Генералният директор на ЮНЕСКО идва в България

Балъков се разделя с „Етър” с емоционално обръщение към феновете

Партиите си надписват сметката по закон Държавните субсидии са постоянно завишавани над определения размер още от 2002 г.

Стоичков дари Албер II с албум и екип

Данъци за отдаване на апартамент и кола на туристи

За 24 пъти бяха връчени отличията „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство

Маршал Халифа Хафтар отказа предложение за примирие в Либия

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 23 май 2019

Събират три месеца оферти за АЕЦ „Белене” (обзор) Интерес има от компании от Китай, Франция и Русия

Вижте документалния филм на Би Би Си за отвлечените деца от норвежката служба за закрила на детето „Барневерн“ (видео със субтитри)

137 млн. лв. кредити дръпнали студенти Теглят средно по 9584 лв., cумите се отпускат само за обучение у нас

Пазачи с бухалки 2 часа удряли крадла (обзор)

Търновски ученици дариха препис на Паисиевата история на Регионалната библиотека

Накъде след краха на пазарната икономика? Разумната икономика - това е пътят ни

Санкциите са метод за силово елиминиране на конкуренцията

Пазарната икономика агонизира. Беше поразена окончателно от оръдието на санкциите. Краят й е очевиден и неизбежен. Либералният пазар като висш и вероятно последен стадий на капитализма, си отива, но отива ли си и бруталното господство на капитала над труда или само мимикрира, търсейки нова форма за своето оцеляване в новите условия?

Санкциите по своята същност са метод за силово елиминиране на конкуренцията в ключови за санкциониращия области.Те са властнически метод за избирателна наказателна репресия спрямо неподчиняващите се държави и личности и автоматично изключват метода на равнопоставеността и равноправието, характерни за свободната търговия и демокрацията. Световната търговия сега се намира в неофициализирана фаза на дистанционно командван пазар, в която основните порочни принципи на капитализма – конкуренцията, водеща до перманентна икономическа и военна конфронтация, както и култа към парите и богатството, водещ до неравноправие и несправедливост, са все още налице и не е ясно в какво ще се трансформират.

Автобусът, на който е натоварено човечеството, е стигнал до завоя на еволюционната спирала и тази част от историята остава зад нас. Какво обаче следва от другата страна, която все още не виждаме? Това сега е въпросът, чийто жизненоважен отговор трябва да открием почти незабавно. Само така, пресичайки напреко през трънака, ще успеем да изпреварим тежко движещите се пред нас големи държави и да наваксаме изгубеното време.

Скоро световните глашатаи ще извикат: „Старият крал е мъртъв, да живее новият крал!“, а ние, гражданите на планетата, все още не знаем кой ще е новият крал на икономическия ни свят. Не знаят обаче и самите придворни – великите политически мошеници от края на ХХ век, обявили Пазара за единствено възможен саморегулатор на икономическите отношения и господар на обществения живот. За задълбочените учени-изследователи изначално бе ясно, че доктрината за Пазарната икономика и Либералната демокрация, като двигатели на прогреса, бе измислена с цел удължаване на времето на капитализма и плутокрацията и забавяне на естествените еволюционни процеси. Това изкуствено забавяне обаче причини непредвидена деформация на пружината и доведе до сегашното експлозивно ускоряване на процесите, които вече са почти неуправляеми.

Защо именно от САЩ започна атаката срещу световния либерален пазар, отначало чрез политиката на причинни и безпричинни санкции, а напоследък и чрез формално обявена митническа война?

Стопанската логика и пазарната логика имат различни траектории, които понякога съвпадат, но по-често се разминават. Повишаването на пазарната печалба може да доведе до спад на производствения потенциал и снижаване на общата стопанска активност. Това е една от причините за производствената криза и постепенната загуба на икономически суверенитет на САЩ, която няма как да не е осъзната от по-далновидната част на техния елит. Твърде наивно е да се мисли, че странната политиката на сегашния американският президент е плод на неговия характер и лични капризи, а не на мощен аналитичен капацитет, възложил му задачата по спасяването на старата Америка. Привидната театралност на действията му в началото, бе необходима, за да се спечели време за подготовка преди маските да паднат и противниците да се изправят очи в очи.

Що се отнася до Китай, държавност с много древна управленска култура– там научният и политическият елит изглежда отдавна е наясно, както със същността на сега протичащите процеси, така и с възможните траектории за развитието им в бъдеще. На този етап обаче, статуквото им е изгодно и е почти сигурно, че не само ще се опитат, но и ще успеят да извлекат максимална полза за себе си от грешките на досегашния глобален лидер. Ако не повторят грешките му и не се главозамаят от успеха си, имат реални шансове да бъдат новият лидер-учител на мястото на досегашния лидер-господар спрямо народите в младежка възраст.

Какви са възможните организационни модели в новия еволюционен етап? В сегашния момент на хоризонта се очертават като възможни три основни концептуални модела с по няколко модификации.

