„Комай ни лъжат тия синковци” 110 години от рождението на Никола Вапцаров

Свищовската академия почете 95-годишнината на своя доайен проф. д-р ик. н. Петко Петков

800 000 души по улиците на Хонконг по случай половин година протести

Израел планира мащабна операция в Ивицата Газа

Борис Джонсън обяви, че ще въведе три вида работни визи

Неапол: Италия без грим

Френският премиер ще довърши пенсионната реформа въпреки протестите

Земеделското министерство с благотворителна кампания за закупуване на живи елхички

64-годишен е загинал при пожар

Над 15 вторични труса на остров Крит Няма щети и пострадали

Изнасяме вино за по 1-2 евро бутилката Нараства производството на бели за сметка на червените

Опасен токсичен пушек в Сидни заради огромен пожар

Масов бой пред нощно заведение в Хасково, един пострадал

Две катастрофи в Шумен на едно място през 6 часа

Най-малко 43 души загинаха при пожар в Индия Други 16 са приети в болница

Мистерии и самоубийства заради куфарчета с милиони 15 банки фалират за месеци, куршуми затварят устата на свидетели

Депутатът Тодор Тодоров смята, че нечуваната зърнена криза по времето на Жан Виденов е изкуствено предизвикана.

Инфлацията изяде огромните кредити през 90-те

Изчезва важно тефтерче на гръмналия се шеф на Интерпол

Прословутите „куфарчета с пари” от началото на прехода, за които и досега се носят легенди, взеха жертви още в първите години след Десети ноември. Единиците, които тогава се възпротивят срещу разграбването на държавата, се самоубиха мистериозно. Новите богаташи на България, които препират партийните пари и техните покровители са готови на убийства, за да затворят устата на тези, които искат да ги спрат. Смъртта им обаче трябва да изглежда като лично решение да се простят с живота.

Първата жертва на „куфарчетата” е Тинко Воденичаров – съветник на Тодор Живков. Той, както никой друг, е наясно с всички далавери на БКП, най-вече кой раздава милионите и в чии джобове влизат те. А средствата са огромни за онова време – близо милиард лева от сметките на ЦК. Негови съратници твърдят, че Воденичаров е бил човекът, който възстава срещу дивашкия грабеж на държавата и даже заплашва, че ще разкаже всичко публично. Не доживява до това. През 1990 г. се самоубива мистериозно. Неофициално се говори, че

някой му е затворил устата завинаги.

Година по-късно в главата се гръмва частният детектив и бивше ченге Янко Димов. Още през първите месеци на демокрацията той става телевизионна звезда. Непривикналият с подобни предавания зрител, с внимание следи изявите му в Канал 1, където Димов разказва за професията си и разследванията, които прави. А те са изключително актуални и хората наивно вярват, че ще бъдат доведени докрай. Частният детектив се е захванал да нищи кой изнася куфарчетата с пари зад граница. Смята, че така помага на новото демократично правителство да се бори с „червения октопод”. Не само бившите, но и новите партийни величия от всички цветове не могат да му го позволят. Намират го прострелян в дома му. Никой от близките му и приятелите му не вярва във версията за самоубийство.

Ген. Стоян Савов отговаря преди 10 ноември за задграничните търговски дружества, които въртят милионите на БКП.

Генералите също не са пощадени. Бившият шеф на Първо главно управление на ДС ген. Стоян Савов е намерен близо до родното му с. Лисичево, Пазарджишко, с куршум главата през януари 1992 г. По времето на социализма той отговаря за задграничните търговски дружества на партията, които въртят стотици милиони. След 10 ноември парите потъват в неясни сметки. Савов е честен комунист и не може да преглътне ограбването на държавата, извършено от партийните му другари. Става изключително активен в желанието си да ги накара да върнат парите, което го прави изключително опасен. Куршумът не закъснява. В публичното пространство отново е лансирана позната версия – самоубийство с неясни мотиви.

