Големите в ЕС - двойкаджии в Брюксел

Евролидерите не успяха да решат нито една задача на срещата на върха

Поправителен изпит наесен, важните въпроси ще се разглеждат през октомври

Добре, че е изстрадалата Украйна, за да крепи малко от малко единството в съюза

Външнополитическите анализатори очакваха събралите се в Брюксел в четвъртък лидери на страните от ЕС да кажат ясно дали биха предпочели да постигнат бързо търговско споразумение със САЩ, при условия, благоприятни за Вашингтон, или да продължат да се борят за по-изгодна „сделка“.

С изпълнението на евентуалното решение трябва да бъде натоварена ЕК и нейната председателка Урсула фон дер Лайен представи последните предложения на американската страна - грубо казано „взаимни“ 10-процентни мита върху всички стоки и услуги. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви в навечерието на срещата, че ЕС трябва да настоява за „по-бърза“ и „по-проста“ сделка, подобна на тази между САЩ и Великобритания. Президентът на Франция Еманюел Макрон обаче не се съгласи и поиска ЕК да вземе по-твърда позиция и да удари подобаващо с високи такси американските услуги, най-вече в информатиката и телекомуникациите. Италианската премиерка Джорджа Мелони настоя споразумението да бъде сключено веднага и обяви готовност да плаща 10% мита. Явно дали си сметка за разногласията, във Вашингтон благородно разсрочиха вземането на решение за след летните отпуски, като обаче предупредиха, че ако това не стане, американската томахавка на 50-процентовите мита ще се стовари върху европейските глави.

За съжаление в Брюксел държавните и правителствените ръководители, които оформят върховната управа на ЕС, не успяха да решат нито една от трудните задачи, поставени им от обърканото ни съвремие. Особено онази за общата отбрана - лидерите на 27-те трябваше да се разберат как да се харчат парите за нея и най-вече откъде да ги намерят. И в деня след споразумението в НАТО за увеличаване на военните разходи до 5% от БВП, Европейският съвет се озова в ситуация, в която трябваше да удари калема, но веднага и по почти всичко се появиха отново обичайните разделения между „ястреби“ и „гълъби“. Така безпътието доведе до натоварването на външната министърка на ЕС Кая Калас да изготви до октомври „пътна карта“ за постигане на целите на плана превъоръжаване на Европа „Готовност 2030“.

Отлагането за октомври обаче нагнетява ново напрежение в ЕС, защото след като е било решено да се увеличат военните инвестиции на партньорите от НАТО, много страни не знаят откъде да намерят нужните им ресурси, а останалите им отговарят със сухото - оправяйте се сами! Като от едната страна на барикадата са Италия и Франция, от другата Германия, Нидерландия, Полша и скандинавските страни - първите настояват да се прибегне например до „европейски публичен дълг“ чрез емитиране на нови еврооблигации, а вторите се противопоставят на подобна идея. Все пак в заключителния документ от срещата на върха пише: „Европейският съвет подчертава необходимостта от продължаване на значителното увеличаване на разходите за отбрана и сигурност в Европа и от по-добри съвместни инвестиции, като също така взема предвид ангажимента, поет на срещата на върха на НАТО през юни 2025 г. от страните-членки на съюза, които са и членове на НАТО“.

За наблюдателите в Брюксел, Париж и Рим „вертикално разделение“ между 27-те страни-членки е било регистрирано и покрай решението, което трябвало да осъди действията на Израел в Газа. В този случай Испания и Франция, призоваха за незабавно спиране на споразумението за сътрудничество между ЕС и Израел, докато Италия и Германия се обявиха против. Отлагането - типичният прийом на Европейския съвет, бе отново прието като изход и Кая Калас ще трябва да „предложи възможни мерки“ на следващия Съвет на външните министри през юли.

В тази обстановка като че ли единственият проблем, който продължава да обединява ЕС, е продължаването на подкрепата на изстрадалата Украйна. Макар че и тук, както писаха френският в. „Льо Монд“ и германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, позицията не е била одобрена единодушно, а с 26 гласа, тъй като Унгария на Виктор Орбан не е участвала в гласуването. Освен това появилият се чрез видеоконферентна връзка в Брюксел президент на Украйна Володимир Зеленски, бил поискал нови унищожителни санкции срещу Русия, но никой не му ги бил обещал.