Най-щастливият човек на света

Българите редовно остават в дъното на класациите за щастие в Европейския съюз, а често и в световните

Един човек перманентно страдал от болки в областта на корема. Ту го присвивало вляво, ту вдясно. За малко го отпускало и страданието се връщало с пълна сила. Мъчил се, мъчил се, но не отивал на лекар, защото много добре бил запознат с философията на доктор Радева, която не веднъж е казвала публично: Няма здрав човек, просто има такива, които не са прегледани още от лекар.

Болката обаче станала нетърпима и тръгнал на среща с жестоката съдба, която се помещавала зад врата, на която пишело „Д-р Ангелов, коремен хирург“.

Докторът преглаждал клетника, слушал нещо-си, почуквал вещо с пръсти, цъкал с език, а накрая сложил слушалките на врата отиграно, направил драматургична пауза и се вперил в очите на пациента.

„Не знам как да ти го кажа – започнал неуверено докторът – Имам сериозни съмнения за рак на стомаха.“ Мъжът, като чул думата „рак“, едва не получил инсулт. Започнал да се вайка „Ама, как?“, „Ама, защо?“, „Ама, защо точно на мен?“ Докторът го гледал още малко и го потупал по рамото: „Спокойно, нищо ти няма. Обикновен колит! Трябва само да спреш ракията и пърженото. Ясно?“

Нямало по-щастлив човек на земята от този клетник. Извадил пари да черпи, прегръщал доктора, кълнял се, че вече ще бъде добър човек и при това примерен. И наистина станал такъв. Цели три часа не близвал ракия.

Щастието има различни измерения и могат да се чуят всякакви определения. Оказва се например, че думата „доброкачествен“ носи повече позитивизъм за един човек, отколкото печалба от тотото.

Съществува обаче един аспект, който е пресечна точка за всички тези определения и тя е стремежът към онова, което не притежаваш. Краткият миг на достигнатия блян – ето това може да бъде експлозия от щастие.

Българите редовно остават в дъното на класациите за щастие в Европейския съюз, а често и в световните. Има много обяснения на какво се дължи това злочесто висене в утайката на изследванията.

Факт е, че ние сме най-бедни в клуба на най-богатите държави – не може да няма отчаяние и размисли защо се случва така. Има обективни, но повечето причини за бедността ни са чисто субективни. У нас битува легендата, че богат и щастлив можеш да станеш без да положиш усилия. Без работа, без труд. Сполуката някак си трябва да дойде от само себе си – наследство от забравен роднина, някоя камениста нива в Банско или на морето, която изведнъж инвеститори са решили да превърнат в луксозен хотел. Сполуката смятат много българи може да стане чрез връзки, като нарушиш правилата и не те хванат, или пък може би чрез късмет в тотото, която е еманацията всички онези преки пътища към бленуваното щастие.

Единственото нещо, което може да победи вече вродения на младото поколение навик да се сърфира в мобилното устройство, е чегъртането на билети от лотарията. Уви, късметът е за малцина. Е, да - малцина, но и това е дразнещо за повечето българи, които се чувстват ощетени от липсата на късмет. При много малко хора определението за щастие е свързано и с труд.

Щастието, мисля си, е лесно постижимо. Просто трябва да живеем по нормите на онзи клет пациент, когото срещнахме в началото на текста и който се превърна в най-щастливия човек на света, само и само защото е разбрал, че има колит… или гастрит, но не и рак. Той е разбрал, че може да бъде много по-лошо и това вече го принуждава да бъде един позитивен човек, макар и за три часа.

Аз съм един от тези най-щастливи хора у нас. Всъщност хиляди сме такива. Само за една година ни обраха таванската стая, къщата в провинцията и като капак гепиха и новата ни кола. От таванската стая свиха един осран от малкото кученце килим, но крадльото се е почувствал като късметлия с печеливш лотариен билет. Дали той е щастлив? Не знам.

Колата се е превърнала в резервни части и поне няколко души са чули от автомонтьора си „Абе, скоростната кутия е много скъпа за смяна, ама за твое щастие се намери една втора ръка – като нова е и на половин цена. Като за теб!“ И онзи вероятно е бил щастлив, макар да е знаел, че му пробутват крадена стока.

Само не си мислете, че това ме прави щастлив – късметът на крадците и на тези дето се възползват от откраднатото. Не! Друго е.

Когато сутрин се събудя и установя, че новата кола не е открадната и целият ден ми е усмихнат. Вечер, когато съм уморен и се прибера вкъщи, имам ритуал. Натискам дръжката – здрава е. Отключвам – апартаментът е непокътнат от крадци. О, Боже, как ми е усмихната вечерта. И мисля, че хиляди българи са като мен. Изживяваме щастието си ден след ден.

Чудя се как е възможно в Германия, във Финландия, Швеция, Естония хората да са позитивни, след като им е толкова равно ежедневието? Те никога не биха изпитали тази моя радост, че и този ден не са в списъка на мръсните крадци.

В България можем да бъдем още по-щастливи, ако към щастливия аспект на бандитизма добавим и социалните, и здравните, и финансови щрихи на нашето битие, то радостта от живота би могла да ни изстреля по върховете на всички класация. Просто трябва да сменим представите си какво е щастие и какво не. Извратена работа, ей!

Като се замисля, бих сменил това щастие със сивото ежедневие на нормалните държави. Бих бил доволен например полицията да превърне живота ми в скука – да лови крадците, съдиите и прокурорите да ги тикат по затворите. Бих бил доволен и моите сънародници да не си падат по крадените стоки, но това би било прекалено оптимистично. Но виж, ако справедливостта се върне в живота ни, би било прекрасно, пък нека ни е скучно.

Коментари

Задължително поле