Мона Чобан презря Париж заради Родопите

В Киселчово писателката създаде артцентър за възраждане на български традиции

Тя се влюбва в село Киселчово внезапно и безвъзвратно по време на пътуване преди години

Гледали ли сте филма “Шоколад”, в който сладкарката Вивиан (Жулиет Бинош), щом усети северния вятър, не я свърта на едно място и тръгва на път? Нещо такова се случва и с писателката Мона Чобан. Често топлият родопски южняк нахлува в уютната й парижка къща, обсебва напълно мислите и чувствата й и я тегли неудържимо към едно смолянското селце.

Може и да не сте чували за Киселчово. На 30 км южно от Смолян, близо до гръцката граница, закътано горе на високото и трябва да кривнете от шосето между селата Смилян и Могилица. Трийсетина къщи и 18 постоянни жители. Подобно на повечето съседни събратя обаче Киселчово не е обречено на разруха и забрава. За неговото възраждане са се събрали съмишленици, “безвъзвратно влюбени в Родопите, в баирите, в хората и селото”.

В основата на красивата идея лежи ентусиазмът на писателката Мона Чобан, която от много години живее в Париж, но пуска корени в Киселчово. “Ако можем да възродим поне едно българско село, можем да повдигнем и планини, - казва тя. - За Киселчово тръгнах след битуване в два мегаполиса – Москва и Париж.”

Тя се влюбва в селцето внезапно и безвъзвратно по време на пътуване преди години из Родопите. Когато се връща в Париж, е като обсебена – нощем заспива с мечти за “къщичка” там, в която да си почива и пише, далече от шумния и суетен свят. Запалва и мъжа си за идеята и двамата намират и купуват стара къща, с типична родопска архитектура, но в ужасно състояние.

Не че в Париж животът й не е уреден или й липсва зеленината. Живее в тихо и спокойно предградие. Грижи се за дома и семейството си, пише и често “дирижира” ремонта в Киселчово по скайпа и телефона като “досажда на майсторите с безумните си идеи”. Семейството й не си пада по скъпите коли и телефони, избира уюта и красотата на Родопите. “В Париж живея повече виртуално – интернет, фейсбук, далечни приятели. В Киселчово няма мобилно покритие и интернет и животът ми е реален – въздух, тишина и приятели. Там съм напълно свободна да реализирам мечтите си”, коментира писателката.

Когато първата къща светва, Мона започва все по-често да зарязва френската столица за по десетина дни или месец-два през лятото, за да се зарежда от родопската енергия. Случайно купува и втора къща, в още по-плачевно състояние – и отново тежък ремонт. Междувременно разговаря с много родопчани от Киселчово и околните села, които й споделят с тъга, че се рушат не само къщите, но и хубавите български традиции. Така у Мона възниква идеята да създаде арт центъра “Артел 13” с ателиета, в които да се водят етно уикенди за възраждане на селото и на хубавите родопски традиции.

Всичко това днес е красива история. Вече цяла година Мона Чобан живее непрекъснато в Киселчово. “Радвам се на лятото и на зимата еднакво, уча се да съм селянка. И личната ми карта вече е с постоянен адрес село Киселчово”, сподели дамата пред “Труд”.

Тази година са направили 3 еко пътеки с доброволци. А и в “Артел 13” вече има различни дейности - освен ателиетата, предлагат и пешеходен туризъм с водач и яздене на коне, които отглеждат. Не е задължително да се включиш в ателиетата. Всеки може да посети царството на Мона просто да се зареди, да набере билки и гъби, да похапне вкусни родопски манджи и ухаещ топъл хляб, приготвени лично от нея. “Ето, на това му казвам аз истински селски туризъм”, коментира писателката. Постоянно в киселчовския й рай живее и Емил Рупцов, местен млад мъж от Смилян, който се грижи за конете, помага активно и е приел каузата като своя.

