МРРБ потвърди измамата с гласовете

Никой не знае къде са близо 1 млн. българи от списъците

Очаква се да гласуват около 40% от посочените от ГРАО 6,7 млн. българи 

Комисии в малки селища се договаряли

МРРБ потвърди измамата в изборите, за която “Труд” предупреди вчера. В писмо до редакцията от ведомството признават, че “избирателните списъци включват всички български граждани, които според Конституцията отговарят на критериите за избиратели”. Признават и че в тях са всички българи, “независимо от местопребиваването им - у нас или в чужбина”. Така в избирателните списъци, които се съставяли от общинските администрации, има около 1 млн. българи, които никой не знае къде се намират.

Това създава предпоставки фантоми да пуснат бюлетини в урните и да увеличат гласовете за определени партии, а с това и броя на депутатите, които ще вкарат тези партии. Експерти разкриха, че членове на комисии в малки населени места се договаряли, независимо, че са от различни партии и нямало проблем в кутиите да влизат бюлетини на гласоподаватели, които са извън страната.

“В списъците на ГРАО има около 1 млн. българи, които са някъде по света, но не са в България. Никой не знае къде са, но те се възпроизвеждат в списъците. В малките населени места, където поименно знаят хората, които са навън, а секционната комисия е компактна, няма проблем такива хора да се окажат гласували. Някой просто пуска бюлетина от тяхно име”, коментира пред “Труд” професорът по конституционно право и бивш член на ЦИК Пламен Киров. Според него активна регистрация би решила проблемa. Други юристи предлагат създаване на регистър на избирателите.

“Труд” потърси за коментар и експерти от Обществения съвет към ЦИК. Според председателя му Росица Матева сериозен проблем имало и със създадената възможност чрез промяна в Изборния кодекс, в протоколите да се дописват имена, но да не се отчетат в отделна графа като дописани.

Стефан Манов от същия съвет коментира, че разминаването в цифрите е заради българските граждани, които живеят в чужбина. “Избирателните списъци се създават по постоянен адрес. Начинът да се оптимизират тези списъци е вместо постоянен адрес, в тях да се вкара настоящ адрес. По същия начин би следвало да се действа и с българите в чужбина, за които е най-добре да се създаде избирателен район “Чужбина”, коментира Манов.

Цената на един депутатски мандат за 45-то НС се очаква да е 11 000 гласа. Прогнозата на социолози и експерти по изборите е, че до урните ще стигнат около 40% от онези 6 732 316 българи, включени в списъците на ГРАО. Това означава, че бюлетини ще пуснат около 2,7 милиона.

Д-р Борислав Цеков, Институт за модерна политика:

Няма честни избори с „мъртви души“ в списъците

“Мъртвите души” в избирателните списъци са централния проблем с честността на изборите у нас. Много от тях се отбелязват като гласували из по-малките села и общини. Това е “малката мръсна тайна” на големите партии, защото техните хора по тези места се сговарят и си разпределят такива “гласове”. Преди няколко години, например, от Института за модерна политика бяхме изпратили наблюдатели за местен вот в Северозападна България. Те с очите си видяха, че има села, в които реално живеят и гласуват в изборния ден по десетина души. Но после в протоколите пише, че са гласували 70, 100 и пр. За да има честни избори, трябва да се реши този проблем. Става с активна регистрация, т. е. в някакъв срок преди изборите, всеки, който желае да упражни правото си на глас, подава заявление и на това основание администрацията го вписва в избирателния списък. Останалото - дали да се гласува машинно, дали да има видеонаблюдение и пр., е дребнотемие, което няма да промени нищо съществено. Все едно да ти е нужна операция на сърцето, а ти да мислиш, че ще се оправиш като си изрежеш ноктите.

Крум Славов, “Прозрачност без граници”:

Има опасност от добавяне на гласове

Разминаването на числата за броя на избирателите не е за първи път. Опасностите са свързани с добавяне на гласове в рамките на изборния ден. Напълно възможно е “мъртви души” да се окажат гласували. Това става чрез вписване на данни, които са известни на изборната администрация, на секционните избирателни комисии. Има места където секционните избирателни комисии практически са съставени от представители на една и съща партия.

“Мъртвите души” в списъците не са болест от вчера. Ние говорим за тях повече от 10 години. За да се реши този проблем трябва да се направи активна регистрация на избирателите. Така ще се установи действителният брой на хората, които искат да участват в гласуване. Избирателните списъци трябва да се правят на друг принцип, а не по постоянен адрес. Има и друг проблем - че отделните информационни системи в държавата не си говорят помежду си.

Проф. Михаил Константинов, шеф на “Информационно обслужване”:

Значението на вота от чужбина е 0,7%

От 1,5 млн. българи, живеещи в чужбина, тези с право на глас са не повече от 1 млн. души. От тях гласуват обичайно около 150 000. Ако гласовете са подадени са извънсистемна партия, тогава те биха могли да донесат и мандати. Обичайно обаче, тези гласове не водят до допълнителни мандати. Причината е, че мандатите се определят от съотношението на гласовете.

Досега за 9 избора на парламент от 1991 г. единствено ДПС е спечелило 15 мандата от гласове, дошли от чужбина. 1 мандат има спечелен от чужбина и на евроизборите през 2019 г. - на Радан Кънев. Това означава, че електоралното значение на вота от чужбина е 0,7%. Тези гласове имат обаче значение за приобщаване на сънародниците ни.