Петролът поевтиня с още 5% само за ден

На 84 площадки в София учат децата на безопасност на движението Фандъкова: Повдигнахме над 330 и осветихме 200 пешеходни пътеки

Столичният кмет Йорданка Фандъкова: Загубите в системата са над 60% До 2025 г. са осигурени 800 млн. лв. за водния сектор в най-големия град

Отказахме офертата за изтребители Ф-18 Остават Ф-16, “Грипен” и “Еврофайтър”

Патриотите си тръгнаха от МС, без да обявят решение Очаква се утре сутрин Валери Симеонов да направи изявление

До 5000 лв. за далечни роднини

Меган Маркъл – бременна и сияйна на благотворително събитие

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 21 ноември 2018

Груевски във фейсбук: Продължавам борбата за македонската кауза

Белият дом загуби битка със Си Ен Ен Върна акредитация на журналист

Лекарският съюз иска отпадането на вторичния профилактичен преглед Пациентите масово не се явяват на него и парите оставали неусвоени

Председателят на ВКС е нарушил установения ред на държавното управление

Замесиха „Берое“ в уреден мач

Над 460 км второ и третокласни пътища ще бъдат обновени с пари от ОПРР

Унгария даде убежище на Груевски

Млади учени от ПУ „Паисий Хилендарски“ дискутират „езика на омразата“

Студенти и докторанти от катедра „Социология и науки за човека“ към Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ ще представят утре след обяд резултатите от двугодишно научно изследване на „езика на омразата“. Това ще стане по време на научна конференция на тема „Езикът на омразата – хейтърският дискурс и отношението към Другия“. Той е посветен на двугодишен проект със същото име, финансиран по програма „Млади учени“ от поделение „Научни и приложни дейности“ на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Перманентните кризи и серийно произвежданите форми на несигурност, наблюдавани в българското общество във връзка с бежанците, ромите, мигрантите, е тласъкът, който насочва изследователите към проблематизиране на хейтърския дискурс. Като симптом за социална нетолерантност и дискриминация, хейтърството се свързва със същностно негативно отношение към Другостта и Различността. Като социален феномен, наблюдаван в реалните социални взаимоотношения, негативното говорене се отлива в дискурсивните практики, конструирайки определени социални връзки и противопоставяния, структурирайки позиции на социално изключване и неравенство, утвърждавайки и преутвърждавайки социалните разделения и пропастите между „нас“ и „тях“.

Негативното практическо формулиране на Другия като неравноценен, дехуманизиран и т.н., е онова „хейтърско“ говорене, което се дефинира като „език на омразата“ и което екипът превръща в предмет на своите изследвания. Водещите въпроси са как това „говорене“ е симтоматично за начина, по който възприемаме Другия и Различния и как „езикът на омразата“ конструира и конституира различия, трудни за превъзмогване.

Разработената аналитична и методологична изследователска рамка е приложена към изследване на „езика на омразата“ от различните участници в политическото и медийното поле по време на предизборната кампания през 2015 г., за да се проследи начинът, по който отношението „ние – те“ бива прокарано и видоизменяно спрямо различните групи в медийния и всекидневния дискурс.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.