Пожарът на хълма Трапезица в Търново е потушен

Пет станаха жертвите на стрелбата срещу българи в Чикаго

Музиката подмладява, променя вкуса на храната и е по-добра от секс

Управляващите спечелиха парламентарните избори в Полша

Слабо земетресение край Ихтиман

Орбан загуби Будапеща на местните избори

Кюрдите се разбраха с Дамаск, сирийската армия изпраща войски в Северна Сирия

Шестима души загинаха при тежка катастрофа край Казанлък

Вижте какво ще е времето днес

Изгубени в празнодумието Вече не вярваме на думите, на медиите, на политиците

Първите български общинари работят напълно безплатно

На 14 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 14.10.2019

Три пожара горят край хълма Трапезица в Търново

Отиде си Милчо Левиев – съвременният гений в джаза Легендарният музикант, аранжор и пианист донася световна слава на България

Националната сигурност за смет Ако пуснем под аренда отбраната на страната, може да се получи много хитроумно - хем ще печелим пари, хем няма да се грижим за нея

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

От общите ласки в геополитиката се ражда наследство

Някакъв бил в кабинета на финансовия министър. Разговаряли за фиск, дефицит, пазара на имоти и други скучни неща. Звъннал стационарният телефон и Горанов вдигнал слушалката. Някой нещо казал по жицата и той отвърнал „Да“. След това на кратки интервали започнал да реди: „Не!“, „Не!“, „Не!“, „Не!“, „Не!“, „Не!“, „Не!“, „Не!“, „Не!“ И затворил.

Посетителят разколебано попитал: „Господин Горанов, простете за любопитството, но на какво точно казахте „Да“?“ Министърът отвърнал „Попитаха дали Влади Горанов е на телефона.“

Този виц се разказва за всеки финансов министър, когото помня, и общо взето лепва на манталитета на всеки от тях. Ролята на този, който управлява бюджета на страната, е да отказва, да реже брутално, да казва „не“, иначе… ще стане като Софи Маринова – на всеки Гринго „Да!“ и после индийска мелодрама.

Всъщност Горанов каза едно голямо „Да!“ напоследък. Няма да дъвчем повече сделката на века – тази за красивите играчки Ф-16. Всъщност струва си да се кажат още няколко изречения, защото те плавно ще ни пренесат към темата – Чия е тази национална сигурност? Наша или е под аренда? В споровете между разумните доводи и крясъците на политическите мормони (с уважение към многоженството на вярващите, но в политическия смисъл става дума за сляпо и кудкудякащо вярващи в единий светъл господар, б.а.), пропуснахме да чуем голямата новина. Голямата новина е, че България вече е договорила още осем изтребителя, които трябва да платим в рамките на мандата на това правителство, което означава още близо три милиарда нов дълг.

Важно е да кажа, че знам как ще завърши всичко това. Само след няколко години, седнал под магнолиите, уморен и доволен от себе си, Бойко Борисов ще каже за следващите управляващи: „Кой колкото си може! Аз им купих най-хубавите изтребители, самолети като слънце, а те едно гориво не могат да осигурят.“

И ще е прав. Защото цената на летателен час е между 15 и 24 хиляди долара. Нека вземем долната граница. Ако обучаваме по трима пилоти на самолет (нали отваряме военновъздушно училище) и те трябва да влязат в рамките на задължителния минимум летателно време на година, то ще трябва бюджет от над 100 милиона лева на година само за летене. Такъв бюджет ВВС няма. Така че от Банкя ще могат да се гледат виражите на Ф-овете по време на тренировките за Гергьовския парад. В същото време, армията е блокирана от важни реформи, а другите проекти са замразени.

Големият проблем на цялата идея за превъоръжаване на армията е, че тя не почива на реални анализи и не се прави с перспектива. Подмяната на старо с ново въоръжение само е разход, без да повишава стойността на продукта, наречен отбрана. По същия начин навремето бяха закупени транспортни самолети, хеликоптери – уж за по-добро, но примерно без оборудване за полети при занижена видимост. Без въоръжение. Както донякъде е и сега. Жалко, че Ф-овете не могат да гасят пожари или да спасяват български граждани по време на наводнения, примерно. Щеше да има смисъл.

Националната сигурност е нещо комплексно, мащабно, а армията е само върха на пирамидата. Изтребителите пък са върха на военната пирамида. Другото е далеч по-важно.

