БАБХ крие отровните храни по наредба

Данаил Кирилов разговаря с Полфрийман за проблемите на затворите

Работник е пострадал сериозно, а други двама са леко ранени след експлозия в цех за производство на биогаз в Ямболско

Раздор за 50 000 лв. довел до убийството край езерото Вая Оставиха в ареста заподозрения за разстрела в Бургаско

Двама души са убити при стрелба в американска военна база във Флорида

24% от българите никога не са ползвали интернет (обзор) Най-често купуваме онлайн дрехи и спортни стоки

Разбиха престъпна мрежа за наркотрафик в Европа 11 са арестувани

През януари 2020 година тръгва делото срещу Александър Манолев заради къщата за гости

Бюджетът на ЕС до 2027 продължава да буксува

Окончателно: Тежка двустранна хеморагична пневмония причинила смъртта на 3-годишното дете в София Върнаха на работа отстранените шефове на болници

Рецидивист получи 20 г. за бягство от затвора и отвличане

БАБХ глобява търговския обект, продал пържолата с игла в София

Слави Трифонов: Съдът отхвърли регистрацията на партия „Няма такава държава“ с измислена причина Бяло, зелено, червено може за символите на БСП, НФСБ и "Атака", за нас не може, посочи той

Раздадоха рибен курбан навръх Никулден в Елена

Роднини на прегазения 6-годишен Мартин осъдиха застрахователите на 120 хиляди лева

Невероятната история на разделени при раждане тризнаци

Нов документален филм възроди дебата за доминацията на ДНК в контрола на нашето поведение

Първото съмнение на Робърт Шафран, че животът му скоро ще се преобърне с главата надолу, се появява още през първия му ден в колежа в Ню Йорк през 1980 г. Неговите състудентите го поздравяват като отдавна изгубен приятел. „Момчета ме удряха по гърба, момичетата ме прегръщаха и ме целуваха“, спомня си той. А Робърт никога до този ден не беше стъпвал в колежа Съливан.

Друг студент, Еди Галанд, учил в колежа миналата година, е причината за това объркване. Еди е негово копие, казваха състудентите. Робърт е заинтригуван и отива в дома на Еди, за да се срещне с него. „Когато почуках на вратата, тя се отвори и отсреща сякаш се появих аз“, казва Робърт, когато си припомня първата среща с Еди в наскоро пуснатия на екран документален филм „Трима идентични чужденци“.

Двамата млади мъже имат едни и същи черти, едно и също телосложение, един и същ мургав тен, едни и същи черни къдрави коси и еднакви рождени дни – 12 юли 1961 г. Те са идентични близнаци, факт, бързо потвърден от болничните записи. Всеки от тях знае, че е бил осиновен, но никой не знае, че има брат близнак. Историята им става водеща новина в САЩ.

Един друг читател, Дейвид Келман, студент в друг различен колеж, е силно заинтригуван. Робърт и Еди удивително приличат на него. И той се свързва с приемната майка на Еди, която пък е слисана да открие, че в продължение на няколко седмици, двама млади мъже, имат идентична външност с нейния син. „Боже мой, та те сякаш са издялани като него”, оплаква се тя.

Еди, Робърт и Дейвид всъщност са осиновени от различни семейства, когато били бебета. Те имат едни и същи гени и затова като млади възрастни, са неразличими. „Те сякаш бяха един и същи човек, умножен по три”, казва един коментатор.

Историята, която стои зад разделянето на тризнаците и последващото им събиране, формира тъмната страна на филма „Трима идентични чужденци“. Той се появява като сага за гротескната медицинска манипулация, която, днес би довела до съдебно преследване за злоупотреба. Но от друга страна товае трогателна сага за събирането в живота. Най-важното е, че документалният филм е навременна илюстрация на неочакваните пътища, по които гените и събитията от живота си взаимодействат, за да ни оформят като личности.

И това е съдбоносно, защото за пореден път генетиката се завръща в новините. От една страна, учените стартират нови атаки в битката за влиянието на природата срещу отглеждането в човешките дела. В същото време имаме опити за използване на откритията на съвременната генетика от крайната десница, за подкрепа на нейните собствени крайни възгледи.

При тези обстоятелства, този месец – през ноември, беше премиерата на филма „Трима идентични чужденци“, който спечели специалната награда за документалистика на филмовия фестивал „Сънданс“. „Едва ли би имало по-подходящо място от това. Филмът е особено подходящ, когато генетичният есенциализъм се разраства, а разцеплението и поляризацията поглъщат земното кълбо“, казва медицинският историк проф. Натаниел Комфорт от университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор.

