На 21 ноември 2018 да почерпят

България – от аутсайдер до фактор

Арестуван е бившият шеф на контраразузнаването в Македония

Благотворителен концерт събира пари за възстановяване на паметника на Шести артилерийски полк в Сливен

Обучаваха общинари да помагат на домоуправители

Президентът удостои с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ Съюза на българските писатели (СНИМКИ)

Тръмп: САЩ остават стабилен партньор на Саудитска Арабия въпреки съмненията покрай смъртта на Хашоги

Българите зад граница искат да ги представляват нови организации

Столична община: Изтича срокът за такса смет

Нов препъникамък за Брекзит – Гибралтар Испания плаши с вето споразумението за напускане

Все повече млади в САЩ предпочитат съвместно съжителство без брак

Стълб спасил влака в Кресненското дефиле от падане в реката

Премиерът на Испания обяви, че може да насрочи предсрочни избори

Менте намаления дебнат този Черен петък Ако на витрината пише “- 70%”, всички стоки трябва да са със 70 на сто по-ниски

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 21 ноември 2018

“Металика” казват: „Атлас, стани!”

Светът винаги ще има нужда от “железни глави”

Преди десет години канадският журналист Сам Дън обиколи планетата, въоръжен с дребни пари, раница с десет фланелки на любимите си метъл групи, и заредена батерия на айпода, за да докаже на света, че метълите, сме просто първото и единствено глобално племе, неподвластно на граници, раса, религия или етнос. От Торонто, до Ерусалим (където Angel of Death на Slayer е най-сериозното парче за местните “железни глави”; и не, не е Teritory на Sepultura ) през Калкута, Сантяго и Токио, Дън извървя една разходка, наречена от него “Глобал Метъл”. И доказа кои сме, защо ни има и продължаваме да съществуваме!? Още преди да се появят и навлязат социалните мрежи във всекидневието ни. И вече бяхме заедно.

Нова Зеландия дипломира преди три години първия си доктор по хевиметъл, защитил дисертация по социология на основа ролята на феновете на музиката, “която те прави човек”, в новозеландското общество. Далеч ще ви се стори, но в Нова Зеландия над 30% от населението смята себе си за “железни глави” – факт!

Шубето, казват, е най-големия страх. А нашата музика обединява. Срещу страховете, в частност. Лятото на тази година британски институт проведе проучване, с което доказа, че през поколенията (40+ години вече, откакто го има стила) “железните глави” не страдат от страх от смъртта или други всекидневни ужаси на обикновените хора. Нещо повече – те са най-прагматичните хора на планетата. И разбират защо:

“Програмирани за самоунищожение”, както се казва новата тава на американската банда “Металика”, безспорно потвърждава тази тенденция.

МеталикаКакво да кажем!? Така е! Джеймс Хетфийлд с основание е обърнал внимание на нагласата към самоунищожение на човечеството в три песни от 12-те в очаквания от седем години албум. И нека бъдем честни със себе си – Hardwired… to Self-Destruct е тавата, която чакаме от 1991-ва насам. И изключвам Load, Reload, St Anger, концерта в Пловдив, лайфа на “Големите четири” у нас през 2010 г. … Махни-махни! Това е “Металика”, такава, каквато трябва на света и феновете си днес. Hardwired е радиофоничен, музикантски и мрачен албум. “Металика” са там, където трябва да бъдат – професионални, изтръпнали, обиколили по 80 пъти света за по 80 дни – познаващи своите хора и техните реални проблеми.

“Атлас, стани!” (Atlas, Rise!), втората песен в албума, е химн, който те връща във времето на “Където и да бродя” (Wherever I May Roam, 1991 г.). Човекът, като единица, изправен срещу обществото, което го определя, пред което никога няма да склони глава.

Безумното съществуване на човечеството на планетата е засегнато на няколко пъти – през заглавното парче на албума (посочено по-горе), до “Нощна пеперуда в пламък” (Moth into Flame) и “Ето, идва отмъщението” (Here Comes Revenge), албумът на “Металика” дава възможност за дълбок философски размисъл, комбиниран с майсторска инструментална техника. Малко хора могат да извадят толкова звук от една китара, колкото Кърк Хамет или Хетфийлд – последният безспорно най-добрия ритъмкитарист в бизнеса. Който с право пита “Дивак ли съм?” (Am I savage?) в десетата песен.

“Ако всичко, което правя, е да се намествам в този свят, защо да съм дивак – кое не правя като вас!?” И също така си пуснете “Ореолът гори” (Halo on Fire), за да усетите наистина омерзението, вдъхновило песента. “Човечество на омразата” (HumanUNkind), “Сега, когато сме мъртви” (Now that we`re dead) само припомнят тежката истина за природата човешка.

Но за финал – началото на анализа:

“Как се чувстваш така изоставен?

Обречен от света на самота

Смазан под тежките небеса

Атлас, стани!”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Чух няколко от песните, ако не друго, поне звукът е твърд, както в ранните им години. А конкретната „Atlas, rise!“ е доста добра.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.