Над 10 версии за гроба на Левски Специална комисия търсела тленните останки през миналия век

От 18 юли посетителите в музея ще могат да видят в оригинал няколко от документите, влезли в дигиталния архив. Снимка: НВИМ

В навечерието на 180-ата годишнина от рождението на Васил Левски (18 юли) въпросът къде са заровени тленните му останки си остава една от най-големите загадки пред българската историческа наука. Над 10 са версиите за местонахождението на гроба на Апостола, показват документи на близо век, които ще бъдат публикувани в интернет тези дни.

Главен асистент д-р Стоян Николов е част от колектива на НВИМ, работил по цифровизирането на документите
Главен асистент д-р Стоян Николов е част от колектива на НВИМ, работил по цифровизирането на документите

„Във всяка версия, в даден момент, определени изследователи са откривали зрънце истина. Към настоящия момент обаче нито една от тях не е доказателствено потвърдена”, каза пред „Труд” историкът д-р Стоян Николов от Националния военноисторически музей. Във вторник НВИМ ще публикува на официалната си интернет страница дигитализирания архив на комисията, издирвала гроба на Левски в края на 30-те години на 20-ти век. В него са събрани спомени и сведения за вероятното му местоположение и проучвания на различните хипотези.

„Всеки един от хората, които през годините са проучвали тази проблематика, го е правил със идеята да бъде полезен на своето Отечество с доказателствата, изводите и откритията си”, коментира Николов, който е и част от колектива на НВИМ, работил по уникалния дигитален архив.
Преди 80 години в комисията са включени изтъкнати изследователи. Тя проучва и систематизира всички налични сведения, достоверни или не особено. Дейността й продължава няколко години, но в крайна сметка не излиза със заключение.

„Забележителното е как преди осем десетилетия българската общественост и държавни институции полагат всички възможни усилия, за да открият това свято място. За жалост те не се увенчават с успех”, каза Стоян Николов.

И до днес диренията на професионалисти или любители не са се увенчали успех. Историкът обаче е уверен, че дигиталните документи ще бъдат от полза за изследователите, настоящи и бъдещи, които приемат откриването на гроба на Левски за своя мисия.

Миналата седмица инициативен комитет предложи проект за паметник на Васил Левски на столичната ул. „Дамян Груев”, до министерството на земеделието, за което „Труд” съобщи. Точно на това място, според проучванията на писателя Николай Иванов, са погребани тленните останки на Апостола.

„Самият Николай Иванов е идвал в нашия музей, преглеждал е архива. Доколкото зная, се позовава на някои от документите, открити при нас”, разкри Стоян Николов.

На 18 юли НВИМ ще работи извънредно, а входът за постоянната хронологична и външна експозиция ще е на половин цена. Гостите на музея ще могат да видят косите на Левски, запазени от майка му, кръстчето, което е носил постоянно, тасчето за вода, личния му револвер „Гасер”. Няколко от документите, влезли в дигитализирания архив, ще бъдат показани на първи път в оригинал.

Стотици документи на повече от 80 години влизат в мрежата

Архивът, който военноисторическият музей ще публикува, е в обем от няколкостотин страници, като част от документите имат копия и преписи. Най-раните са от периода непосредствено след Освобождението, няколко са от 1885 г. във връзка с дейността на комитета, работил за съграждането на паметника на Васил Левски, включително документи за самото му откриване на 22 октомври 1895 г. – планът, по който е трябвало да протече откриването, стихотворението на Дюкменджиев, което той произнася, речта на Стоян Заимов, разкри историкът Стоян Николов.

Едно от интересните свидетелства е заключителното становище на комисията, в което тя дава равносметка за свършеното. „В него се разглеждат различните версии за местонахождението на гроба на Левски и достоверността им, но така и не се оформя категоричен избор. Самата комисия упоменава над 10 места, на които той би могъл да е погребан. Всички те са в пределите на днешна София“, обясни д-р Николов. Част от хипотезите се определят като неособено достоверни. Други са разгледани по-обстойно – като тази за старите софийски гробища. Изследвана е и версията, че тленните останки на Апостола се намират под основите на неговия паметник.

Една от версиите, която в годините на социализма стана повод за разпалена дискусия – че Левски е погребан в църквата „Света Петка“ в подлеза на ЦУМ, е отхвърлена от комисията още през 30-те години като малко вероятна.

„Така или иначе обаче, голямото доказателство го няма“, посочи историкът.

Над 135 са паметниците
на Апостола у нас, по света има още 24

В Ловеч се намира най-високият паметник на Васил  Левски - 14 метра.
В Ловеч се намира най-високият паметник на Васил Левски – 14 метра.

В България има над 135 паметника на Васил Левски. Някои от тях са съвсем скромни плочи и бюстове в читалища и училища из села и градове. Най-голям е паметникът в Ловеч – цели 14 м, като само фигурата на Апостола в цял ръст е 9 метра. София е първенец сред градовете по брой на паметниците в чест на революционера – 7. На второ място е Варна с 4, а на трето Враца с 3. Преди време имаше идея за издигането на колосален монумент с височина 133 метра край Свиленград, но тя бе отхвърлена от експертите.

24 паметника разказват за славата на Апостола по света. Повечето са в Европа, като в някои държави има по три – Румъния, Молдова, или два – в Сърбия и Украйна. Ликът на Левски обаче може да се види и в далечни страни като Япония, Аржентина и разбира се САЩ. Интересна е историята около паметника в Куба. Български работници, го изграждат със собствени сили в двора на завода, в който работят (завод „Васил Левски“). Бюстът е от бронз и е открит през 1981 г.

Паметникът на Апостола във Вашингтон.
Паметникът на Апостола във Вашингтон.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.