Основният момент, който засяга текущите дебати, е „природа срещу отглеждане” и това е показано в „Трима идентични чужденци“ за привидно силното въздействие на генетичните влияния върху Еди, Робърт и Дейвид. Когато се събират отново заедно, те не само приличат на двойници, но и показват невероятни общи навици. И тримата харесват едни и същи филми, пушат една и съща марка цигари и са борци в колежа.

Но детството им е много различно. Приемните родителите на Робърт са проспериращи, Еди израства в предградие, обитавано от средната класа, а родителите на Дейвид са от работническата класа в Куинс.

Само с близкото им генетично наследство могат да бъдат обяснени техните силни прилики. Те се появяват по телевизията, отговарят на въпроси в унисон, стават знаменитости в клубовете в Ню Йорк; появяват се и във филма на Мадона от 1985-а „Отчаяното търсене на Сюзан”. И в крайна сметка отварят собствен ресторант, наречен „Тризнаци”.

Но историята на Еди, Робърт и Дейвид бавно сменя траектория си. Момчетата започват все по-малко и по-малко да приличат един на друг. Тяхната физика се променя с възрастта. Ресторантският им бизнес се разпада. Тримата тръгват по различни пътища и без да развалят сюжета на този забележителен и силен филм, завършват с много различни резултати в живота си.

Различните съдби на тризнаците предполагат, че други важни, негенетични сили също са участвали в определянето на техния живот. Оттук идва интереса, който филмът раздвижи между протагонистите на „природа срещу отглеждане”. Когато се изследват идентични роднини, отгледани поотделно, се хвърля забележителна светлина върху взаимодействието на гените и факторите на околната среда върху човешкото възпитание.

И докато в историята на тризнаците първоначално се предполага, че ДНК е преобладаващия и мощен детерминант на човешката съдба, във финала на филма това предположение изглежда преувеличено и малко вероятно. Отглеждането в приемни семейства със сигурност е включено в историята на Робърт, Еди и Дейвид.

Това заключение е подкрепено от работата на професор Тим Спектър, ръководител на изследването на близнаците в King’s College, Лондон. Неговите изследвания ни дават много примери за идентични близнаци, отгледани заедно, и чиито ранни житейски преживявания са били също много сходни, но след това са се превърнали в много различни хора. Идентични сестри, отгледани от родители, които са ги третирали като две версии на едно и също лице, обличали са ги в едни и същи дрехи и са били с еднакви прически, и въпреки това завършват като много различни личности и кариери. В някои случаи единият близнак страда от сериозна депресия, докато другият не е засегнат, а те все пак споделят точно едни и същи гени и точно едно и също възпитание. Затова някои от критичните влияния на околната среда в по-късния им живот със сигурност трябва да бъдат включени.

Спектър вярва, че тези влияния са предизвикани от епигенетични промени, при които големи събития от техния живот, като диета, болести, наркотици, тютюнопушене и други фактори, могат да доведат до временни промени в поведението на гените на единия близнак, но не и на другия, и да имат сериозни последици за здравето и поведението.

„Изглежда, няма сходство във възрастта, при която умират идентичните близнаци. В допълнение, нашата работа показва, че има само 30% шанс, ако единият от идентичните близнаци получи сърдечно заболяване, другият също да има, а шансът за ревматоиден артрит е само 15%. И все пак тези близнаци имат толкова много други еднакви характеристики като една и съща височина, коса и телосложение“, казва Спектър.

Доскоро изследването на близнаци или тризнаци беше единственият директен метод, използван от учените, които се опитваха да отделят влиянията на нашата среда от гените ни. И изглежда, най-обещаващата разновидност на това изследване е изучаването на идентичните близнаци, които са разделени при раждането, и са отгледани от различни групи осиновители. Тези братя и сестри имат един и същи набор от гени, но са отгледани в различна среда и затова са безценни при изследване на влиянията на природата и на грижите при тяхното отглеждане. Много биолози наистина използват тези изследвания, за да направят поразителните си твърдения за огромното влияние на гените върху нашето поведение.

Има обаче и сравнително ограничен брой от идентични близнаци, които са отглеждани поотделно, и които са били известни на учените. Повечето от тях живеят в САЩ или Европа. „Това означава, че резултатите от тези изследвания ще бъдат ограничени до относително малък брой комплект от данни и тези данни ще бъдат изкривени от културните влияния”, подчертава Комфорт от университета „Джон Хопкинс“.

