Гърция излезе успешно от последната си спасителна програма

Най-малко петима загинали при две нови земетресения в Индонезия

Взривиха банкомат в Казанлък По първоначална информация извършителите са успели да вземат парите в устройството

Членове на семейства, разделени от Корейската война, ще се срещнат днес в планински курорт в Северна Корея

Продължава борбата с пожара край Карлово

На 20 август 2018 да почерпят

Филип избра да е дете на природата След екзотичния остров Реюнион - живот назад към дивото

В Царските конюшни живели 27 семейства Режисьорката от БНТ Иванка Андонова гледала в комуната едномесечно бебе

Джон Болтън: САЩ, Израел и Русия искат Иран извън Сирия

Спасиха британка, паднала от борда на кораб край хърватския град Пула

Борисов отказа на Меркел България да приема бежанци от Германия (обзор) Хотспотове – да, но връщане - не

Президентът на Афганистан обяви прекратяване на огъня във войната срещу талибаните

Дензъл раздава шамари и куршуми Филмът направи солидни приходи в САЩ

11 часа обсада след разстрел за велосипед (обзор) Убиецът се скарал с жертвата заради кражба на колелото

Иранският външен министър обвини САЩ, че подготвят преврат в Ислямската република

Мохамед Салах: Аз в „Реал“? В бъдеще, кой знае…

Кариерата на египетската звезда Мохамед Салах започва в местния „Ел Мокалуон“, а преди да стигне до „Ливърпул“ защитава цветовете на „Базел“, „Челси“, „Фиорентина“ и „Рома“. Преди месец бе обявен за най-добрия африкански играч за 2017-а. През настоящия сезон в Англия се бори за голмайсторския приз с Хари Кейн от „Тотнъм“. Нападателят на „шпорите“ води с 22 попадения, Салах е с едно по-малко. 25-годишният футболист на „мърсисайдци“ обаче не се съблазнява от индивидуалните отличия, а иска трофей с любимия му „Ливърпул“. Отбор, който подкрепя от дете, както става ясно от интервюто му пред авторитетното списание „4-4-2“.

– Какво си спомняш от твоята най-ранна футболна памет?
– Музиката на Шампионската лига. Гледах турнира по телевизията. Възхищавах се на Зинедин Зидан и Франческо Тоти. Когато обаче чуех музиката на турнира ме побиваха тръпки.

– Разкажи ни повече за „Ел Мокавлун“, твоят първи отбор.
– Намира се в Кайро. Там започна моята кариера като футболист. Налагаше ми се пет пъти в седмицата да пътувам с междуградски автобус по час и половина, за да играя футбол. Ходех на училище от 7 до 9 сутринта. После се стягах багажа и хуквах за тренировки. Училището много ми липсваше, но мечтата ми беше да стана футболист. Тогава мислех единствено и само за това.

– И скоро мечтата ти става реалност, нали?
– Да. Бях на 16-години, когато дебютирах за мъжкия тим. Няколко месеца по-късно вкарах и първия си гол.

– А как се стигна до трансфера в „Базел“?
– Започнаха да играя редовно за „Ел Мокалуон“. Станах титуляр, въпреки годините си. Така се стигна и до повиквателните за срещи на националните формации на Египет. Веднъж играхме контрола с младежкият тим до 23 години. Тя беше срещу „Базел“. Влязох като резерва и вкарах два гола за победа с 4:3. За „Базел“ играеха играчи като Джердан Шакири и Фабиан Фрай. След двубоя швейцарците ми предложиха едноседмичен пробен период. И впоследствие четиригодишен договор и аз се съгласих.

– Беше ли ти трудна адаптацията в Европа?
– И още как! Бях сам в Швейцария, като не разбирах английски, немски или швейцарски. От игрището се прибирах в хотела и не си показвах носа навън. Клубът обаче привлече сънародника ми Мохамед Елнени и трудностите приключиха. В първенството станахме шампиони две поредни години, а в Лига Европа през сезон 2012/13 отпаднахме на полуфинал от „Челси“, на които вкарах гол. Може би тогава Жозе Моуриньо ме хареса.

