Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Настроенията на бизнеса показват завръщане на инфлацията
В услугите не планират поскъпване
Търговци се подготвят да нанесат удар на потребителите с поредно покачване на цените. През февруари очакванията на мениджърите по отношение на продажните цени в търговията на дребно през следващите три месеца са в посока на увеличение, показва анкета на Националния статистически институт (НСИ) сред шефове на фирми.
Това че търговците прогнозират поскъпване не е голяма изненада. Но сега очакванията за покачване на цените сред мениджърите на фирми са в пъти по-високи от обичайните. В края на миналата година настроенията за покачване на цените бяха охладени. Дори имаше немалък дял от търговци, които смятат, че цените ще бъдат намалени. В резултат балансовите оценки на търговците на дребно за покачването на цените бяха укротени до нивата от 2018-2019 г., преди проблемите за бизнеса, които настъпиха с ковид кризата и войната в Украйна.
Но сега очакванията на търговците за покачване на цените рязко се повишават и стигат до най-високите нива от миналата година. Същевременно делът на мениджърите, които смятат, че ще има поевтиняване, намаляват. През миналата година очакванията за поскъпване може да се обяснят с инерцията от 2022-2023 г., когато имаше рекордно покачване на цените. Но като цяло тенденцията беше към охлаждане на намеренията на търговците да вдигат цени. Сега обаче данните показват очаквания за връщане към по-високата инфлация.
Анкетата на НСИ не отчита причините за това. А и няма реални причини да бъде очаквано поскъпване. Цената на тока за бизнеса е с горен праг, определен от парламента, така че фирмите може да бъдат спокойни за разходите си за електроенергия. Нивото на минималната заплата в страната за настоящата година е ясно още от есента на миналата година, когато настроенията на търговците за покачване на цените бяха значително по-слаби. Тоест и на пазара на труда нищо не се променя. Началото на войната в Украйна беше използвано от редица търговци и производители за повишаване на цените, някъде обосновано, някъде чисто спекулативно. Но сега вече правят първи стъпки за прекратяване на войната.
Това би трябвало да е фактор за намаляване на инфлацията, а не за увеличение. От януари България влезе и в сухопътния Шенген. Това намалява времето за престой на камионите на границите и пести огромни суми на бизнеса, което също е повод за понижение на цените, а не за покачване.
Има още един икономически фактор, който може да окаже влияние върху настроенията на търговците, и това е предстоящото ни влизане в еврозоната. По този въпрос мненията на икономистите са разделени. Едни казват, че ефектът от влизане в еврозоната ще бъде 0,3% допълнителна инфлация, какъвто е бил в страните, които последни приеха еврото. Но според други от влизането в еврозоната ще има по-трайно покачване на цените, които ще започне далеч преди датата на приемане на еврото и ще продължи много след това. Каква ще бъде истината предстои да видим. Фактите са, че през януари и февруари настроенията за предстоящо покачване на цените нарастват. Може да е съвпадение, че през февруари страната ни изпрати писмо до Европейската централна банка и Европейската комисия с искане да бъдат изготвени извънредни конвергентни доклади за оценка готовността ни за приемане на еврото.
Мениджърите в строителството също очакват покачване на цените в следващите месеци. В промишлеността и в услугите ситуацията е по-различна в сравнение с търговията на дребно. По отношение на продажните цени в промишлеността очакванията на преобладаващата част от мениджърите са те да запазят своето равнище през следващите три месеца. По-голяма част от мениджърите в сектора на услугите също предвиждат продажните цени да останат без промяна през следващите три месеца.
Повишение от над 12 на сто за година
Подобно е положението и при текстила
Производителите на храни вдигат цените за пазара в страната много повече от повишението на цените за износ.
Нарастването на цените на производителите на храни за пазара в България е над два пъти по-високо от поскъпването на храните за износ, показват данни на НСИ. През януари цените на производителите на хранителни продукти са с 12,7 на сто по-високи спрямо същия месец на миналата година.
Същевременно поскъпването на храните за износ е само с 5,5 на сто. Оказва се, че пазарът на храни в България поема по-голямо покачване на цените, отколкото външните пазара.
При производството на дрехи поскъпването за вътрешния и за външния пазар е почти идентично, като повишението на цените за външния пазар дори е малко по-голямо - с 10,8%, спрямо 10,5% за пазара в страната. Но при производството на текстил ситуацията не е такава. Цените на производителите на текстил за пазара в страната са нараснали с 14% за година, а текстилът за износ е поскъпнал по-малко - с 11,9%.
За разлика от храните, в редица сектори поскъпването на стоките за износ е по-голямо. Например производителите на мебели са вдигнали цените за пазара в страната с 13,3% за година, при над 20% поскъпване на мебелите за износ. Производството на основни метали за вътрешния пазар е поскъпнало с 12,4%, при над 36% поскъпване за износ.
