82% от богатството в света отива при 1% от населението

Майка с бебе в ръце пропадна в улична шахта в столичен квартал

Агресия в дом за деца с увреждания в Габрово

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 януари 2018

Правят сергиите в Слънчев бряг еднакви

15-километрова опашка на ГКПП „Капитан Андреево“

Броят яхтите на българи в Гърция Удрят схемите за укриване на налози при транзит

Списък с 55 защитени специалности въвежда МОН

Религии против Истанбулската конвенция Светият синод обяви, че договорът поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация

Белгия намали равнището на терористична заплаха в страната

Федерика Могерини заяви, че е извънредно притеснена от турската офанзива в Сирия

Огнеборци потушиха пожар в цех за металообработка в Килифарево

Бомбаджия на банкомати скочи в ледените води на Струма (обзор) Джонката и Свещичката арестувани след 75 дни търсене под дърво и камък

Разкриха пет високотехнологични наркооранжерии в Добричко

Грипна епидемия и в Благоевград Висока заболеваемост в още 6 области

Млади учени от ПУ „Паисий Хилендарски“ дискутират „езика на омразата“

Студенти и докторанти от катедра „Социология и науки за човека“ към Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ ще представят утре след обяд резултатите от двугодишно научно изследване на „езика на омразата“. Това ще стане по време на научна конференция на тема „Езикът на омразата – хейтърският дискурс и отношението към Другия“. Той е посветен на двугодишен проект със същото име, финансиран по програма „Млади учени“ от поделение „Научни и приложни дейности“ на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Перманентните кризи и серийно произвежданите форми на несигурност, наблюдавани в българското общество във връзка с бежанците, ромите, мигрантите, е тласъкът, който насочва изследователите към проблематизиране на хейтърския дискурс. Като симптом за социална нетолерантност и дискриминация, хейтърството се свързва със същностно негативно отношение към Другостта и Различността. Като социален феномен, наблюдаван в реалните социални взаимоотношения, негативното говорене се отлива в дискурсивните практики, конструирайки определени социални връзки и противопоставяния, структурирайки позиции на социално изключване и неравенство, утвърждавайки и преутвърждавайки социалните разделения и пропастите между „нас“ и „тях“.

Негативното практическо формулиране на Другия като неравноценен, дехуманизиран и т.н., е онова „хейтърско“ говорене, което се дефинира като „език на омразата“ и което екипът превръща в предмет на своите изследвания. Водещите въпроси са как това „говорене“ е симтоматично за начина, по който възприемаме Другия и Различния и как „езикът на омразата“ конструира и конституира различия, трудни за превъзмогване.

Разработената аналитична и методологична изследователска рамка е приложена към изследване на „езика на омразата“ от различните участници в политическото и медийното поле по време на предизборната кампания през 2015 г., за да се проследи начинът, по който отношението „ние – те“ бива прокарано и видоизменяно спрямо различните групи в медийния и всекидневния дискурс.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.