– Много рано напусна „Базел“, едва 18 месеца след пристигането си.
– Така се получи. „Челси“ ме купи за 20 млн. евро, което е 10 пъти повече от това, което плати швейцарския клуб на „Ел Мокавлун“ за мен.

– Какво стана в „Челси“?
– Започнах добре. Адаптирах се бързо, вкарах няколко гола. Отнехме титлата на любимия ми тим „Ливърпул“. Не го казвам само, защото сега играя за тях. Подкрепям този отбор от дете и мечтаех да стъпя на „Анфийлд“. Сезон по-късно станахме и шампиони на Англия.

– Може би трофеят във Висшата лига те е накарал да си помислиш, че ще продължиш само нагоре?
– Да, но се сбърках. „Челси“ разполагаше с убийствен тим. Дидие Дрогба, Оскар, Вилиан, Андре Шюрле, Самуел Ето’о, Фернандо Торес, Франк Лампард…. Просто нямаше място за всички. Аз исках да играя и заради това ме пратиха под наем във „Фиорентина“. Бях в добри отношения с Жозе Моуриньо. Дори скоро като играхме с „Манчестър Юнайтед“ разменихме няколко думи.

– Каза ли ти защо не си играл редовно при него в „Челси“?
– Не. Изобщо не говорихме за това.

– Получили това, което искаше във Флоренция?
– Да, играх редовно. Италианският футбол ме изгради като футболист. Наслаждавах се на престоя си там. Вкарах 9 гола в 26 мача във всички турнири.

– Винченцо Монтела, треньор на „Фиорентина“ по това време, каза, че само Лионел Меси е по-бързо от теб с топка в краката след като вкара два гола на „Ювентус“ в Торино при успех с 2:1 на полуфинала за купата на Италия.
– Явно тези думи са били чути от Лучано Спалети, тъй като ме взе през лятото на 2015-а под наем в „Рома“ под носа на „Фиорентина“. Имам прекрасни моменти в тима от Рим. Вкарах 43 попадения в 83 срещи. Бях избран и от феновете за играч №1 на сезон 2015/16. Беше невероятно! Винаги се опитвам да се възползвам от всяка възможност. Умишлено се поставям под напрежение, защото искам още. Преди 3 години не успях да играя за „Челси“. Сега се върнах в Англия, за да покажа на какво съм способен. Мисля, че се справям добре.

– Повече от отлично дори! Вкара 21 гола в рамките на първите си 25 мача за клуба, което е рекорд за „Ливърпул“. Феновете вече те наричат „Краля на Копа“.
– Нека не звучи арогантно, но очаквах да вкарам доста голове. Щастлив съм, че бележа за отбора, който подкрепям от дете – това е единственото, което има значение. Стремим се да спечелим нещо. За нас, за феновете, за клуба. Това винаги ще бъде нашата цел. Искаме титли и купи.

– По-слаб ли е отборът без Филипе Коутиньо, който премина в „Барселона“?
– Това не мога да го кажа аз. Не съм човекът просто, но… Бяхме заедно само 6 месеца, но се разбирахме прекрасно. Липсва ми. Той беше мой приятел, много приятен човек. Пожелавам му всичко най-добро в „Барселона“, защото той е невероятен футболист, който разполага с множество качества. Като човек е много спокоен. Гордея се, че съм бил негов съотборник.

– Слухове те пращат в „Реал“ (Мадрид). Там ли ще продължиш кариерата си?
– Нямам какво да кажа в момента. Точно сега съм играч на „Ливърпул“ и съм повече от доволен. Не мисля за напускане на отбора. За нищо друго не мисля, освен за представянето си на „Анфийлд“, както и за предстоящото световно първенство. За в бъдеще… кой знае. Не съм много запознат с испанския футбол, така че гледам от време на време само дербитата, но стига да не се препокриват с мачовете на „Ливърпул“.

– Спомена предстоящото световно, за което се класирахте с националния отбор за първи път от 27 години. Какво очакваш от мондиала в Русия това лято?
– О, нямам представа! Искаме да покажем най-доброто, на което сме способни. Нямаме цели. Искаме да направим добър турнир и просто да се забавляваме пък ще видим какво ще се случи.

Снимка: 4-4-2

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.