Но най-загадъчната смърт си остава тази на шефа на българското бюро на Интерпол Свилен Панайотов. На 6 юни 1992 г. безжизненото му тяло е намерено в локва кръв. Въпреки, че на всички е ясно, че не неговата ръка е натиснала спусъка, официално е обявено, че се е самоубил. По това време той се занимава с разследване на износа на капитали от България. В стаята, в която е намерено тялото му, е стреляно няколко пъти. Единият куршум е пробил лявото му слепоочие, въпреки, че Панайотов не е левичар. Друг два са намерени забити в тавана и в стената. Предсмъртно писмо не е намерено, а в електронното му тефтерче ченгетата „по невнимание” изтрили записките. От Интерпол също се усъмниха, че сам е посегнал на живота си. Майка му пък твърдеше, че е бил жестоко бит преди да получи куршум в главата.

Откраднатите милиони отиват не само зад граница. Новите банки у нас никнат като гъби.

Те препират парите и загадъчно фалират

Банкерите, които знаят у кого отиват огромните пари, се самоубиват и така следите са заметени. На 4 февруари 1994 г. с куршум в главата в тоалетната в дома си е намерен бившият управител на ловешкия клон на Кредитна банка Михо Михов. Той е отпуснал 5 млн. лв. заем без обезпечение на палестинския бизнесмен с българско гражданство Акрам, който финансираше партии с многомилионните кредити, които така и не върна. Самият той беше намерен обесен през 1999 г. в килия в испански затвор, докато чака да бъде екстрадиран. Покрай банковите му афери обаче има още една жертва. През април 1994 г. в дома си в Павликени се застрелва шефът на Първа частна банка в града Ангел Кабаиванов. Причината отново кредит за палестинеца.

Най-стабилната по това време банка – ДСК пък раздава 1 млрд. лв. за стартиране на частни банки, парите никога не са върнати. През август 1994 г. от четвъртия етаж на банката в София се хвърля тогавашната шефка на „Жилищно и текущо кредитиране” Антония Антонова. През ноември същата година е намерен прострелян директорът на Врачанския клон на Кредитна банка Александър Банков. Според подчинените му, ден преди смъртта той провел гневен телефонен разговор, взел папка с документи, с която тръгнал на среща и повече никой от тях не го видял жив.Документите изчезнали безследно. Година по-късно в Габрово в дома му е намерен обесен екс-шефът на Балканска популярна банка в града Николай Колев.

Две години по-късно фалират едновременно 15 банки, а невижданата инфлация стопява дълговете на кредитните милионери.

 

Депутат от БСП намерен прострелян в главата

Тодор Тодоров написал доклад за далаверите в селското стопанство

През февруари 1996 г. България се тресе от невиждана за страната зърнена криза. Фалира поредната банка – Добруджанската. Добричкият депутат от БСП и шеф на Земеделската комисия в парламента ТодорТодоров е в родното си село Малина. През нощтт съобщава на жена си, че в 4 ч. ще пътува за София, трябва да се види с някого в парламента. Тя го моли да отложи до сутринта пътуването. Малко преди 6 ч. проехтява изстрел. Той не е чут от никого в дома, макар че според полицията депутатът се е прострелял с пистолета си без заглушител. По-късно сутринта Тодоров е намерен с рана в главата, но все още жив. Откаран е в Добричката болница, където близо месец лекари се борят за живота му. Той така и не идва в съзнание.

Близките му не вярват на версията на полицията за самоубийство. Смъртта му съвпада с аферата „Орион” и битката междудвете крила в БСП – едното на Андрей Луканов.

Тодор Тодоров беше човекът, който още през 1994 г. пръв се опита да спре бившите шефове на Добруджанска търговска банка да влязат в зърнените бази в Генерал Тошево, Кардами Спасово, заради просрочие на кредитите, които банката беше отпуснала. Веднага след смъртта на депутата Добруджанската банка е източена. Приживе той е написал доклад за далаверите в селското стопанство и по-конкретно за зърнената криза по времето на Жан Виденов. В него фигурират доста известни в обществото имена, като това на зърнения бос Иван Иванов. Малко по-късно той е разстрелян и следите около аферата заметени. Смъртта на депутата Тодоров затваря устата и на други недоволни от далаверите, вършени от Виденови хора. Близките на Тодоров обаче не вярват, че сам е посегнал на живота си. Никой не ги запознава с доказателствата по делото. Предсмъртно писмо не е намерено.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.