Важно е да има устойчивост
За Хърватия направиха изключение
Дори през следващите месеци инфлацията да нарасне, това вероятно няма да окаже влияние на оценката на готовността ни за приемане на еврото.
Покачване на инфлацията през следващите месеци едва ли ще попречи на влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. Причината за това е, че при оценката за готовността на една държава за приемане на еврото не взимат под внимание последните налични данни за инфлацията, а данни за определен референтен период, завършващ три месеца преди датата на самата оценка.
Целта е да бъдат избегнати краткосрочни колебания на цените и временни шокове, като например сезонни ефекти върху цените на определени стоки. Така е направено при оценката на Хърватия за готовността є за еврозоната.
Данните на Евростат показват, че към края на януари България формално не изпълнява с малка част от процента критерия за ценова стабилност за влизане в еврозоната. За да покрием критерия инфлацията ни трябва да е с не повече от 1,5% над средната инфлация за трите държави от ЕС с най-малко покачване на цените, които са Италия, Литва и Финландия. Но Европейската централна банка и Европейската комисия може да изключат една от тези държави от изчисленията с мотива, че ниската инфлация там се дължи на специфични фактори. Такова изключение беше направено при приемане на Хърватия в еврозоната.
Страната е сред тези с най-висока инфлация
Преди еврозоната инфлацията е под средната
Инфлацията в Хърватия е над средното ниво за страните от ЕС след като става ясно, че ще влезе в еврозоната.
Влизането на Хърватия в еврозоната рязко премени ситуацията с инфлацията в страната, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Преди решението за приемане на еврото в Хърватия инфлацията там е под средното ниво за страните от ЕС, но след това трайно е над средното ниво.
Данните на Евростат показват, че в периода от началото на 2015 г. до пролетта на 2022 г. годишната инфлацията в Хърватия постоянно е била по-ниска от средната за страните от ЕС. За целия този период е имало само пет месеца на изключение, през които отчетеното покачване на цените в Хърватия е било съвсем малко над средното ниво за ЕС. През периоди, в които общо за ЕС е отчитана отрицателна инфлация, в Хърватия понижението на цените е било по-голямо. Но от април 2022 г., когато вече върви подготовката за влизане на страната в еврозоната от 1 януари 2023 г., ситуацията с инфлацията в Хърватия рязко се променя и покачването на цените става значително над средното ниво за страните от ЕС. Като това продължава и досега. През 2022 г. цените нараснаха много във всички страни от ЕС, включително и в България. Но Хърватия от страна с по-ниска от средната за ЕС инфлация влезе в групата на държавите с най-висока инфлация и това продължава и досега.
Инфлацията на Хърватия за 2025 г., измерена според потребителската кошница на страните от ЕС, е 5%. За сравнение инфлацията в България е 3,8%. По-висока инфлация от тази в Хърватия има само в Унгария (5,7%) и Румъния (5,3%).
Несигурната икономическа среда е проблем
Има недостиг на работна ръка
В промишлеността бизнес климатът през февруари се подобрява.
През февруари бизнес климатът се подобрява спрямо предходния месец, показва анкета на НСИ сред мениджърите на фирми. Оценките за бизнес климата са на най-високото ниво за последните пет месеца. Подобрение има в промишлеността, строителството и в търговията на дребно, докато в сектора на услугите е регистрирано влошаване на бизнес климата.
В промишлеността бизнес климатът се подобрява в резултат на позитивните оценки на промишлените предприемачи за настоящото състояние на предприятията. Настоящата производствена активност се подобрява, но прогнозите на мениджърите за следващите три месеца са по-негативни. Най-сериозните затруднения за развитието на промишлеността продължават да са свързани с несигурната икономическа среда и недостига на работна сила, като през последния месец има намаление на негативното влияние на първия фактор.
През февруари бизнес климатът в строителството се подобрява, което се дължи на подобрените оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Анкетата регистрира увеличение на получените нови поръчки през последния месец, а и прогнозите за дейността през следващите три месеца остават оптимистични. Несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила, цените на материалите и конкуренцията в бранша са основните пречки за дейността на фирмите в строителството, като през последния месец нараства отрицателното им въздействие.
В търговията на дребно бизнес климатът значително се подобрява главно поради оптимистичните очаквания на търговците за състоянието на фирмите през следващите шест месеца. Оценките им за обема на продажбите през последните три месеца са резервирани, но прогнозите им за следващите три месеца се подобряват. Основните фактори, ограничаващи търговците на дребно са несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша.
Само в услугите бизнес климатът се влошава. Това се дължи на влошени оценки на мениджърите за настоящото състояние на фирмите. Настоящото търсене на услуги леко е намаляло, но очакванията за следващите три месеца са позитивни. Най-съществените пречки за фирмите в услугите са несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша.
