Руснак и американец с любопитен анализ

Руснак и американец анализират различните модели селфита от Инстаграм. Двамата учени са създатели на сайта Selfiecity.net, в който са събрани 3200 селфита от различни краища на света, подбрани от около 650 хил. снимки на хора от пет града.

Лев Манович и Даниел Годмайер стигат до извода, че средната възраст на хората, правещи си селфита е 23.7 години, като, разбираемо, най-големите любители на дигиталните автопортрети са представителките на женския пол. При хората над 40-годишна възраст обаче тенденцията е друга – мъжете си правят доста повече снимки, за разлика от жените.

Двамата анализатори изследват снимките на хора от Москва, Банкок, Берлин, Ню Йорк и Сао Пауло. Интересно е обаче, че средно едва 4% от снимките са селфита, а всички останали са на котки и кучета, храна, коли, къщи, крака, други хора, обувки, приятели, монументи и т.н.

В сайта си Манович и Годмайер изследват фактори като наклона на главата при снимката, изражението на лицето, височината на погледа, отвора на устата и наличието на очила. В зависимост от различните показатели двамата правят класификация на селфитата и по полов признак.

Мъжете и жените си правят различен тип селфита, въпреки че голяма част от тях са сходни.

Интересно е, че повечето от самоснимките показват лявата половина на лицето, защото мозъкът възприема по-добре лявата част на асиметричните ни лица и може би и затова в последните години особено актуална беше самоснимката на половин лице.

Голяма част от тенденциите при селфи-модата навлизат и в България.

През 2014 година станаха изключително популярни т.нар. релфита. Названието им идва от връзка (relationship) и селфи – т.е. романтичните снимки на влюбени двойки.

Учени от Харвардския университет са установили обаче, че релфитата са най-дразнещата разновидност на снимките и заливането с тях може да доведе до загуба на приятели.

Следващият вид селфита е белфи – самоснимка, на която на преден план изпъкват задните части на дамите. Понятието идва от butt (дупе) и селфи.

Първа го популяризира Ким Кардашиян, която, влюбена в гигантските си задни части, оформени с помощта силикон, непрекъснато ги показва на феновете си в Инстаграм, Туитър и Фейсбук.

Бумът на белфитата настъпи с 20-годишната нюйоркчанка Джен Селтър, чийто профил в Инстаграм е следен от около два милиона потребители, а сайтовете й изобилстват от реклами.

Освен научния и забавния аспект на селфитата обаче, те имат и опасна страна.

Особена популярност през последните години доби манията за “екстремни” снимки – от високи сгради, строежи и други опасни места, много от които завършват трагично.

Последният такъв случай е на 42-годишна жена, която падна и загина от моста на “Витиня” преди седмица.

По-рано тази година и 14-годишно дете загина при опит за селфи от покрива на недостроена висока сграда в София.

Баща на селфито е Карл Бейдън

Въпреки че в оксфордските речници определение на понятието селфи се появява през 2013 г., самоснимката може да се нарече поджанр на автопортрета, който съществува още от раждането на фотографията (и на изобразителното изкуство). Неслучайно именно фотографи се свързват с появата на селфито като понятие.

За първи път терминът е дискутиран от фотографа Джим Краус в книгата му “Индекс на фотоидеите” от 2005 година. Три години по-рано обаче селфито се появило в австралийски интернет форум, а масово хората са възприели за “баща на селфито” Карл Бейдън, който преподава фотография в Бостънския колеж.

Той си прави черно-бели автопортрети всеки ден в продължение на 30 години, с идеята да документира остаряването си. Започва проекта си на 23 февруари 1987 г., като се снима в една поза, с едно и също неутрално изражение на лицето. Съзнателно не си е пускал брада или мустаци, нито е променял особено прическата си.