Музата на парламента

Какво вдъхнови Михайловски, Алеко, Вазов, Елин Пелин и Смирненски

В камарата се ходи като на цирк

В митологията има девет музи. Ние обаче сме с една повече - музата на парламента. Ако не беше Народното събрание, българската литература щеше да е по-бедна. Сюжетите, които предлага святата обител на демокрацията, вдъхновиха майстори на перото. Те ги претвориха в проза и мерена реч, златни страници в националната съкровищница на словото.

Първи е Стоян Михайловски. През 1884 г. той публикува драмата „Сцени из парламентарния живот в България“. Написана с шекспировски замах, тя е в предисторията на химна „Върви, народе възродени“. Създаден пак от него десетина години по-късно.

Тогава щафетата поема Алеко Константинов. На 19 май 1894 г. пада режимът на Стефан Стамболов. Властта поема Народната партия на Константин Стоилов. За да се разграничи от Тиранина, той обещава свободни парламентарни избори. На 11 септември автентичен вот трябва да прати в камарата най-достойните българи.

„Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона“, телеграфира Стоилов на Алеко в Свищов, чиято кандидатура е издигната от Демократическата партия. Двамата се виждат в крайдунавския град и премиерът крепко стиска ръката на кандидата. „Господин Константинов, ще ми бъде твърде приятно да се срещнем и в Народното събрание!“, уверява го той.

„А бе Стоилов и на мене каза същото“, споделя опозиционер от Радомир. Оказва се, че с тази фраза народняшкият водач замазва очите на политическите противници. Инак на ухо нарежда да се вземат всички мерки за изборна победа. „До урните да бъдат допуснати само наши!“, инструктирани са окръжните управители и околийските началници.

„Изборите за VIII обикновено народно събрание неочаквано поставиха Алека рязко, лице с лице, с живия Бай Ганя. От тая лична борба на автора с хероя Алеко излезе надвит“, пише Пенчо Славейков.

С решаващата помощ на Данко Харсъзина правителствената листа печели блестяща победа в Свищов и тамошните няродняци стягат бохчи за парламента. Покрусеният Алеко също се прибира в София - да облече Бай Ганю в депутатски одежди.

„Почнах вече „Бай Ганю прави избори“, но работя без охота“, съобщава Щастливеца на д-р Кръстьо Кръстев. Текстът е завършен през февруари 1895 г. и следващият месец се появява в Кръстевото списание „Мисъл“. Под заглавието е отбелязано: „Този очерк посвещавам на моя неоценим приятел Цветан Радославов.“

Цветан Радославов е автор на националния химн „Мила Родино“. Връстник и съгражданин на Алеко Константинов, той пристига от Германия да подкрепи с гласа си приятеля. „Аз до днес не съм предполагал, че в нашия Свищов живеят такива страшни хора!“, възкликва Цветан по време на изборните издевателства. Потресен от видяното, се зарича вече да не гласува.

В ония години входът за Народното събрание е платен. Всеки, който иска да се наслади на парламентарeн спектакъл, си купува билет. В камарата се ходи като на цирк.

През 1895 г. Вазовите герои Кардашев и Тачев си вземат билети за същото Осмо събрание. Двамата сядат в зрителската галерия и стават свидетели на батални сцени, описани в повестта „Кардашев на лов“:

„Един господин с голяма глава, с пълно почервеняло от яд лице, наежен като глиган, ревящ ужасно, скокнал прав, думаше нещо на оратора, което потъваше в мълвата, и яростно удряше банката си, която трещеше под железния му юмрук и отхвърляше книжата, що стояха на нея.“

Елин Пелин също е зрител в пленарната зала. Дълги години той е чиновник в библиотеката на Университета. В стаичка до самия клозет всеки ден „кълца месо“. С този образ Пелинко поетизира служебното си задължение - преписване на машина за 96 лева и 41 стотинки на месец.

Разказвачът от Шопско къса от залъка си за парламентарни билети. Внимателно наблюдава работата на парламента. През декември 1902 г. излага впечатленията си в списание „Селска разговорка“:

„Ето вече два месеца заседава Народното събрание, толкова, колкото обикновено трябва да заседава, и ние не можем да съобщим на нашите читатели нищо такова, което да развесели техните сърца. Два месеца се минаха в едно съвършено безплодно дърдорене, без да се вземе какво-годе полезно и добро решение за всички, та и за нашия обеднял земеделец.“

Парламентът е муза и за Христо Смирненски. „Той обичаше да посещава Народното събрание - спомня си Георги Клисаров. - Като стенограф имах възможност да му набавям карта за свободен вход за заседанията. Често даваше в хумористичните издания извадки от стенографските дневници на Народното събрание, на които правеше хумористични коментари, или даваше хумористичен отчет за някои бурни заседания. Обикновено ги даваше без подпис или с подпис Стенограф.“

Есента на 1919 г. пролетарският бард влиза в Осемнадесетия парламент. На другия ден излива впечатленията си в епическата творба „Народното събрание“. Поради нейната непреходност публикуваме текста в неговата цялост.

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Христо Смирненски

Шарж от Александър Божинов

Шум се вдига, рев се носи всред Народното събрание,
поминутно смях избухва, а след него куп псувни;
сбрани звани и незвани мукат си за занимание,
зер навън е хладна есен, зер навън са кални дни.
Думба-лумба, иха-ха!
Златна българска стреха.

Ето виж, че се предложи татък нещо на гласуване - 
девет хали разфучат се, двеста звера зареват
и се вдигнат разправии несънувани, нечувани,
всички псуват, всички тропат и в истерика крещят.
Думба-лумба, иха-ха,
дом божествен на смеха.

Доктор Данев из Силистра, спящ до лани из архивата,
важно стане и промълви: “Няма средства, господа!”
Да, за всичко няма средства, но щом дойдем до красивата
сметка за 100 лв. дневни, тука няма веч беда.
Думба-лумба, иха-ха,
тук не виждаме греха.

А пък Сандо Радомирски, вожд прославен на суватите,
плаши, в плен че ще изпрати тез, що стачка обяват.
Ще ги пратите бе, Сандо, оти да ги не изпратите,
малко ли днес в плен изгниват!... В плен... щом искат да ядат!
Думба-лумба, иха-ха,
пуста сопа по гърба!...

Шум се вдига, рев отеква сред Народното събрание,
поминутно смях избухне, а след него куп псувни - 
сбрани звани и незвани мукат си за занимание,
зер навън е хладна есен, зер навън са тъжни дни.
Думба-лумба, иха-ха,
мръсна шутовска стреха!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи