Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

500 милиона лева търсят общините за туризъм Най-скъпият проект в картата на ресорното министерство е на община Челопеч за Моторспорт парк на стойност 120 млн. евро

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

Мистер Сенко реже главата на Жоржоан с гилотина

Известният археолог доц. Мирко Робов изследва живота на най-колоритните жители на Велико Търново, за които и до днес се разказват интересни случки.

“Произхождам от стар търновски род и съм последно коляно на фамилията. Израснал съм и до днес живея в централната част на старопрестолния град и освен неговата история ме вълнуват и чешитите, които са свързани с нея. Освен данни от писмени източници споделям случки, свързани със зевзеците от мои собствени наблюдения. Това са спомени от обществения, политически и културен живот на града. Цитирам и разкази на стари търновци”, споделя доц. Робов.

Историкът е категоричен, че важна част от обществения колорит на Велико Търново са странници и зевзеци, спомените за които са трайни и ярки. Доц. Робов уточнява, че почти нищо не привнася за дообогатяването на тези персонажи, защото сами по себе си те са се прославили като интересни и атрактивни личности. Някои от тях изключително интелигентни като аптекаря Астаржиев, специалиста по оптика Борис Нанков.


“Старите жители на болярския град и до днес с охота разказват за търновката Дуда, която странно си въртяла главата наляво и надясно, докато се движела, разнасяйки два котела пълни с горска тор, за цветята на великотърновци, от което се и препитавала”, обяснява доц. Мирко Робов.

Археологът споделя, че много е писано и за известната Мара Михалска. Тя е запомнена като високообразована, но известна най-вече с дарбата си да гледа на кафе.

“Не е известно какво беше истинското име на Жоржоан, този емблематичен жител на старото и романтично Велико Търново от 50-те и 60-те години на миналия век. Вероятно се е казвал Георги. Среден на ръст, по-скоро нисък. Късо подстриган и с очила. Жоржоан бе бивш цирков артист. След произшествие получава тежка травма на долните крайници. Така заради този недъг до края на дните си бе обречен да се движи трудно. Физически обаче бе доста силен”, уточнява изследователят.

С чешита е свързана комична история с друг местен зевзек – Христо Тенекето.
“Срещу добро заплащане Жоржоан приема да пренесе една тенекия до градската жп гара. Тенекията се оказва самият Христо. Облогът си е облог и Жоржоан привързва с въже към гърба си своя съгражданин, подобно на начина, по който местните хамали пренасяли обемисти мебели. Така го примъкнал до гарата”, разкрива подробности от живота на търновските зевзеци доц. Робов.

Проучванията му сочели, че Жоржоан е бил ваксаджия, но не уличен, от тези с мобилните сандъчета с място за поставяне на обувката, каквито имало по онова време. Тогава е било престижно за уважавания бонвиван обувките да бъдат лъснати до блясък, а Жоржоан е работел в доста просторно ателие.

“Лично си спомням, че ателието на зевзека се намираше по реда на северния тротоар на главната улица, на метри от паметника на обесените. Всъщност това сакрално място от последните десетилетия на робството, където са изпълнявани публичните екзекуции, става централна част на града през първата половина на ХХ век. Сградите от архитек­турния ансамбъл до една са с панорамни тераси към река Янтра, както и прозорците на околните ресторанти с т.нар. модерна бозаджийница”, реди доц. Робов.

Клиентът, като прекрачел прага на ателието, сядал на специален висок стол и Жоржоан с удивителна чевръстост захващал да лъска обувките едновременно с две четки в двете си ръце.

“Беше куц, придвижваше се бавно с бастун, но за сметка на това беше удивително сръчен. Действията му граничеха с виртуозност и се превръщаха в жива атракция за уличните минувачи, които се спираха, за да проследят сеанса през големите стъклени витрини на ателието. Самият аз често съм заставал пред ваксаджийницата, за да го погледам. Понякога доволният клиент хвърляше с охота банкнота. Жоржоан грабваше финикийския знак и със заучен жест движеше бързо ръката си наляво и надясно. Рефлексът на ваксаджията беше безупречен, като че ли се опитва да хване муха с ръка”, изтъква доц. Мирко Робов.
Коронният номер на този местен зевзек бил изпълнение на ритуала “Влакчето”.

