“Мисия България” каца в подножието на Арарат

Армения е най-древната християнска държава в света

Митичен сюжет от манастира Гегард

Проф. Овчаров и проф. Павлов в храма Звартноц

Средновековен арменски ръкопис от Матенадаран

Храмът Звартноц е построен през 40-те години на VІІ век

Великолепният античен храм в Гарни и резиденцията на арменските царе

Читателите на „Труд“ вече знаят за родолюбивата „Мисия България“, която с проф. Пламен Павлов провеждаме през март-май 2018 г. по време на българското Председателство на Европейския съюз в 10 страни по света. След като сме били при българите в Молдова, а после прескочихме от другата страна на Урал в Екатеринбург, без почивка отново през Москва бързаме към столицата на Армения, Ереван.

Още при кацането на самолета виждаме снежната шапка на великата планина Арарат, която е символ на тази страна, но днес се намира на 32 км в територията на Турция. Посреща ни посланик Мария Павлова, която по образование е историк и наша колега. А няколко часа по-късно е презентацията ни.

Тук трябва да спомена, че всяка една от лекциите по време на „Мисия“-та имаше своята специфика, определена от съответната аудитория. Ако в първите две наши изяви трябваше да говорим пред наши сънародници и пред руската научна общност, то в Ереван посланик Павлова е събрала в залата почти целия дипломатически корпус. Естествено се налага веднага да преработим нашите послания. Очевидно сме успели, след като в края на презентацията посланикът на Литва изразява желание да посети България колкото може по-скоро.

До обратния полет остава ден и половина и г-жа Павлова се постарава да видим максимално от интересната история на Армения. Възникнала като държава още преди новата ера, в 301 г. това е първата страна приела християнството като официална религия. През следващите столетия в нея са създадени велики архитектурни и книжовни паметници. През ХV-ХVІ век Армения пада под османска власт, за да преживее страшния геноцид от 1915-1916 г. и продължилата до 1991 г. съветска власт.

Започваме нашата обиколка от прочутия манастир Гегард, който се намира в сурова планинска клисура на 40 км от Ереван, и е един от паметниците, вписани в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Пълното наименование на обителта е Гегардаванк, което означава „Манастира на копието“. Предполага се, че е основана веднага след приемането на новата религия. Името идва от легендата, че тук е било пренесено копието на войника Лонгин, с което е избавен от мъките разпнатият Христос. Днес светинята е пренесена в седалището на патриарсите (католикоси) на цяла Армения, манастира Ечмиадзин, където ще я видим няколко часа по-късно.

Ансамбълът е изсечен в скалите и не мога да не направя сравнение с моя любим Перперикон. Навсякъде наоколо се виждат издълбани в скалите монашески килии, а в средата е величествената главна катедрала, оградена със здрава стена. Църквата практически няма прозорци, а се освещава и проветрява чрез нарочни отвори, издълбани в нейния покрив.

Както във всички средновековни арменски храмове, в този манастир главната украса са стотиците геометрични, растителни и животински орнаменти, грижливо издялани отвътре и отвън по стените. В тях са издълбани и ниши, където трябва да се хвърлят малки камъчета, за да се получи подкрепата на Бога.

По обратния път към арменската столица посланик Павлова нарежда на шофьора да отбие вляво. Само на километър пред нас се открива невероятната гледка на великолепен античен храм, сякаш пренесен от древна Гърция. Това е Гарни, където от ІV век пр. Хр. до ІІІ век от новата ера се е намирала резиденцията на арменските царе. Тогава се оформя мощна крепост, в чиито южен край са дворцовите помещения. Там се намират представителните апартаменти, покоите и банята на царя, а комплексът се е извисявал на два етажа. Подовете на помещенията са били покрити с прекрасни мозайки, сред чиито сюжети впечатлява гръцкият мит за морския бог Посейдон, обкръжен от нереидите и различни морски животни.

Бисерът на царската резиденция е нейният храм. През 1679 г. той е разрушен от земетресение, но в 1966-1976 г. е изцяло възстановен с оригиналните си детайли. По план представлява правоъгълно помещение, оградено отвсякъде с 24 колони, поддържащи двускатния покрив. В украсата по стените, наред с многочислените елинистически акантови орнаменти, са въведени типично арменски мотиви като изображения на грозде, нарове и различни цветя. Във вътрешността се е намирала единствено статуята на главното божество, на което се кланяли царят и семейството му.

Връщаме се в Ереван като по пътя разглеждаме още няколко средновековни църкви, сред които е и резиденцията на арменските католикоси в Ечмиадзин. Но аз задължително искам да посетим една забележителност, за която съм чел много като професионален археолог-медиавист.

Храмът Звартноц е построен през 40-те години на VІІ век от арменския цар Нерсес ІІІ Строителя. Това е един от най-амбициозните строежи на епохата, заел елементи от византийската архитектура и от великите храмове на Сирия. На церемонията по освещаването му присъства сам византийският император Констант ІІ, който пожелава такава сграда да се издигне и в Константинопол.

Колосалната църква има центричен план на окръжност, дал началото на много такива ротонди в източнохристиянската архитектура, включително на Златната църква на цар Симеон във Велики Преслав. Отвътре тя е украсена с разнообразни релефи. За съжаление, грешки в конструкцията я правят недостатъчно стабилна и при силно земетресение през 930 г. храмът е разрушен. Той тъне в развалини чак до началото на ХХ век, когато е разкрит от археолозите, а днес долната му част е възстановена.

Звартноц е прекрасен, но трябва да се стягаме за път. В ранните часове отлитаме от Ереван за София. Налага се да направим дълъг преход със смяна на самолетите в столицата на Катар, Доха, заради проблеми с войната в Сирия. Предстоят ни само няколко дни за почивка, а после „Мисия България“ продължава.

В Матенадаран – светилището на ръкописната книга

По време на престоя си в Ереван намираме малко време да посетим едно от най-големите хранилища за древни книги в света – библиотеката Метенадаран. Към 2015 г. в нея се съхраняват над 17 000 ръкописа, изпълнени от V до ХVІІ век.

Ноевият ковчег спрял на Арарат

Според преданието след световният потоп ковчегът на Ной засяда на върха на Арарат. Ной пуска от своя кораб първо една врана, а след 40 дена - гълъб. След като гълъбът се връща на кораба с маслинова клонка в човката, той разбира, че земята вече изсъхва и година след началото на потопа хора и животни слизат на сушата.

Коментари

Задължително поле