Труд
Автор:
Росен Тахов
В нея княз Александър Батенберг е представен като ориенталски сатрап
Първата книга на Захари Стоянов е и първата преследвана в уж свободна България. През 1882 г. летописецът тиражира сатирата "Искендер бей". В нея княз Александър Батенберг е представен като ориенталски сатрап. Авторът, издателят и разпространителите на четивото са подложени на гонения.
Хесенският принц Александър фон Батенберг е избран за княз от Първото велико народно събрание. На 17 април 1879 г. депутатите му слагат короната. Щом сяда на престола, новооглашеният усеща, че нещо му убива отзад. Това е Търновската конституция, която ограничава властта на монарха.
Батенберг търпи да е полувладетел до 27 април 1881 г. Тогава отечеството осъмва с преврат. С благословията на Русия, подкрепата на военния министър ген. Казимир Ернрот и консерваторите князът сваля либералното правителство на Петко Каравелов. Назначено е ново, оглавявано от генерала.
Страната е разделена на пет области с чрезвичайни, тоест извънредни комисари. "На комисарите – пише Симеон Радев – бяха дадени права, каквито може да има само един сатрап в някоя азиатска провинция; всичко им бе подчинено: войска, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лева бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разходи."
Свободното слово е задушено от цензура.
Недоволните са изправяни пред военни съдилища
На 14 и 21 юни са насрочени избори за Велико народно събрание. То ще се събере в Свищов, гнездото на заклетите консерватори. Специална сграда ще бъде вдигната за високия форум, който е призван да гласува на княза извънредни пълномощия за седем години напред.
Изборите регистрират смазваща победа за роялистите срещу едва четирима конституционалисти. В Търново народното доверие получават Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов. "Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис Конституция", разказва съпругата на Каравелов. Като виждат тоягите, четиримата се разбягват.
На 1 юли 1881 г. в града на Алеко се разиграва байганювско театро. С готови замастилени пера депутатите тичат да скрепят височайшата воля. Триста и четири велики народни представители парафират протокола за Режима на пълномощията.
Захари Стоянов също подостря перото си за тази срамна страница от националната ни история. Със средствата на езоповския език, алегорията, алюзията и метафората създава сатирата "Искендер бей". Главен герой е княз Александър Батенберг. Искендер на арабски е Александър, а "бей" замества "княз".
"Той беше млад, едвам на 25 години – портретува го Захари, – с тънка като топола снага, тънки възчерни мустачки, на които краищата да вденеш в № 4 игла, очи винени, които показват повечето изнеженост, отколкото бабаитлък, вежди черни, та вити като пиявици и лице червено като на момиче."
Княз Александър Батенберг
Действието тече в ориенталска провинция
Нея султанът – руският император – е харизал на своя довереник. Беят първом се отнасял добре с раята, но скоро усетил, че нещо не е на кеф. Един ден обявява на по-първите люде, че ще си ходи, откъдето е дошъл. "Не те пущаме ние тебе, бей ефендимис", вайкат се те. "Само под едно условие можа да остана помежду ви, и то за хатъра на падишаха и защото съм дал обещание", рекъл Искендер и изплюл камъчето:
"Това условие е да ми дадете емза за седем години и седемдесет и седем дни, в разстояние на което време аз да се разполагам с вашата съдба, да ви показвам пътя на истинското щастие – работи, които вие, като прости хора, не може и да проумеете…"
Срещу "емзата", тоест пълномощията, се обявил даскал Петко. Събирателен образ на Петко Каравелов и Петко Славейко, изобщо на либералната опозиция. Заради волнодумството даскалът и неговите съмишленици били арестувани. "Емруллах ефенди не се спираше нито един ден. Казваха, че той въртял всичко", свидетелства Захари Стоянов. Ефендито е генерал Ернрот, главнокомандващ на превратаджиите.
"Искендер бей" завършва със смъртта на ориенталския сатрап. Пророчество, което в политически план се сбъдва с детронацията и абдикацията на Александър Батенберг през 1886 г.
Книгата се появява през май 1882 г. в Русе. С подзаглавие "Разказ из българския живот" и епиграф от Хенри Бъкл: "Тамо, гдето няма свобода, има престъпления". Издател е поборникът Никола Обретенов, печатар – Нестор Жейнов.
Авторът се спотайва зад инициалите X. Z.
Свободомислещите посрещат възторжено сатирата. От Казанлък например пишат на Обретенов: "Щом получихме книгата, Антон* я изчете в главното тукашно кафене; посетителите слушаха с четири уши, нейната интересност ги задържа цял час да я слушат. Всред четенето, слушаха се одобрителни гласове, смях, възхищение…"
"Да бъде новий Любен!" приветствала публиката Захари, като го сравнявала с Любен Каравелов.
Александър Батенберг едвам срича български и не подозира какво го е сполетяло. Царедворците около него обаче настръхват. Вътрешният министър Григор Начович, известен като Велзевул, нарежда Захари Стоянов да бъде следен. На 27 август 1882 г. той е уволнен, принуден е да напусне княжеството и в края на септември пристига в Пловдив. "Отгдето минах, искат Искендеря", доволен е от себе си летописецът.
През ноември пловдивският вестник "Независимост" информира: "Брошурата "Искендер бей" се преследва много строго из княжеството. Против нея са вдигнали целия драгунски корпус, войски, началници, заедно със сержантите и капралите да я гонят. Освен това с окръжно се е предписало на окръжните управители, околийските началници и селските кметове да я преследват. Какво ще стане с горкия "Искендер бей" не знаем, но главното е, че навсякъде се чете с охота измежду простия народ."
"Искендер бей" има още една историческа заслуга. Ако не беше скандалната книга, Захари Стоянов нямаше да потърси убежище в столицата на Източна Румелия. И да подготви съединението с Княжество България.
__________
* Антон Кърджиев.