“Леко почерпен, за атракция на компанията, Жоржоан хвърляше бастуна, сядаше на дървения под с изпънати напред крака и с леко подскачане на задните части се придвижваше”, обяснява с усмивка доц. Мирко Робов.
Археологът допълва, че често се е случвало съседи панически да напускат жилището си и бързо да излизат на тротоара, мислейки, че Търново е поразено от поредно силно земетресение. Така силно се е тресяла паянтовата постройка, където местният ваксажия е изпълнявал коронния си номер.

“Беше средата на 60-те години на ХХ век. Една от закритите сцени в града беше салонът на Дома на народната армия. Залата беше пълна със зрители, дошли да видят представление на Мистер Сенко. След серия от фокуси дойде ред на трибуната да излезе представител от публиката. Обикновено това беше предварително подготвен човек и зрителите бяха напълно убедени, че нещата са нагласени. Този път обаче това не беше така. Поради недъга със своите крака Жоржоан беше заел централно място на първия ред в залата и попадна в полезрението на видния илюзионист. Може би знаеше нещо за него, тъй като местните шегаджии не бяха толкова много, а е възможно и да го е преценил единствено от пръв поглед. Залата обаче се изправи на крака и обсипа избора с бурни аплодисменти в очакване на сцената да се случи нещо, което дълго ще се помни”, разказва с въодушевление историкът.

Доц. Робов, който бил очевидец, никога няма да забрави как Мистер Сенко поставил на масата гилотина, като тествал възможностите є с голям морков.
“Машинката сряза безупреч­но моркова. Тогава настана истинско изпитание за Жоржоан. Дърпаше се, молеше се да не му отрязват главата. Цялата публика беше на крака. Почти насила придърпаха ваксаджията. След неколкоминутни усилия застопориха главата му в поза за гилотиниране. Последва неистов вик и Мистер Сенко спусна ножа. Нищо не се случи, но Жоржоан беше в шок. Освободиха го. Полуприведен, направи няколко крачки напред. Разпери ръце и ги насочи към главата си. Едва след като се опипа по главата и лицето, разбра, че не е отрязана, а си е на мястото. Последва нов неистов вик, а залата беше в екстаз”, спомня си доц. Робов.

В научния си труд историкът описва как Мистер Сенко прегърнал ваксаджията, извинил му се и предложил да изпълни едно негово желание.
“На масата поставиха друг уред, който по думите на илюзиониста може да произвежда алкохол. “Бира или ракия?”, попита Сенко. “Аз пия само мастика”, отговори Жоржоан. “Ти ме приключи като илюзионист, но ще опитам”, свъси вежди Сенко. Малко след това чашата наистина се напълни с мастика. Това накара всички в залата да ахнат от учудване”, споделя още доц. Мирко Робов.

В историческия си очерк археологът е отделил и подобаващо място на друг виден търновец. Това е Бай Нотю – живата история на великотърновската Първостепенна окръжна болница. До близо 100-годишната си възраст той бе работещ санитар в едно от най-тежките отделения – хирургическото.

“Една от последните ми лични срещи с него бе в късните години на социализма, когато се ставаше около 6 часа в ранни зори в събота, за да се вреди човек за топъл хляб. Тогава на стария пазар срещнах Бай Нотю. С тежка стъпка и отнесен поглед възрастният санитар се връщаше от работа. Поздравих го и го заговорих. Той обаче от метри ме лъхна на алкохол. Попитах го защо е пил по време на дежурство, а той ми отвърна със сериозен вид: “Почерпи ни благодарен пациент. Виното е еликсирът на живота и гарантира дълголетието”, разкрива доц. Робов.

Проучвателят възнамерява да завърши монографията си до месец.

И Лясковец има чешити

Известният лясковски зевзек Красимир Козлев изненада местните хора с поредната си шеговита табела. Пред дома си в най-малкия град от триградието шегаджията е поставил люлка и майтапчийска табела, на която се казва, че деца могат да се люлеят от 7 до 21 часа, а бабите и майките им – с придружител след това време.

Козлев обича да се забавлява с подобни надписи, които поръчва специално върху плоскости.
Неотдавна той постави табела до контейнера си: “Селяндурино прост, боклукът се изхвърля в контейнера, а не около него”, която продължава да стряска онези, които замърсяват.

Красимир Козлев е все­признат майстор на вицовете в целия регион и е един от най-изтъкнатите колекционери на табели от социализма.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.