Скъсаха ме на изпита в балетното училище, признава примабалерината на Софийската опера

- Марта, разкажете как се става примабалерина.

- На 16 години постъпих в трупата на Софийската опера и балет. Имах голяма дилема дали да продължа в училище, или да стана частна ученичка. Радвам се, че взех това решение и влязох по-рано в трупата. За тези 1-2 години, които щях да изкарам още в училище, аз понатрупах опит в театъра. Минах през всички малки роли – сола, двойки, тройки, докато стигнах до главните. От десетина години съм примабалерина, изпълнявам целия балетен репертоар, много пътувам. Където и да ходя, виждам, че репертоарът, който поддържаме, е безценен и малко театри могат да се похвалят с него. Под ръководството на Сара-Нора Кръстева, нашия балетен директор, трупата, първо, стана многобройна, второ – доста успешна в чужбина и тук. Няма билети за нашите спектакли, отрано свършват.

- Не отива ли балетът в историята, има ли интерес към него?

- Смятам, че балетът е в разцета си в момента. Когато влязох в театъра през 2002 г., имаше години, в които изобщо нямаше публика, беше студено в салона, нямаше пари. Доста черни години бяха. Сега салонът е пълен, топъл, имаме нови декори, постъпиха много млади хора. Тази тенденция ни радва – говоря за театрите изобщо.

- Очаквате ли същия интерес и към постановката, която готвите в момента?

- Това е балетът „Легенда за езерото“ по музика на Панчо Владигеров. Прекрасна музика, която в момента опознавам, и мога да кажа, че съм очарована. Хореограф на балетния спектакъл е Донвена Пандурски. Работила съм и друг път с нея, изключителен хореограф. Тя живее и работи от 30 години в Германия, поставяла е и на сцената на Мариинския театър. Така ще имаме едно българско балетно заглавие в афиша, посветено на 120-годишнината от рождението на Панчо Владигеров. За разлика от класическите постановки, които са познати, това е нещо ново, което смятам, че ще бъде любопитно за зрителя. Интересна история, която сега няма да издавам...

- Репетирате много усилено – по колко часа на ден?

- Да, имаме едномесечен срок да направим тази балетна премиера. Репетираме по цял ден, с два часа обедна почивка. Всички много всеотдайно работят и нещата вървят доста спокойно и приятно, мога да кажа.

- Защо се насочихте към балета, а не към музиката? Имам предвид кой е баща ви (Петко Петков от "Травмай №5" - б.а.)...

- Те ме пробваха, аз съм изключително музикална, но за съжаление нямам певческата дарба на баща ми. Много обичам да пея, но това определено не е моето поприще. Не мога да кажа и че съм искала да стана балерина от малка, както обикновено е при момиченцата. Не съм посещавала балетна школа. При мен това решение дойде доста късно, може би имаше влияние, че майка ми е завършила навремето Държавното хореографско училище, паралелка народни танци, и 25 години танцуваше в ансамбъла на Строителни войски. Когато завърших трети клас, се чудехме накъде да поема. Тогава и за музикалното, и за хореографското училище се кандидатстваше след трети клас. И така решихме да кандидатствам в хореографското, макар че нямах никаква балетна подготовка. Децата бяха много, имаха вече елементарни балетни знания и съвсем логично ме скъсаха на изпита. По стечение на обстоятелствата, явно и с късмет – випускът беше малък - няколко деца след чертата ни приеха. Още в края на първата година изпреварих всичките си съученици и от последна излязох първа.

Анита Комитска: Поверието изисква да се мълчи за папския килим

Чипровци е уникален пример в световната история, твърди етнографът

- Г-жо Комитска, научихме, че в Чипровци се прави килим за папа Франциск, който ще му бъде подарен при неговото идване у нас. Как върви работата?

- По този въпрос запазваме мълчание, защото поверието гласи, че не трябва да се говори нищо за него, докато не се изработи. В момента, в който е готов, общината, която го е поръчала на определени хора, ще съобщи какво представлява, какъв модел е и т.н. Доколкото знам, в него ще е втъкано логото на посещението на папата - две ръце, които държат земното кълбо. Посочени са Балканите и България в по-светли тонове, има и един български трикольор, който обгръща земното кълбо. Пише „Мир на Земята".

- Вашият край е свързан с Ватикана още от стари времена. Как хората приемат пристигането на папата?

- Вълнуват се... През 1938 г. излиза книгата на Йордан Захариев за Чипровци. Той има прекрасни фотографии на Чипровци от началото на 20-и век. Забележителни наистина. По-добро изследване на Чипровци и досега не е правено. Разказва за климата, географията, рударството, занаятите, носията, фолклора, всичко за Чипровци. Градът е бил католическото сърце на България през 17-и век. Тук се създава и първото светско училище. Има една прекрасна катедрала „Успение на Света Богородица“. Тук е написана и първата история на България от Петър Богдан. В момента се изгражда параклис, в който да бъдат положени костите на Петър Богдан, открити преди 30 години в олтара на католическата катедрала. Бих искала да кажа в тази връзка, че Чипровци е уникален пример в световната история за съжителство на православни и католици. Преди, а и по време на въстанието, през 17-и век, от около 4000 души население половината са православни, половината са католици. Православният и католическият храм са на метри един от друг. И едните, и другите участват във въстанието, като полагат костите си за България. Чипровските католици са предвестници на българското Възраждане. Те превръщат града в предренесансов културен център на Балканите, те са живата ни връзка със свободна християнска Европа. За тях не се говореше много по политически причини, защото дълги години смятахме, че са „проводници на империализма“. Много е тъжно, че тези хора, които са дали толкова много за България, не са оценени достатъчно.

- Беше намерен екземпляр от „Историята“ на Петър Богдан, какво се случи с него?

- Тя е готова, преведена е от проф. Лили Илиева, която миналата година стана почетен гражданин на Чипровци. В момента знам, че се прави редакция. Чакаме да бъде представена в Чипровци, още повече, че тази година се навършват 345 години от смъртта на архиепископ Петър Богдан, ще честваме и архиепископ Петър Парчевич. Книгата е търсена дълги години, намерена е заедно с други съчинения в Модена, Италия. Покойният Божидар Димитров беше открил няколко глави от нея, но ето сега е намерена цялата. Според повечето учени тя е писана тук, в Чипровци, когато Петър Богдан е архиепископ.

- Разкажете за изграждането на новия параклис в Чипровци.

- То стана възможно благодарение на един енорийски свещеник, отец Иван Топалски, от енория Свети Андрей в Калояново. Тези хора събраха огромна сума, около 100 000 лева, за да построят параклиса. Отец Иван смята, че тъй като павликяните от Южна България са получили благодатта на вярата от епископ Петър Богдан, той е ходил на кон, за да покръства техните села, сега връщат жеста. Хората изказват своята благодарност към това свято място, от което са получили вярата. За параклиса има дарение и от ПП ГЕРБ, от град Раковски, където са наследници на чипровчани, избягали след въстанието. Параклисът ще се казва „Дева Мария-майка на църквата“. Много бихме искали да го открием на 15 август, да положим останките на Петър Богдан и на францисканските монаси. Те идват на няколко пъти - през 14-и век, после в края а 15-и век. Носят със себе си иконите на Чипровската Света Богородица. Легендата разказва, че са се заселили в местността Буковец, а иконата изчезва. Виждат светлина на историческия хълм. Качват се и виждат, че иконата на три пъти бяга.

* Д-р Огнянова от "Откраднат живот" отряза косите си

* Нора Караиванова не разбрала, че е бременна

* Ася Капчикова гради имидж на добро момиче

* Заместничката на Петя Дикова демонстрира сексапил

* Васил Божков се скарал със сина си заради „Левски“

* Полицай Синан от сериала "Майка" загива, спасявайки Шуле

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 13 МАРТ!