„Ако погледнем всички проучвания на близнаци, проведени през годините, и попитаме в колко от тях са включени близнаци от субсахарска Африка, които са били отгледани поотделно, знаете какъв е отговорът. Нито една двойка. И това е вярно за по-голямата част от резултатите от проучванията на ДНК, които наскоро бяха извършени. Почти всички са направени върху хора с европейски произход. Това трябва да има сериозни последици за влиянието върху резултатите“, казва Комфорт.

В допълнение на това, генетикът Стив Джоунс от университетския колеж в Лондон поставя под въпрос изводите, които биха могли да бъдат извлечени от изследванията на идентични близнаци.

„Идентичните близнаци, още от самото начало на съществуването си, живеят много различен живот, споделят една стеснена утроба, която единичните деца обикновено обитават до раждането си. И това отново ще изкриви резултатите, но генетичните детерминисти игнорират този факт“.

От друга страна, бяха разработени нови техники за изучаването на влиянията на гените, които не изискват участието на близнаци. Те са известни като изследване за обширното асоцииране на геноми (ИОАГ), като използват хиляди, а понякога стотици хиляди субекти, за да очертаят характерните белези и да определят дали имат високи генетични компоненти. Използвани по правилния начин, те могат да осигурят мощни прозрения за генетичните влияния, признава Комфорт. „Не мисля, че можете да пренебрегвате някои резултати, получени от науката, но човек трябва да бъде много внимателен при тяхното интерпретиране“.

Добър пример за работата с тези анализи беше проучването на 4000 ученици в Англия и Уелс. Изводът е, че видът на селективната, граматичната или изчерпателна училищна работа, на която детето е присъствало, е имала много малко влияние в неговите научни постижения в по-късните му години, но неговата генетична природа е изиграла до известна степен своята роля. Това обаче не е въпрос на един или два гени, имащи съществено влияние, а на стотици от тях. И всеки един тях е имал някакво малко влияние върху академичните постижения, но в комбинация, те имат значително влияние.

Това изследване, според неговия ръководител професор Роберт Пломин от лондонския King’s College, показва, че селективните училища просто не добавят стойност към образованието на децата. „Те селективно подбират децата в най-добрите училища и им показват най-доброто от тях, но това е напълно самостоятелно и задоволително пророчество“, казва той в интервю пред “ Гардиън“.

„Обратното, влиянието на гените върху постиженията е много важно”, добавя той. В резултат на това Пломин предлага генетичните тестове на децата да се използват един ден за прогнозирането на академичния им потенциал. „Вероятно това ще се случи”, заяви той.

За опетняването на полезността на частните училища, Пломин получи забележки от политическата левица, а призивът за генетичните тестове на децата предизвика нейния гняв. Но Пломин не се разкая. „Сега знаем, че ДНК различията са основният систематичен източник на психологическите различия между нас. Ефектите от влиянието на околната среда са важни, но това, което научихме през последните години, е, че те са предимно произволни, несистематични и нестабилни, което означава, че не можем да постигнем много с тях“, пише той в последната си книга „Как ДНК ни прави такива, каквито сме“.

Книгата е безкомпромисна за значението на влиянието на ДНК при определянето на нашия живот. Авторът е много критикуван и горещо възхваляван след публикацията на неговата книга и мнозина смятат това като най-значимата причина във възобновяването на старата битка „природа-отглеждане”.

Тази повторна поява се отрази и на тълкуването на генетичните тестове от неонацистките групи, особено на тези от САЩ, които се опитват да ги използват, за да „докажат“ своя бял европейски произход – много често с разочароващи резултати. В същото време групи от така наречената „стара десница“ празнуват своята генетична „чистота“ чрез публично заливане с мляко. Според тях то е перфектната бяла хранителната напитка, която само западноевропейците могат да усвояват, защото притежават генетичната мутация, известна като лактазна устойчивост, отсъстваща при другите раси.

Все пак тези вярвания, че гените са основния двигател в човешката природа не се подкрепят от проучванията. И това изяснява американският писател Карл Зимър в последната си книга „Тя получи смях от майка си: Силите, перверзиите и потенциала на наследствеността“, която взе наградата „Бейли Гифорд“.

Разгледайте въпроса за IQ, казва Зимер. „Идентичните близнаци често завършват с близки резултати, но понякога това не се случва. Също така, ако вземете средните резултати от тестовете за интелигентност, е напълно възможно децата ви да се окажат гении. Но ако вие сте гений, трябва да сте достатъчно умен, за да разпознаете, че вашите децата могат и да не постъпят така, както бихте постъпили вие”.

