Подгонени от робското тегло, мнозина наши златотърсачи стягат торби и главно през Марсилия поемат за Новия свят
Както „Труд“ писа, добивът на злато отново е български занаят. Не на заплата при чужденците в Челопеч, а независимо. Всеки ентусиаст сам си е господар – каквото изкара, негово е. Възражда се едно древно препитание по българските земи.
Царя на металите са извличали още древните Беси, обитавали западните планински области на Тракия. Следи от златодобив има на много места. В Рила например стари съоръжения са открити в местността Гюлечица. Когато Константин Иречек идва у нас, конспиративно записва в дневника си: „Gold am Ryl“, тоест „Злато в Рила“.
Съкровища като Панагюрското и Вълчетрънското свидетелстват за високо качество на обработения материал. Златните находки от Първата и Втората българска държава също документират прецизен рудодобив.
По време на турското робство извличането на благородния метал упражнявали люде със специални привилегии в империята на стамбулските султани. Те плащали данъците си в необработено злато. „Златосъбирателите, наречени златари, преминавали всяка година в едно определено време, обикновено в пролет и есен, из Македония, отдето водели малки дружини“, пише проф. Георги Златарски.
Мъжете се трудели по реките и потоците около Кюстендил, Радомир, Брезник, Берковица и другаде. Използвали дъсчени коруби – улеи, дълги до 2 метра с набраздени дъна. Вътре изсипвали златоносния пясък, наливали вода и изтласквали по-едрия материал. Остатъка пренасяли в по-малка коруба с формата на корито, където промиването продължавало. Дотогава, докато светне чистото злато. Него събирали в специални рогове. На ден златотърсачите обработвали от 100 до 150 коруби.
„Същият начин е практициран най-първо и в Калифорния, но с изчерпването на богатите златоносни легла, усъвършенстван е и начинът на промиването му“, сочи Златарски, който е бащата на нашата геология.
Разработването на Калифорнийските златни залежи започва в средата на ХІХ век. Вестите за баснословните богатства в тамошната земя обикалят света, не отминават и Българско. Постоянна тема на „Цариградски вестник“ е „златолудостта“ в Дивия запад.
През есента на 1849 г. газетата съобщава, че при Сакраменто работят над 15 000 души, които до края на годината ще извадят злато за 20 000 000 долара. „Говори се, че новите рудища, открити близо до вехтите, пущат от 500 до 1000 долара на ден“, отбелязва редакторът Иван Богоров.
Вестникът информира, че само през август в Сан Франциско са хвърлили котва 93 кораба със златотърсачи. „Говори се едно по друго, че се откри истинна жила от златна земя, дето има ширина двеста и петдесет крачки, а дълбочина три или четири стъпки и дължина две мили, вътре в стопанството на началник Фремона“, пали апетити възрожденското издание.
Подгонени от робското тегло, мнозина наши златотърсачи стягат торби и главно през Марсилия поемат за Новия свят. През техните коруби минават планини американски златоносен пясък.
От 1860 г. злато се добива и в други щати, най-вече в Дакота, Колорадо и Невада. Годините 1884, 1886, 1894 маркират отделни находки в Клондайк. Идва и паметният 16 август 1896 г., когато е направено фантастичното откритие на Заешкият поток. Започва епичната северна Златна треска.
„През 1896 г. един американец откри там самородно злато, от което извлякъл за 15 000 000 лева; оттогава с хиляди люде потърсиха тая богата със злато земя“, пише Лука Касъров в своя „Енциклопедически речник“. До 1904 г. над 100 000 000 долара са извадени от златоносните клондайкски потоци. По това време предприемчиви фирми предлагат услугите си за превоз до Обетованата земя. Реклами мамят българина да разпродаде имот, да зареже жена и деца и да прецапа океана.
Енциклопедистът Касъров ги предупреждава: „Зимата там е твърде продължителна и люта (студът достига до 40°), а лятото е кратко и дъжделиво, та земеделието и скотовъдството са невъзможни; па и пътуването до Аляска е много мъчно и продължително: от Сан Франциско до Аляска се ходи в 100 деня.“
Няма статистика колко джеклондоновци в шаячни дрехи минават прохода Чилкут, колко оцеляват и колко успяват да забият колчета по поречието на Юкон. Оказва се обаче, че за да станеш милионер, не е нужно да ходиш в Калифорния или Клондайк. „Според проверени сведения и у нас – в България, преди 1-2 години е намерено в Берковско от едно овчарче случайно златен къс, който е тежал над 500 гр.“, съобщава списание „Наука и живот“ през 1934 г.
В разгара на Златната треска Доусън Сити има 25 000 жители, през 1921 г. се стопяват на 975. Някои от нашите златотърсачи стават баснословно богати. Други обаче изкарват само за обратен билет, връщат се и продължават занаята в родината.
След войните мъже с широкополи шапки „а ла Джек Лондон“ промиват пясъците на реки и потоци в Чирпанско, Кюстендилско и Трънско. Търсят благородния метал в Тополница и Огоста с притока u Златка. Шетат край София по Владайската и Перловската река. „Ние ходехме да гледаме. Имаше върби, дето е сега градината „Септемврийче“. С файтони излизаха на разходка там“, спомня си атракцията Елин Пелин.
Кварталът на златотърсачите бил Красно село. Покрай него минава Владайската река, която е нещо като Заешкият поток – била е обект на многобройни набези. В Красно село на улица „Бабадаг“ (сега „Хризантема“) е живял изкусният златотърсач Игнат. С протрити панталони и разкривени обуща той от зори до мрак претърсвал тайниците на реката. По същото време обаче концесии захапват златодобива и късат от хляба на самотните романтици като Игнат.
Вестник „Утро“ съобщава: „През 1924 год. от частните концесии в България „Златно руно“ и „Надежда“ е бил промит 1084 тона златоносен пясък, от който е получено 1 кг. и 520 грама чисто злато. За промиването на пясъка са работили 41 работници, които са изработили всичко 1511 надници.“
Десетилетие по-късно на Владайската река над Павлово е построена машина за промиване на злато. Тя прехвърляла десетки кубически метра пясък дневно. Все по-трудно става на търсачите от чергата на Игнат. „И днес още там могат да се видят златопромивачи, които по примитивен начин, чрез промиване пясъка в малки дървени корита, с упорит труд изкарват прехраната си“, пише очевидец през 1934 г.
Къде да го търсим
Кюстендилско – по р. Драговищица и нейните притоци.
Дупнишко – по р. Джерман и др.
Софийско – по р. Владая, Перловец, Искър и техните притоци.
Пазарджишко – по р. Тополница и Луда Яна и техните притоци.
Карловско – по р. Стряма и нейните притоци.
Берковско и Монтанско – по р. Клисура и Огоста с техните притоци.
Казанлъшко – по р. Тунджа и нейните притоци.
Габровско – по р. Янтра.
Севлиевско – по р. Росица.
(Иван Берладин, „Кратки упътвания за златотърсача“, 1933 г.)