Дори и цените на въглеродните квоти не спряха лудата работа в "Мини Марица-изток"

Средно 100 влакови композиции с по 10 вагона всяка или общо 50,000 тона!

Това е заетостта на най-натоварената гара в България през изминалия февруари – тази на ТЕЦ "Марица изток 2". Това са само въглищата, които пристигат там – не за месеца, не за ледената седмица, а средно на ден. Отделно към тях се добавят и около 3,500 тона варовик дневно за работата на сероочистките, които пристигат и с камиони. Това е мащабът на логистиката, за да може централата да работи нон-стоп с всичките си 12 котела и 8 блока.

Студените зимни дни дават отлична представа за енергийния фундамент на съвременната цивилизация, в случая у нас в България. Февруари 2025 г. се оказа слънчев, но наистина студен – средната температура за страната спадна до -0.5 градуса, с цели 1.1 под старата климатична норма (1960-1990 г.). София отчете едно денонощие със средна температура -7 градуса.

Както всяка година с подобни студове лигнитните ТЕЦ спасиха положението. Те произведоха 40% (1,510 GWh) от всичката електроенергия – 2 пъти повече отколкото през февруари, 2024 г. (а онзи беше 29 дни!). Само ТЕЦ "Марица изток 2" осигури около 900 GWh (мои сметки), което е около 3.5 пъти повече в сравнение с февруари 2024 г. Снимката показва как изглежда работата ѝ на пълна мощност отстрани, а графиката – колко дълго централата поддържа непрекъснатата работа на всички 8 блока.

Замислете се за момент: Една единствена, уж стара и отдавна амортизирана въглищна централа с максимален капацитет от 1600 MW произведе почти 2 пъти повече електричество от всички модерни слънчеви и вятърни централи взети заедно. Последните отчитат много милиарди евро инвестиции, инсталирана мощност от 4700+710 MW и вече голямо количество батерии, чието присъствие започва да се забелязва за около час всяка вечер.

В допълнение, благодарение на големия брой котли и блокове, старата ТЕЦ "Марица изток 2" играе всяка една ключова роля в електроенергийната пиеса – базова, балансираща и пикова мощност. Слънчевите и вятърни централи се включват в системата на случаен принцип, без съобразяване с нуждите на сценария, създавайки основно грижи на режисьора - ЕСО.

Накрая няколко по-общи наблюдения:

Българската електроенергийна система се справи блестящо със студа!

Даже отчитаме малък нетен износ за месеца. Това се дължи не само на стабилността на АЕЦ и лигнитните ТЕЦ, но също и на големите ВЕЦ на НЕК, вкл. почти ежедневно включване на ПАВЕЦ Чаира в най-големите студове, които осигуряваха пиковете в потреблението с 1000-1500 MW всяка сутрин и вечер. Имахме късмет с наличието на достатъчно вода в язовирите и многото слънчеви дни. Имахме късмет и с много високите цени на природния газ (вносен), които дадоха конкурентно предимство на нашите въглищни ТЕЦ пред газовите ТЕЦ на съседни страни. Дори и цените на въглеродните квоти не спряха лудата работа в "Мини Марица-изток", които захранват с гориво всичките ни лигнитни ТЕЦ, вкл. тази в Бобов дол. Включването на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" също изигра критично важна роля.

Лошата новина за цялата икономика е, че средната месечна цена на тока достигна 156 евро/MWh (при 70 евро/MWh преди година) и оставаме сред страните с най-скъпо електричество в ЕС. 105 или две трети от тези 156 евро/MWh е само цената на въглеродните квоти (при 80 евро/тон СО2) за работата на лигнитните ТЕЦ.

Сами се сещайте какво трябва да се случи, ако искаме Европа някога да има независим достъп до изобилна, надеждна и евтина енергия, която да захранва силна индустриална икономика...