„Труд“ разкри, че Веселин Марешки е председател на две партии едновременно - „Национално движение за свобода и демокрация“ и „Либерален алианс“ (прекръстена на „Воля“), а семейството му и кандидати за депутати са учредители и на двете, в грубо нарушение на закона. Случаят вече се проверява от прокуратурата, а вестникът продължава да търси становища на юристи експерти в материята за това какви са възможните последствия и сценарии по казуса.

В казуса „Марешки“ има учредени две политически партии, които към настоящия момент имат валидни съдебни регистрации. Първата не се е регистрирала за участие в предстоящите парламентарни избори, а другата се е регистрирала и е вписала листи във всички избирателни райони. Общото между двете партии е, че те имат един и същ председател, който ги представлява пред държавните органи и съответно пред другите субекти на правото.

Откъде идва проблемът? В Закона за политическите партии (ЗПП), макар да не е изрично казано, че е недопустимо, според мен е забранено. Един български гражданин с избирателни права не може да членува в две политически партии. Този извод може да се изведе от тълкуването на член 11 от закона. Там е записано, че всеки доброволно подава заявление за индивидуално членство.

Членуването в друга политическа партия води до противоречиви интереси. Партиите се конкурират на избори, конкурират се при участие в публичните органи. Едната партия може да е на власт, а другата в опозиция. Затова не е допустимо подобно раздвояване.

Законът за политическите партии, който е действащ в момента, е третият поред, предишният не изискваше такъв значителен брой членове като сегашния - 2500. Затова при заседание на върховния орган на партията - конгрес или конференция, е необходимо да има норма на представителство на членската маса. След като уставът на първата партия не е бил приведен в съответствие с новия закон, би следвало да е върнат с указания за промени по реда, който новият закон изисква.

В случай че изискванията на новия закон не са били спазени, е било редно прокуратурата да поиска да бъде заличена първата политическа партия. Причините това да не се случи години наред могат да бъдат най-различни, но според мен могат да бъдат сведени до бездействие от страна на Софийската градска прокуратура. Защото законът е от 2005 г., с изменения, които са влезли в сила през 2009 г. Освен това чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗПП предвижда Софийският градски съд да постанови разпускане на партията, в случай че партията не е провеждала заседания на върховния си орган повече от 5 години. Председателят на партията е можел да предприеме и стъпки по прекратяването й по реда на чл. 38 от закона - с решение за сливане или вливане в друга партия или за саморазпускане.

В казуса според мен има злоупотреба с политически права. Струва ми се, че този човек счита политическите партии за търговски дружества, а те се подчиняват на съвсем различни правила. И в този смисъл не е допустимо и съдът да види, че има председател едно и също лице на две партии, и да допусне регистрация на такова обстоятелство.

Недействителна, незаконна ще се окаже регистрацията на втората партия, ако под 500 от нейните учредители са изрядни. Ако учредители и на двете са толкова, че броят им за втората е под 500, тази регистрация би следвало да бъде заличена като несъответстваща на закона.

По отношение на касиране на избора на народния представител конституцията не казва дали незаконността е само за нарушения в изборния процес. Така че съвсем реална е възможността да се оспори изборът на народни представители, ако те са учредители и на двете партии. Оспорването е задължение на прокуратурата (съгласно чл. 150, ал. 1 от конституцията главният прокурор сезира Конституционния съд).

Държавното обвинение може да приложи чл. 169б от Наказателния кодекс: „Който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.“ Според мен с поведението си кандидатите за депутати от втората партия по незаконен начин въвеждат в заблуждение избирателите за политическата си принадлежност и идеология. В закона е казано „който попречи на някого“, а „някого“ са избирателите.

По отношение на съдебните състави и прокурорите, допуснали нарушенията, може да се приложи чл. 169в от НК: „Когато деянието по чл. 169-а и 169-б е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на служебните му задължения, наказанието е лишаване от свобода до пет години.“

КС е дал насоки в дело от 1992 г.

Ако СГС обяви втората партия за незаконна, а прокуратурата не оспори законността на евентуалния избор на всички народни представители в парламентарната й група, останалите ще бъдат независими. Няма пряка връзка между незаконността на партията и мандатите и статуса на избраните депутати. Правя извода от решението на Конституционния съд срещу регистрацията на ДПС през 1992 г. Тогава е поискана противоконституционност на движението и съдът казва, че дори да бъде обявена за противоконституционна, депутатите й остават в парламента като независими. За всеки депутат поотделно трябва да се прегледа дали е незаконен изборът му и съответно кандидатирането му от името на партията. Поотделно, тъй като мандатът на всеки избран народен представител е индивидуален.

*Авторката е главен асистент в катедра „Конституционноправни науки“ в Юридическия факултет на СУ, доктор по конституционно право.