І. Хегемонистичен – с еднополюсен или двуполюсен вариант, който ще върне човечеството с векове назад в развитието му и поради това е неразумен за него като цяло, но пък е жизнено необходим за сегашния елит. Очевидно е, че невидимия с просто око управленски елит на САЩ се стреми именно към него, но в друга по-успешна форма, чрез която да запази господството си в променените външни условия.

ІІ. Многополюсен полицентричен модел като първи етап на балансираща система за относително равнопоставено развитие на значителен брой междудържавни съдружия, стремящи се към всеобщо мирно развитие в условията на коопериране и сътрудничество. Това е разумният модел, необходим на човечеството, но и в него са заложени много рискови фактори за конфронтация, както вътре в междудържавните съдружия, така и помежду им.

ІІІ. Многостепенен модел за интелигентно управление, създаващ условия за разумна икономика чрез съществено снижаване нивото на конкуренцията и конфронтацията между личности, държавности и цивилизационни модели и постепенно утвърждаване на сътрудничеството и синергията като същностни характерестики на обществото. За този модел обаче се изисква съвсем различен от сегашния образец на личностно и групово възпитание, и то в продължителен период от време.

В най-общо очертание, основните характеристики на една социално-икономическа система с работно заглавие – Разумна икономика, би следвало да бъдат ориентирани около необходимостта от цялостна промяна на обществения живот – морална, политическа и икономическа, насочена към привеждане на производствените отношения в съответствие със съвременното състояние на производителните сили. Това на практика означава постепенно премахване на възникналите опасни дисбаланси между държателя на капитала и властта от една страна, и работната сила, от друга като производител на благата, даване на приоритет на общественото благо пред частните интереси, водачество на държавните институции и общностните форми в стопанското управление, приоритет на творците на блага пред притежателите на богатство, въвеждане на механизми за справедливо разпределение на тежестите и благата и т. н. Разумната икономика предпоставя регулиран пазар – отворен и същевременно защитен. Пазарът не изчезва, но престава да бъде основен регулатор на икономическите отношения.

Възприемането като базов принцип на сътрудничеството, който е икономически по-резултатен от досегашния водещ принцип на конкуренция, ще отговори адекватно на исканията на гражданите и ще модернизира политическите системи, премахвайки разделението на управляващи и опозиционни народни представители. Всъщност и сега всички са избирани с равни по сила правомощия и съответно трябва да споделят по равно отговорността за резултатите. Ролята на партиите като управленска сила изчезва, силата преминава в съобщността на творческите личности, работещи за общото благо. Звучи илюзорно и утопично, но не е невъзможно.

Може да има много възражения срещу този модел, може и да не е той този, който ще се появи след края на Пазарна икономика, но няма как да се задържи общественото развитие в застинало положение. Съществени изменения няма как да няма, пък било то и към регрес. Добре е да направим всичко възможно да бъдат към прогрес.

А когато искаш смяна на системата и модела за управление, трябва да си наясно какво е система, какво е модел, и какъв модел на управление искаш. Ако не знаеш – остави тази задача на моделиера.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Другарката Гагова в СССР ли е завършила висше и/или следдипломна квалификация? А вероятно е учила и преписвала от съветски източници. Често се срещат статии на хора, които прикриват незнанието си зад заучени назубрени фрази, без да кажат нищо съществено. Защото за да кажеш нещо съществено трябва да познаваш темата перфектно. Пример за автори, който разбират темата си и казват съществени неща са например доц. Сотир Марчев, Слави Ангелов (168 часа), Борислав Зюмбюлев (24 часа). Другарката доцентка да прочете техни статии и да се научи как се пише, за да се информира, а не да се запълни пространство с думи.

  2. НЕ СЕ ПРИТЕНЯВАЙ ЧИТАТЕЛЮ ,ВИНАГИ Е ЛЕСНО ДА СЕ НАПИШЕ НЕЩО С КОЕТО ДА ПОКАНЯТ КАПИТАЛИЗМА ДА ОТСЪПИ ЗАЕТОТО ОТ НЕГО МЯСТО НА ПРОЦЪФТЕЛИЯ СОЦИАЛИЗЪМ -КАКТО СЕ КАЗВА , НИЕ МОЖЕМ ДА НАПИШЕМ КАКВАТА И ДА Е ИДЕЯ , А ПОСЛЕ КОАТО ВИДИМ НЕЙНИЯ КРАХ , ДА Я ОТХВЪРЛИМ .НЕ БИВА ДА СЕ ЗАБРАВЯТ УРОЦИТЕ ОТ “ СТРСЕЖА “ НА СОЦИАЛИЗЪМА И КАПИТАЛРИЗЪМА И ДУМИТЕ НА ТАТО ЗА СОЦИАЛИЗЪМА , ЧЕ Е ЕДНО НЕДОНОСЧЕ !!!!! КАКТО СЕ КАЗВА , – КОМЕНТАРА Е ИЗЛИШЕН -ИСТОРИЯТА ГО ДО ДОКАЗА !!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.