Джоунс подчертава така проблемите на онези, които се опитват да разделят изпитанията, идващи от околната среда и предизвикани от нашите гени: „Проблемът е, че хората гледат на дебатите „природа – отглеждане” като на торта и предполагат, че може да имате парче от околната среда и след това парче от генетичните фактори. Не става така, защото те са замесени и изпечени заедно. И не могат да бъдат разделени, без да се развали тортата, преди тя да бъде опечена”.

Ключовият момент е в това, че когато се съсредоточим върху ролята на само едно влияние – нашата ДНК в контрола на поведението ни и в определянето на нашата житейска история, рискуваме да пренебрегнем влиянието на свободната воля и ролята, която хората имат при определянето на собствените си дела.

Именно затова пускането на филма „Трима идентични чужденци“ беше важно, казва Комфорт. Житейските резултати могат да бъдат много разнообразни, въпреки общото генетично наследство, и това трябва да бъде приветствано. „Нуждаем се от истории, които ни казват, че „средата е от значение“, че „хората имат значение“ и че „опитът е от значение“. Защото, ако не го направят, каква е ползата от живота ?“.

„Ние бяхме третирани като лабораторни плъхове“

Филмът „Трима идентични чужденци“ е дело на британския режисьор Тим Уордъл и това му отнема пет години, за да го завърши. Документалният филм следва резултатът от един зловещ американски експеримент, в който тризнаците – Робърт, Еди и Дейвид, са съзнателно разделени един от друг още при тяхното раждане и са разпределени в три различни приемни семейства. Едното е заможно, второто от средната класа, а третото от работническите среди в Ню Йорк.

Осиновяването е извършено като част от тайно проучване, разработено от детския психоаналитик Питър Нойбауер. Той иска да разкрие влиянието на гените и на околната среда върху възпитанието на децата. На всяко едно семейство не е казано нищо за наличието на други идентични братя и сестри, не са уведомени за участието им в експеримента, нито пък са информирани за естеството на последващите проучвания, които Нойбауер си поставя като цел в хода на своя експеримент.

Осиновяването на момчетата е организирано от нефункциониращата сега агенция за осиновяване Louise Wise в Ню Йорк, която е създадена преди всичко за да служи на еврейската общност на града. Точно това е и подчертано от американското списание „Наука” по-рано тази година.

„Има много ирония в това, че един еврейски изследовател и една еврейска агенция за осиновяване провеждат изследване върху близнаци след зверствата, водени срещу еврейския народ в нацистка Германия. Може би това е причината, поради която Нойбауер никога не публикува резултатите от своето изследване“.

Има и няколко други двойки от идентични братя и сестри, които са разделени, и използвани в този експеримент. Мнозина от тях остават огорчени от съдбите си и твърдят, че са били третирани като лабораторни плъхове, че са станали жертва на действия от страна на евреи, напълно равнозначни на „нацистките глупости“.

Нойбауер умира през 2006 г., като преди смърта си запечатва данните от неговите изследвания в трезора на университета „Йейл“, и заповядва да останат там 50 години – до 2066 г. По времето на създаването на филма „Трима идентични чужденци” Уордъл и неговите асистенти се опитват да получат достъп до архива, но успяват да получат само силно редактирани версии за проучванията на Нойбауер.

Премиерата на филма „Трима идентични чужденци“ ще се състои в Обединеното Кралство на 30 ноември.

(Превод специално за „Труд” Павел Павлов)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. DNK e matrica ot genite, ala epigenetichnite modulacii sa himichni reakcii na histonite / skeleto na DNK /, koito opredeliat koi geni, koga I s kakva expresia shte se aktivirat /. Razbira se okolnata sreda mozhe da dovede do epigenetichni modulacii na DNK. Edno vreme roditelite NE SA DAVALI decata si na semeistva s deca na pianki / imbecili / psihari / kradci / a chesto I drugi rasi / etnosi ….. – Tova e kat selekciata na bahchevandjiata za vkusen zarzavat, selekcia na porodi mlekodaini , mesni …. zhivotni . Genite sa mnogo vazhni I Bog ni e dal mnogo I slozhni kompleksi sa homeostaza – proto-onkogeni, tumorni supresorni geni / programirana kletachna smrt / ‘remontni’ emzimni kompleksi… so tcel NEPROMENIAEMOST NA DNK – INAK UMIRAME.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.