Съпругът й Димитри Иванов е IT специалист и засега е избрал да остане в Париж, но крои планове да се премести в Киселчово след пенсия. Дъщерите Гала и Иваша също са във френската столица, защото следват там, но много обичат да ходят в Киселчово. Водят и девойки французойки, уж заради купона, а Мона ги впряга да помагат във всякакви ремонтни дейности и ги учи да месят хляб.

Това лято Мона за трети път е приела скъпа гостенка – Валя Брадшоу от САЩ – архитект по професия и “фотограф и бижутер по страст”. Българката живее в Анаполис и всяко лято, като си дойде в България, се отбива при Мона. Зад обектива й на художник на пейзажна фотография Киселчово и прекрасната природа наоколо изглеждат магични. “Киселчово наистина е магия. Гледам, гледам и не мога да се нагледам... Дишам, дишам, дишам и не мога да се надишам... Слушам, слушам и не мога да се наслушам... на щурците, на дъждеца, на облаците, на буболечките, на цветенцата и тревичките”, каза Валя Брадшоу пред “Труд”. Тази година тя се е втурнала да създава богат фотоархив със снимки като пощенски картички от чудните гледки наоколо.

На арт уикенда от 6 до 8 юли Валя е водила ателие за изработка на бижута от естествени камъни и кристали Сваровски – нещо, което от хоби е превърнала в работа. Първоначалната идея на Мона да представя само древни български обичаи и занаяти се променя във времето и често посвещава етно уикендите на занимания по съвременни теми или на запознаване с чужди традиции. Така съчетава селския туризъм с разширяването на кръгозора на гостите си.

“Плетенарка” е името на следващото ателие, което се провежда този уикенд, от 20 до 22 юли. Древната традиционна техника за изработка на плет представя родопчанинът Емил Рупцов, който от дете се е учил да плете и не една ограда е излязла изпод ръцете му. Като на мнозина родопчани, това не е основното му занимание, но пък умението му е в кръвта, казва Мона.

От 3 до 5 август интересуващите се от социално предприемачество на село ще разберат кое им пречи да реализират мечтите си. Водещият Гавраил Гавраилов е магистър по приложна психология, пътешественик и един от най-популярните травъл блогъри у нас. Докторант е по социология - изследва социалното предприемачество в Родопите. Издал е книгите “Села и туризъм”, “Селата в България”, “Родопи - в търсене на корените” и “Североизточна България - гид за пътешественици”.

На плъстите - най-древния занаят по нашите земи, който отдавна се е превърнал в изкуство ще бъде посветено ателието от 10 до 12 август. В миналото хората използвали сапун, топла вода и вълна и чрез обработването й се получавали невероятни по форма и цветове изделия. Водещият на ателието Слави Кадиев е софтуерен инженер и учител по математика. Изработил е хиляди авторски изделия саморъчно по тази технология.

“От 24 до 26 август в мъничкото Киселчово ще си направим една мъничка Италия – италианска паста - казва Мона. - Излизаме на двора, наслаждаваме се на слънцето и гледката, месим тесто с много домашни яйца, точим, режем на дълги ленти, сгъваме в причудливи форми, добавяме плънка или оцветяваме с местни треви и билки и хапваме прясната паста с леки сосове. Представете си: Родопа, тишината на зеленото, светлината, въздухът, ароматен на билки и местни гъби, хубава маса, хубаво вино и прекрасна храна, която сме приготвили сами.”

“Никой не е по-голям от хляба”, обича да повтаря Мона и от 7 до 9 септември организира ателие с това заглавие. “Хляб се прави по-лесно отколкото си представяте, нужно е само да ти е чисто и бяло, както отвън, така и отвътре. Затова когато ние в Киселчово месим, го правим някак спонтанно, като за празник облечени и като на празник весели - казва Мона. - Никоя радост не може да се сравни с тази да замесиш, да втаса, да изпечеш хляб, а и да го хапнеш още топъл...”

Коментари

Задължително поле