“Металика” казват: „Атлас, стани!”

Светът винаги ще има нужда от “железни глави”

Преди десет години канадският журналист Сам Дън обиколи планетата, въоръжен с дребни пари, раница с десет фланелки на любимите си метъл групи, и заредена батерия на айпода, за да докаже на света, че метълите, сме просто първото и единствено глобално племе, неподвластно на граници, раса, религия или етнос. От Торонто, до Ерусалим (където Angel of Death на Slayer е най-сериозното парче за местните “железни глави”; и не, не е Teritory на Sepultura ) през Калкута, Сантяго и Токио, Дън извървя една разходка, наречена от него “Глобал Метъл”. И доказа кои сме, защо ни има и продължаваме да съществуваме!? Още преди да се появят и навлязат социалните мрежи във всекидневието ни. И вече бяхме заедно.

Нова Зеландия дипломира преди три години първия си доктор по хевиметъл, защитил дисертация по социология на основа ролята на феновете на музиката, “която те прави човек”, в новозеландското общество. Далеч ще ви се стори, но в Нова Зеландия над 30% от населението смята себе си за “железни глави” - факт!

Шубето, казват, е най-големия страх. А нашата музика обединява. Срещу страховете, в частност. Лятото на тази година британски институт проведе проучване, с което доказа, че през поколенията (40+ години вече, откакто го има стила) “железните глави” не страдат от страх от смъртта или други всекидневни ужаси на обикновените хора. Нещо повече - те са най-прагматичните хора на планетата. И разбират защо:

“Програмирани за самоунищожение”, както се казва новата тава на американската банда “Металика”, безспорно потвърждава тази тенденция.

МеталикаКакво да кажем!? Така е! Джеймс Хетфийлд с основание е обърнал внимание на нагласата към самоунищожение на човечеството в три песни от 12-те в очаквания от седем години албум. И нека бъдем честни със себе си - Hardwired... to Self-Destruct е тавата, която чакаме от 1991-ва насам. И изключвам Load, Reload, St Anger, концерта в Пловдив, лайфа на “Големите четири” у нас през 2010 г. ... Махни-махни! Това е “Металика”, такава, каквато трябва на света и феновете си днес. Hardwired е радиофоничен, музикантски и мрачен албум. “Металика” са там, където трябва да бъдат - професионални, изтръпнали, обиколили по 80 пъти света за по 80 дни - познаващи своите хора и техните реални проблеми.

“Атлас, стани!” (Atlas, Rise!), втората песен в албума, е химн, който те връща във времето на “Където и да бродя” (Wherever I May Roam, 1991 г.). Човекът, като единица, изправен срещу обществото, което го определя, пред което никога няма да склони глава.

Безумното съществуване на човечеството на планетата е засегнато на няколко пъти - през заглавното парче на албума (посочено по-горе), до “Нощна пеперуда в пламък” (Moth into Flame) и “Ето, идва отмъщението” (Here Comes Revenge), албумът на “Металика” дава възможност за дълбок философски размисъл, комбиниран с майсторска инструментална техника. Малко хора могат да извадят толкова звук от една китара, колкото Кърк Хамет или Хетфийлд - последният безспорно най-добрия ритъмкитарист в бизнеса. Който с право пита “Дивак ли съм?” (Am I savage?) в десетата песен.

“Ако всичко, което правя, е да се намествам в този свят, защо да съм дивак - кое не правя като вас!?” И също така си пуснете “Ореолът гори” (Halo on Fire), за да усетите наистина омерзението, вдъхновило песента. “Човечество на омразата” (HumanUNkind), “Сега, когато сме мъртви” (Now that we`re dead) само припомнят тежката истина за природата човешка.

Но за финал - началото на анализа:

“Как се чувстваш така изоставен?

Обречен от света на самота

Смазан под тежките небеса

Атлас, стани!”

Коментари

Задължително поле