкурентоспособност за навлизане на по-широкия пазар? В противен случай контрабандистите и спекулантите ще намерят начин да го направят, както видяхме в миналото. Тази инициатива всъщност е печеливша ситуация за всички икономики на Западните Балкани.

За Сърбия като най-голяма икономика, е подходяща регионалната интеграция, защото имаме най-голям излишък в търговията със страните от Западните Балкани – от около два милиарда евро. Общата външна търговия на Сърбия със страните от региона достигна почти 4,2 млрд. евро миналата година, от които износът възлиза на 3,2 млрд., а вносът – 940 милиона евро.

Няма убедителен аргумент за по-голям фокус върху регионалното сътрудничество, отколкото факта, че миналата година в Босна и Херцеговина, пазар от едва 3,5 милиона души, ние изнесохме почти толкова, колкото в САЩ, Китай, Турция и Русия заедно. Износът за Черна гора с население от 600 хил. души е по-голям от износа за САЩ, Турция и Китай заедно. Износът за Македония, пазар от два милиона души, беше почти три пъти по-голям от износа за Съединените щати миналата година и седем пъти по-голям от износа за Китай.

Това обаче е възможност и за други икономики в региона да увеличат износа си, тъй като имат достъп до по-голям пазар и трябва да се подчертае, че тези страни са увеличили износа си с около 50 на сто от създаването на CEFTA до момента.

Икономическата интеграция на региона чрез инициативата „малък Шенген“ ще помогне за продължаване на тази тенденция и намаляване на изоставането в региона от съпоставими страни от ЕС. Трябва да се има предвид, че Световната банка и други международни финансови институции посочват, че това са много малки вътререгионални инвестиции, които представляват само пет процента от общите инвестиции в региона.

Тогава, за да се увеличи стандартът на живот по-значително, е необходимо за всяка страна с по-малко от 10 милиона жители делът на износа в БВП да бъде над 50 процента и никоя държава в региона не може да постигне такъв резултат самостоятелно.

Няма сериозно развитие на туризма без създаването на общ туристически продукт в региона и обединяването на офертата за китайски туристи, които в момента представляват най-големия емитиран пазар в света. Изчислено е, че в момента 140 милиона души от Китай пътуват по света, а до 2027 г. ще има около 300 милиона. Китайските туристи никога не отиват само в една страна, но пътуват между осем и 15 дни от две до четири страни. Ето защо е важно да действаме заедно, с единно предложение и че когато посетят една държава в региона, китайските туристи могат просто да отидат в друга държава без виза.

По принцип никой тук не открива топла вода, а по-скоро се опитва да съживи това, от което всички биха се възползвали. С други думи, не става въпрос за какъвто и да било заговор или опит за замяна на европейската интеграция, защото в политическо отношение „малкият Шенген“ не е политически съюз или алтернатива на Европейския съюз, а в икономически план ЕС е неуловим външнотърговски партньор за всяка страна. Регионът е вторият ни външнотърговски партньор за нас и чрез този тип регионално сътрудничество правим нашите икономики конкурентоспособни за навлизане на все по-взискателния глобален пазар.

 

Регионът изостава с 33 години

Средното развитие на инфраструктурата в Западните Балкани е с около 50% по-ниско от средното за ЕС и при тези проценти на инвестиции са необходими на региона 33 години, само за да достигне до сегашното ниво на инфраструктурни съоръжения в ЕС. Делът на износа на стоки от страните от Западните Балкани в БВП е 28 процента, докато, например, същия показател за Словакия е 88 процента, Чехия 83 процента, Словения 81 процента и Унгария 81 процента. Друг пример: Европейският съюз инвестира 618 евро изследване развитие на глава от населението, а страните от Западните Балкани варират от 6 евро в Албания, до 48 евро в Сърбия

*Расим Ляич е вицепремиер на Република Сърбия. Текстът е специално за вестник “Политика”, Белград.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.