Когато се прави оценка на отбранителната способност на една държава, в листника има толкова много въпроси, че дори съществува графа „морално състояние“. Ако започнем дори само оттук, ще осъзнаем колко е прецакана българската държава. Когато има властваща корупция, а няма защо да се съмняваме, че тя е такава у нас (замислете се, че навсякъде пътният полицай е най-гадното в професията, а у нас е по-лесно да станеш посланик, отколкото катаджия), то пробив на всяко ниво в отбраната е не само възможно, но и прекалено лесно постижимо.

Здрава ли е нацията ни? На първо място по смъртност в Европейския съюз. Какъв е демографският тренд? Най-бързо топящата се нация в Европа. Над два милиона емигранти, сред най-ниската раждаемост. Въпреки милиардите, които се изсипват в здравеопазването и всякакви социални програми, резултат няма. Всъщност има – водим по всички негативни класации в този сектор.

Я да видим как е положението с образованието, защото грамотните народи винаги побеждават. Има едно изследване, че по време на Балканските войни и Първата световна, българите са били доминиращи на фронта, защото са били по-образовани, а образованите са осъзнати хора. Осъзнатите хора слагат в житейското уравнение и понятието морал, родолюбие, патриотизъм (забравете патриотичните игри, говоря за истински патриотизъм).

Днес всеки трети ученик е функционално неграмотен. Поразиите, които бяха нанесени на образованието през последните три десетилетия, няма как да се преодолеят без национално съгласие и крупни инвестиции в образованието. Дали една компания инвестира в България, зависи и какъв пазар на труда има. Това е пряко зависимо от образованието. И тук се изливат милиарди. Министърът на образованието е решителен човек и с добри идеи, но за да се справи ведомството му, трябва национален консенсус (често ще повтарям това) и ясна програма за развитие с десетилетия напред.

Манталитетът на управление на държавата също е важен. Има една теория за мениджъра тип А и тип Б. Управленецът тип А, се обгражда със специалисти, които са А+ (А плюс), а управленецът тип Б се обгражда със специалисти тип Б- (Б минус). Неграмотните началници не искат някой да блести пред тях, освен това по-некадърните му подчинени ще го боготворят, ще му ближат задника, един вид. От такива неща овчата същност на индивида тип Б, се чувства някак си вълк. Вярно е, че навсякъде по света има парашутисти и партийни назначения, но някак си у нас положението у нас от година на година става все по-аграрно, кирливо някак си. Недостигът на административен капацитет, поради ялови кадрови решения по върховете дават своите отражения в цялостното функциониране на държавата. Прояви на националната беззащитност виждаме навсякъде. Няма защо да се плашим от руснаците. Те са подготвени да се справят с противници от бъдещето, а не от Средновековието.

Десет хакери ще могат да блокират държавата и тогава новичките ни Ф-16 ще търсят чужда държава, за да може да кацнат.
Ясно е, че трябва да се правят реверанси към големите братя, но любовта може да бъде взаимна, така да се каже. От общите ласки в геополитиката се ражда наследство, ако само обслужваме ще си останем с горчивия привкус в устата.

Хайде да не се учим от големите, но да погледнем към държавите от нашата черга. Защо например румънецът Мирча Джоана беше избран за зам. шеф на НАТО? Нима ние нямаме изразени атлантици? Кой да им има доверие обаче? В държава, в която генерали от разузнаването са унизени публично и със залепени етикети на престъпници, коя нормална партньорска служба би се доверила? За какво НАТО говорим тук?

У нас всеки може да бъде свален, убит кариерно и финансово, само по един донос. Така се превземат всички постове в държавата – донос, дело, публична екзекуция в смисъл на обществено заклеймяване и готово. На върха се качва личността Б минус и готово. След това обществото плаща разноските в Страсбург и обезщетението на поредния оневинен. У нас почтените хора са виновни, заради това че са почтени. Та, като стана дума за тримата генерали от разузнаването, се сетих, как държавата ни доброволно пусна един от най-големите терористи в света. Става дума за Ахмет Чатаев „Едноръкия Ахмед“, който е отговорен за двата големи атентата в Истанбул и най-висшия вербовчик на „Ислямска държава“. Пусна го ей така, че даже го изпрати с цветя, едва ли не. Виждате ли инстинктът на държавата – унищожава своите си воини, а се държи приятелски с враговете.

Вече намирам смисъл в това да имаме модерни изтребители. Все някой трябва да полети нависоко, че да види мащаба на, как го каза онзи хакер, пародията, наречена национална сигурност? И може би изходът от тази ситуация може да бъде само комичен, защото иначе ще има да плачем. Ако пуснем под аренда отбраната на страната, може да се получи много хитроумно – хем ще печелим пари, хем няма да се грижим за нея. Само че кой ще плати за нея, като в момента е на обезценка. Нещо като сливи за смет.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.