“Мистър Джоунс” прави заявка за “Златна мечка”

Актуална е тази история от 30-те години на миналия век тъкмо днес, във времето на фалшивите новини

Филмът е за американски журналист от NYT на мисия в СССР

Сред седемте филма в основния конкурс, режисирани от жени, свое място заема „Мистър Джоунс” на известната полска режисьорка Агнешка Холанд. Тя присъства в полското и европейското кино още от 70-те години на миналия век с изключително активна работа и респектираща филмография от 44 режисьорски филма.

В новия „Мистър Джоунс” Агнешка Холанд разказва за особено съществен и драматичен период от живота на британския журналист Гарет Джоунс (1905-1935), роден в Уелс, който още съвсем млад получава изключителна известност с репортажите си от нацистка Германия и интервю с новоизбрания през 1933 канцлер Адолф Хитлер. Тогава, воден от журналистическия си нюх и професионална всеотдайност, той търси следващата си голяма тема и се насочва към особено популярната за времето си „съветска утопия”, за която се говори по света. И отива в Съветския Съюз с намерение да направи интервю със самия Сталин. Но там се сблъсква с друга реалност и научава някои особено грижливо пазени тайни, за които официалната власт отказва да говори.

И на първо място – масовия, всеобщ глад, наречен по-късно „гладомор”. Отива тайно в Украйна, в района на Харков и там става пряк свидетел на страшни събития и ужасяващи факти. Навсякъде се среща с невероятна мизерия и вижда стотици мъртви хора. Филмът разработва тъкмо подобни епизоди, когато Гарет Джоунс като репортер на вестник „Ню Йорк Таймс”, подпомогнат от колегата си Ада Брукс, публикува в западната преса потресаващи репортажи, на които обаче някои дори не вярват. Такъв сложен конфликт е засегнат във филма по отношение на известния просталински настроен журналист Уолтър Дуранти, вече носител на наградата „Пулицър”. Но пък обстоятелствата го срещат и с младия тогава писател Джордж Оруел, който по-късно отбелязва, че сюжетът на знаменития му роман - антиутопия „Фермата на животните” (1945) е провокиран именно от репортажите на Гарет Джоунс. Филмът не разказва цялата биография на журналиста, но е известно, че след Съветския Съюз професионалната му страст го отвежда в Далечния изток. В Япония прави интервюта с политици и генерали, после посещава Китай и Монголия, отразява войната в Манджурия. Там някъде го застига смъртта, според официалната информация отвлечен от местни банди, но с предположения, че това е наказателна операция на съветската тайна служба НКВД.

Агнешка Холанд изяснява авторските си амбиции и намерения, когато се заема с работата по проекта „Мистър Джоунс”: „Докато се подготвяхме за филма и после при снимките, ние знаехме, че трябва не само да разкажем сложен епизод от биографията на Гарет Джоунс, но и до засегнем една от вечните теми - за отговорността пред фактите и ангажираността към истината, особено при важни исторически събития. И тогава разбрахме колко актуална е тази история от 30-те години на миналия век тъкмо днес, във времето на фалшивите новини, на алтернативната реалност, на корупцията в медиите, страховете на правителствата и уви, често на равнодушието на хората. Днес ни липсват хора и интелектуалци като журналиста Гарет Джоунс и писателя Джордж Оруел, ето защо искахме да ги върнем към живота.”

Филмът с времетраене 141 минути е сниман основно в Полша, но и в Шотландия, и по действителните сюжетни места в Украйна, където се развиват някои от най-драматичните епизоди. Главната роля на всеотдайния журналист Гарет Джоунс изпълнява английският актьор Джеймс Нортън, а на неговият антипод Уолтър Дуранти – американецът Петер Сарсгаард. И двамата се много опитни актьори със запомнящи се роли в успешни телевизионни сериали.

Агнешка Холанд е родена във Варшава (1948), учи кинорежисура в знаменитото филмово училище ФАМУ в Прага. След това е асистентка на големите режисьори Анджей Вайда и Кшищоф Зануси. Междувременно е съсценаристка на Кшищоф Кешловски в неговата трилогия „Три цвята“ (1993-1994) и се подготвя за самостоятелна работа.

Дебютира през 1979 г. с филма „Провинциални актьори“, приет много добре в Полша и на международни фестивали. През 1981 г. емигрира във Франция, после снима в Германия и САЩ („Тайната градина“, 1993). Има 3 номинации „Оскар“ за чуждоезичен филм: „Горчива жътва“ (Германия, 1985), „Европа, Европа“ (Германия, 1990) и „In Darkness” (Полша, 2012). От Берлинале вече има „Сребърна мечка“ за предишния си филм „Следи“ (2017).

 

60-ят филмов фестивал „Берлинале“ се провежда от 7 до 17 февруари в столицата на Германия. Провежда се за първи път през 1951 г. и оттогава се е утвърдил като водещ европейски фестивал. Той се нарежда по важност до кинофестивалите във Венеция и Кан. Присъждат се следните награди:

1. „Златна мечка“

За най-добър филм

За най-добър късометражен филм

За цялостни постижения

2. „Сребърна мечка“

Най-добър режисьор

Най-добър актьор

Най-добра актриса

Най-добра музика

Изключителни постижения от артист

Гран при за късометражен филм

Коментари

Задължително поле