На 65: Боян Ангелов представи 25-ата си книга

Боян Ангелов

През последните години поетът Боян Ангелов празнува всеки свой рожден ден с премиера на нова стихосбирка. Традицията беше спазена дори и в тази пандемична година, като на събитието в Съюза на българските писатели бяха поканени ограничен брой гости. Иван Гранитски водеше вечерта на 27 август, очертавайки акцентите в „Реставрация на обелиска” (изд. „З. Стоянов”), като провокираше публиката чрез своята типична смесица от литературно-философски анализ и препратки към злободневния политически дискурс: „Лирическият герой на Боян Ангелов, когато се съпротивлява на лъжата и демагогията, на официалния фалш, получава вместо ласки – юмруци. Усещането за всеобщ разпад, за деградация, демонстрацията на парвенющината и срамните водевили, които слагат своя отпечатък на днешното време, не само отблъскват лирическия герой, но и постоянно насочват погледа му към романтичното минало, към времето, когато любимото Отечество е имало идеали и ценности – национални, социални, естетически”.
 

Все пак преди авторския рецитал прозвучаха и поздравления: от президента Румен Радев, от Синдиката на турските писатели, от Дружеството на писателите от Северозападна България, от кметове на населени места и обществени организации. Поетът-преводач Ахмет Емин Атасой връчи на Боян Ангелов турското списание „Елиз”, на чиито страници са отпечатани преводи на негови стихотворения, биография и снимка. Прозвуча и авторско стихотворение на Атасой, специално написано и посветено на Б. Ангелов. А краеведът Юлий Йорданов му връчи Почетна грамота от името на Дружество „Будители” в област Монтана, както и книгата си „Северозападни опуси за талантливостта”.

В отговор рожденикът благодари на присъстващите, че са преодолели  страха от корона вируса и са дошли да чуят неговия рецитал.

Из „Реставрация на обелиска”:
Боян Ангелов

ПРЕМИНАВАНЕ
Преминал зрелостта, 
преминал през рискове и край съблазни,
животът ми е трансформирал
гнева в усилия напразни.
И, вместо да мъстя, се свивам
в тресавище на зли погроми.
Завит от огнена коприва,
студувам в жарки катакомби.
Такива мисли не лекуват,
а приближават чернотата,
в която ме преобразуват
илюзиите на съдбата.

 

Коментари

Задължително поле