Джендър и футбол – най-търсени от българина Нито една личност в родния списък

„Роди се звезда“ поведе в номинациите на Гилдията на филмовите актьори

Пред срив са психиатричните грижи в България Пациентите се лекуват при тежки битови и хигиенни условия, нарушават се основни права

Тереза Мей се оттегля като лидер на консерваторите преди изборите през 2022 г.

Айфеловата кула угасва в полунощ в памет на жертвите от Страсбург

Заснеха бившия македонски премиер Никола Груевски да се разхожда в Будапеща (СНИМКА)

Търсят сенчеста армия в Бундесвера Мистериозният Ханибал е начело на десни екстремисти

Зам.-държавният секретар на САЩ идва в София Джон Съливан ще обсъди енергийната диверсификация

Три години затвор за бившия адвокат на Тръмп Майкъл Коен, плащал на жени да мълчат за връзките им с президента

Преференциите за вота ще започват от № 100 Промените за машинното гласуване минаха със 115 гласа „за” на първо четене

Антониу Гутериш призова преговарящите за климата да ускорят работата си, за да се постигне споразумение

ДДС при продажба от частен съдебен изпълнител

Отрицателна инфлация заради евтините горива Цената на парното е с 15% по-висока от миналия сезон

Катастрофа с турски камион затвори за пет часа движението на „Дунав мост“ 

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 13 декември 2018

МВФ: Части от банковата система на Еврозоната все още са уязвими въпреки икономическото възстановяване

Снимка: Архив

Според МВФ, Единният надзорен механизъм трябва да разчита повече на собствени ресурси, отколкото на сведения, подавани от националните централни банки и надзорни органи, пише „Файненшъл таймс“.

Международният валутен фонд предупреди, че части от банковата система на Еврозоната все още са уязвими въпреки икономическото възстановяване в региона и призова за промени в режима за надзор над кредитните институции, за да се предотврати нова финансова криза.

Еврозоната реформира начина, по който регулира своята финансова система, създавайки банков съюз, след като кризата показа как последиците от слабостите в отделни икономики могат да засегнат всички 19 страни-членки.

В своя първи преглед на финансовата система на единната валута след частичното влизане в сила на банковия съюз през 2014 г., Фондът заяви, че твърде много правомощия все още остават в ръцете на националните власти, а надзорът от органите на ЕС следва да бъде по-агресивен.

ЕС създаде Единен надзорен механизъм към Европейската централна банка, както и отделен Единен механизъм за преструктуриране, за да се справи с изпадналите в затруднение кредитни институции през 2014 г. и да възстанови доверието между държавите-членки.

Според Фонда, макар властите да са „трансформирали“ и „засилили“ надзора над банките в региона, ЕНМ трябва да разчита повече на собствени ресурси, отколкото на сведения, подавани от националните централни банки и надзорни органи.

От Фонда добавят, че различията в правилата между държавите-членки остават пречка и че е необходимо по-добро регулиране на рисковете, произтичащи от недостига на ликвидност и пристъпите на нестабилност на финансовите пазари. Банките се успели да наберат капитал, за да смекчат въздействието на шоковете, но системата продължава да е обременена от лошите заеми и слабите печалби.

Растежът в региона би решил тези проблеми за някои банки, но по мнение на Фонда за други кредитори проблемите са по-дълбоки и техните бизнес модели вече не са жизнеспособни. Някои банкови системи в еврозоната, в частност италианската, остават слаби заради високите нива на необслужваните кредити. В целия регион печалбите на банките са по-ниски, отколкото преди финансовата криза.

Фондът описва задлъжнялостта в някои страни-членки, като „тежка“ и вижда признаци за надценяване в имотните пазари в някои части на региона. МВФ призовава правомощията за предоставяне на спасителни кредити на институции в затруднение да бъдат отнети от националните централни банки и предоставени на ЕЦБ. Фондът настоява още ЕНМ и националните власти да подобрят сътрудничеството си в борбата срещу прането на пари, след като европейски официални лица бяха атакувани около обвиненията на финансовото министерство на САЩ, че ABLV, една от най-големите латвийски банки, е подпомагала финансирането на севернокорейската ракетна програма.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.