Всяка година по един град по-малко на картата

На всеки 100 излизащи в пенсия, само 67 влизат на пазара на труда

Намаляхме с близо 35 хил. за година

Населението на страната продължава да намалява и застарява. В резултат има все по-малко хора в трудоспособна възраст, които трябва да изкарват прехраната на децата и пенсионерите.

В края на 2020 г. населението на България е 6 916 548 души, обявиха от НСИ. За година хората в страната са намалели с близо 35 хил., колкото приблизително са жителите на град като Свищов. Всяка година населението намалява сякаш от картата на страната зачеркваме по един град. През кризисната 2020 г. обаче населението е намаляло по-малко отколкото през предходните години, когато спадът беше с по близо 50 хил. души. Колкото и за е странно, това се дължи на пандемията - през 2020 г. заради кризата по целия свят по-малко българи са емигрирали в чужбина. А много български емигранти дори се върнаха по родните си места.

Населението продължава да застарява. Хората на възраст над 65 години надминаха 1,5 млн., или 21,8% от населението на страната. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 44 години в края на 2020 г.

Младите хора се насочват към градовете, в които заплатите са по-високи. В градовете с по-високи доходи на населението се раждат и повече деца. В резултат най-голям е делът на хората над 65 години в област Видин (30%), а най-малък е в столицата - 17,7%, и във Варна - 19,4%.

Освен да плащат данъци и осигуровки, необходими за пенсиите, работещите трябва да изкарват пари, и за да гледат децата си. Към края на 2020 г. децата до 15 години са над 999 хил., или 14,4% от населението. Делът на населението под 15 г. е най-висок в област Сливен - 18,5%.

Трудоспособната възраст се определя от законодателство. През 2020 г. в пенсия можеха да излязат жените на 61 години и 6 месеца и мъжете на 64 години и 3 месеца, разбира се при наличие на необходимия стаж. Към края на 2020 г. населението в трудоспособна възраст е 4,139 млн. души, или 59,8% от жителите на страната.

Хората над трудоспособна възраст са 1,713 млн., или 24,8%, а под трудоспособна възраст - над 1 млн. души, или 15,4% от населението. Оказва се, че на всяко дете и всеки пенсионер има по по-малко от двама души в трудоспособна възраст.

Доколко младите могат да поемат работата на излизащите в пенсия съграждани може да се види от съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). Към края на 2020 г. това съотношение е 67. При положение, че през 2001 г. 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-много младежи спрямо излизащите в пенсия, има в районите с голям дял на малцинствата, и в градовете с високи доходи - в областите Сливен (90 влизащи на пазара на труда да 100 излизащи), София-столица (79 на 100) и Варна (78 на 100).

Много хора се връщат на село

Емигрантите намаляха шест пъти

Най-много избраха област Пловдив

През пандемичната 2020 г. само 6649 души са емигрирали - т. е. са сменили своя настоящ адрес от страната в чужбина. Това е шест пъти по-малко спрямо 2019 г., когато емигрантите са били 39 941 души. Най-предпочитани от българските емигрантите дестинации през 2020 г. са Германия (22,2%), Русия (14,6%) и Турция (13%).

Същевременно хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България са 37 364 души. Тук влизат както българи, завърнали се в страната, така и чужденци, получили разрешение за пребиваване в страната. Най-голям е делът на имигрантите от Турция (24,3%), Германия (9,6%) и Русия (9,3%).

Пандемията намали емиграцията, но доведе до по-големи движения във вътрешността на страната. През 2020 г. между две селища в страната са се преместили 197 242 души, което е ръст с 54% спрямо 2019 г. Докато през 2019 г. най-много хора се местеха от град в град в търсене на работа, през 2020 г. най-голямото движение е било от град към село - 48,4% от всички премествания. Най-голям брой от преселилите се във вътрешността на страната са избрали да живеят в област Пловдив - 21 320 души.

По време на пандемията

Счупихме два рекорда - за малка раждаемост и голяма смъртност

60% от бебетата са без брак

Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените нараства съответно до 32,5 и 29,4 години.

По време на пандемията през 2020 г. България счупи два рекорда - за най-малка раждаемост и най-голяма смъртност. През 2020 г. в страната са родени 59 086 деца, което е спад с 2452 деца, или с 4% спрямо предходната година. Най-висока е раждаемостта в областите Сливен (11,7 на 1000 души от населението) и София-столица - 9,9‰.

Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 40 като през 2020 г. те са 2320. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се вдига до 27,5 години. По региони средната възраст при раждане на първо дете варира от 30,3 години за област София-столица до 22,5 години за Сливен.

През 2020 г. броят на родените деца без родителите да имат брак е 35 486, или 59,7% от всички бебета. За 80% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че бебетата вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи без брак.

На фона на намалените раждания, броят на умрелите през 2020 г. достига рекордните 124 735 души. Спрямо 2019 г. умрелите се увеличават с 16 652 души, или с 15,4%. От НСИ не обявихd колко от смъртните случаи са заради Covid-19. Но смъртността е нараснала във всички области.

Кризата през 2020 г. доведе до сключването на по-малто бракове, но и до намаляване на разводите. През 2020 г. са регистрирани 22 172 брака, което е със 7026 по-малко спрямо 2019 г. Броят на разводите през 2020 г. е 9015, или с 1844 по-малко спрямо 2019 г. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,7 години.

Статистика

В Чехия има положителен прираст

В Унгария са под 10 млн. души

Само в Чехия има положителен прираст на населението през 2020 г. От 10 689 209 души в края на 2019 г., населението на Чехия вече е 10 708 981, което е ръст с 0,18%. Намалява населението не само в България, а и в други съседни страни. В Гърция населението се е стопило с 50 401 души само за година. В края на 2020 г. гърците са 10 423 054. В Сърбия населението е 8 737 371. В Унгария населението е под 10 млн. души или точно 9 660 351, което е спад с 0,25% или с 24 328 души за година.