Проф. Огнян Греджиков: Не виждам нищо нередно в срещите на президента с магистрати

Красимир Каракачанов за евроизборите: Няма да се учудя, ако някой е замислил подобен сценарий на този в Костинброд

Германският външен министър Хайко Маас ще се срещне с президента Радев и Екатерина Захариева

Владимир Зеленски встъпва в длъжност като президент на Украйна

Тръмп отмени митата върху стоманата и алуминия от Канада

Камион се запали в движение и изгоря на магистрала „Тракия“

Google преустанови договорите си с Huawei

Жертва и над 60 ранени след автобусна катастрофа в Германия

11-и ден продължава издирването на Стоян Зайков

Десетки мигранти слязоха на брега на остров Лампедуза въпреки забраната на Салвини

Тръмп заплаши Иран с унищожение

Седмицата започва с дъжд и гръмотевици, възможни са градушки

В навечерието — грешките ще решат вота В употреба вече влязоха и врачките, и астролозите, и нумеролозите

Музикалният продуцент Саня Армутлиева пред “Труд”: 100 000 души слушат легално музика у нас Експерти влизат в училищата по изкуства, за да разкажат за стойността на творческия продукт

Звезди също участват в кампанията „В час по интелектуална собственост”

Около 100 000 души са активните потребители на легални музикални услуги в България. Това заяви в интервю за “Труд” председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) Саня Армутлиева по повод нарастващата популярност на стрийминг платформите (Youtube, Spotify, Apple Music) у нас. По думите й става дума за предимно млади хора, към които е насочена и кампанията на БАМП “В час по интелектуална собственост”, която започва през февруари догодина.

Инициативата е насочена към възпитаниците на училищата по изкуствата към Министерство на културата, а посланици на идеята за стойността на творческия продукт ще бъдат част от най-популярните родни изпълнители и продуценти, текстописци, композитори и юристи.

“Всички, които от години инвестират душа, талант, време, усилия и средства в създаването на музика, сме осъзнали, че един от най-големите проблеми пред нас е всеобщата липса на уважение към нематериалните неща и в частност към творбите, създадени на база интелектуален труд. Проявите на това неуважение в българското общество са на много нива и пречат на талантливите хора у нас да се развиват и да се издържат от труда си”, заяви Армутлиева относно идеята как се е зародила инициативата.

По думите й през годините усилията им са били насочени към законодателни промени, свързани с интелектуалната собственост, но вече са осъзнали, че най-важната стъпка към подобряване на ситуацията е промяна на мнението на хората. “И аз, и колегите ми от музикалната индустрия, искрено вярваме в образованието като надежда за по-добро бъдеще. Ежедневният ни сблъсък с тежко невежество на тема авторски права ни доведе до идеята да създадем кратък разказ за раждането на музиката и пътя й до хората”, уточни продуцентът.

Според Армутлиева промяната трябва да тръгне от най-младите. Като най-подходящо място на срещата са се оформили училищата по изкуствата. “Те отглеждат не само будни и интересни млади хора, а бъдещи творци. Моментално се свързахме с министъра на културата Боил Банов без капка съмнение, че ще ни подкрепи, както и стана. Първите ни партньори са 5 училища в София – Музикалното училище, Гимназията по приложни изкуства, Гимназията за древни езици и култура, Професионалната гимназия по полиграфия и фотография и Училището по изящни изкуства. Нарекохме нашия образователен проект “В час по интелектуална собственост”, а в ролята на разказвачите ще влязат популярни артисти, продуценти и експерти. Планираме начало на кампанията през февруари 2019 г., а в по-късната си фаза очакваме да се развие и в национален мащаб”, заяви Саня Армутлиева.

Именно с тази инициатива продуцентите се стремят да променят нагласата на българите към слушането на музика. “Стрийминг платформите като Spotify и Apple Music са изумителни услуги, чрез които достъпът до цялата световна музика и откривателството на нови музикални неща се вдигат на изключително, даже неочаквано доскоро ниво. Едно от най-болезнените наказания за дъщерите ми би било да им прекратя абонамента за Spotify. Това казва всичко. Именно стрийминг услугите са в основата на позитивните тенденции в развитието на световния музикален бизнес. Ръстът на приходите от тях за последната година е над 40%. У нас обаче нещата са по-трудни и на доста по-ниско ниво, защото над 85% от потребителите на музика нямат рефлекс и не са готови да си плащат за нея”, каза още председателят на БАМП.

 

Неочаквана тенденция

Продажбите се увеличават

Физическите продажби на музика у нас се увеличават. Това каза за “Труд” Саня Армутлиева и допълни, че фактор за това са винилите, но и някои много популярни и успешни албуми. Въпреки това тя обясни, че дигиталните платформи вече са приоритет в работата им всеки ден. “Те създават нови възможности за реализацията и приходите на артистите, авторите, продуцентите и музикалните им проекти”, обяви още Армутлиева.

 

Класациите не са най-важни

Трябва повече българска музика в ефира

Сред останалите проблеми, върху които трябва да се работи в страната, е малкият процент на българска музика в ефира. До тази равносметка достигат продуцентите след анализ на официалната класация у нас, създадена на база на партньорство на индустрията с един от доставчиците на услугата мониторинг, отразяваща излъчването на музика в национален мащаб. Според Саня Армутлиева цивилизованият диалог с медиите в тази връзка е също много важен за бъдещето.

 

Изпълнители остават недооценени

Малко хора си дават сметка за пътя на песента от студиото до интернет

Почти никой не си дава сметка от къде се тръгва и през какво се минава, докато една музикална идея зазвучи, достигне до радиото, до дигиталните платформи и музикалните магазини, придобие визуална форма и видиш видеото по телевизията и YouTube, завладее сцените и пр. Никой не знае и колко хора и съдби стоят зад целия този процес. Това посочи Саня Армутлиева като още един проблем, свързан с отношението на българите към създаването на музиката.

По думите й изпълнителите у нас масово са недооценени и заедно с тях авторите и продуцентите на музика.

“Недооценяването е като подводна река в ежедневието на всеки български творец и онези, които го подкрепят”, допълва тя.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. За каква легална музика говорим, като почти едни и същи радиа повтарят едни и същи песни даже по два пъти на ден. За какви филми говорим като стотината телевизионни канали и кабеларки въртят с години едни и същи филми в различно време. Нищо ново под слънцето, никой не иска да купува нови продукции и поради факта, че са калпави като новия асфалт.

  2. За какъв шоу бизнес говорим тогава, след като телевизий и радиа с бюджети за милиони имат подобни програми? Може би, трябва да се доверим на поредния „продуцент-парашутист“, г-жа Армутлиева да ни разясни… как трябва да си плащаме, всъщност, ако искаме някой да ни налее малко сиво вещество, а не да паразитираме в Интернет и да сме в челните класаций в света по пиратство и нелегални споделяния.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.