Машини, но какви?

Искат ли наистина ГЕРБ машинно гласуване, както ни уверяват, или за пореден път правят опит дипломатично да отхвърлят тази възможност?

Гласуваните промени в Изборния кодекс показват, че твърденията на ГЕРБ не са съвсем искрени. Защото приемайки, че гласоподавателите ще имат избор между машини и хартия, управляващите обричат вота на хаос и повтаряне на обичайните практики със сбъркани протоколи и огромно количество невалидни бюлетини (на едни от изборите стигнаха до 600 000). Иначе, претекстът да се гласува и с бюлетини, звучи доста убедително. Вярно е, че има хора, които трудно биха се справили с устройствата. Затова сигурно повечето партии поискаха да има и хартиени списъци на партиите и кандидатите им в стаичките за гласуване.

Остават въпросите как да бъдат елиминирани недействителните бюлетини, субективния фактор при броенето на гласовете и сгрешените секционни протоколи, които стигат до 60-70%. Както и как да се осигури граждански контрол на изборния процес, за който настояват различни НПО-та.

Досега, винаги когато стане въпрос за машинно гласуване, всички имат предвид един и същ вид машини - тези с тъчскрийн. Има поне още три варианта на устройства, някои от които са по-надеждни по отношение на резултатите, които не се обработват на ръка. ДПС предложиха именно такъв вариант на машини, които електронно броят резултатите. Когото има електронно броене на гласовете, и то в момента на гласуването, при грешка самата машина връща бюлетината за корекция. Избирателят гласува отново, за да е действителен гласът му. Така всички гласове стават действителни, включително и тези, от квадратчето „не подкрепям никой“.

Този тип машини обективно броят всяка бюлетина, в момента на гласуването. Това със сигурност ще спре споровете в комисиите и субективните оценки по отношение на действителните и недействителни гласове. А ще ликвидира съмненията, че членове на комисиите правят недействителни бюлетини чрез различни хватки. Подобни машини се използват във Великобритания, Русия и няколко щата на САЩ.

В края на изборния ден самата машина отпечатва изборния протокол, в който няма грешки и възможност за поправки. За най-големите скептици има кутия, в която са пуснати хартиените бюлетини и няма проблем да се преброят ръчно - за сравнение с резултатите от електронния протокол. Всичко това би повишило доверието в изборната система и би довело до увеличение на избирателната активност, защото когато хората са убедени, че гласовете им не отиват нахалост, ще ходят да гласуват.

Законът е ясен - за организационно-техническата част на изборите винаги отговаря Министерски съвет. Затова е странно, че в момента законодателят се опитва да прехвърли отговорността за купуването или наемането на машините за вота, както и тяхното съхраняване, на ЦИК. Централната избирателна комисия е надзорния орган, който следи всички, които имат отношение към изборния процес да спазват закона.

С последните поправки в Изборния кодек се прави опит онова, което в продължение на две години не бе свършено, да се прехвърли като отговорност на ЦИК. Оставката на досегашния председател на Комисията Стефка Стоева бе знак към управляващите, който те не разбраха или не пожелаха да разберат, ако се съди по гласуваните набързо и без консенсус промени в Изборния кодекс. ГЕРБ и патриотите не чуха и предупрежденията, че хибридното гласуване създава предпоставки за фалшифициране на резултатите. Така и на предстоящите парламентарни избори секционните комисии ще работят с три протокола - един от машините, друг от гласуването с бюлетини и трети, в по който ще събират и коригират резултатите от двата протокола.

Това напълно обезсмисля машинния вот в досегашния вариант. Знаят го всички, въпросът е ще изберат ли друг, или за пореден път ще се откажат от машините.

Коментари

Задължително поле