Независимостта на съдебната власт - не е разменна монета в политическите пазарлъци

Отдавна се говори, че е нужен изцяло нов Наказателен кодекс (сега действащият е от 1968 г.).

Преди да критикуват, политиците да отговорят защо не избраха членове на ВСС от парламентарната квота, кога ще има нов инспекторат и колко години ще са им нужди за избора на двама конституционни съдии

Обвързаностите на криминалния свят с криминалната полиция вече са достигнали епидемични нива

Страната е в система от кризи - политическа, икономическа, енергийна, има и рискове за сигурността

Изборите отминаха. Емоциите на политиците преляха в безкрайни декларации за компромиси и червени линии. Покрай всичко това отново се прави опит на преден план да се пробута натрупалата купища прахоляк „съдебна реформа“, която отвъд всичките еквилибристики за смисъла u, чисто и просто цели овладяване на прокуратурата от политиците и назначаването на удобен за олигарсите главен прокурор.

Тези политици, които отново вкарват в опорките си името на Иван Гешев, изглежда или наистина нямат представа от какво се вълнуват хората или го правят по задължение - налага се да изпълняват поръчението на финансиралите предизборната им кампания икономически играчи с известни проблеми с родната прокуратура. И как да откажат в тези несигурни времена, в които след 3-4 месеца може пак да се наложи да търсят финансиране за предизборна кампания.

Крайно време е политиците да спрат със заявките за това как ще слагат „свои прокурори“ или как „ще реформират съдиите“ така, че да отсъждат според очакванията на определен олигархичен кръг. България като член на Европейския съюз би следвало да е правова държава, в която темата за кадруването в съдебната система е регламентирана в Конституцията и там, за щастие, ролята на политическата класа е силно ограничена. Добре ще е, ако още отсега, преди реално да са започнали преговорите за съставянето на правителство с първия, втория или аварийния трети мандат, представителите на партиите декларират, че няма да си позволяват да въвличат в пазарлъците си съдебната власт.

Страната е в система от кризи - политическа, икономическа, енергийна, изправена е и пред рискове за сигурността, за да има място за задълбочаване на проблемите и прерастването им в криза и на съдебната власт. Още повече, че по отношение на нея партиите от последните три парламента каквото можаха объркаха. Ако и сега прокуратурата, следствието и съдилищата не бъдат оставени да функционират нормално, ако и там настъпи нестабилност, държавността окончателно ще се разпадне. Неизбежно ще се стигне до беззаконие, което трудно може да бъде спряно.

Преди да понечат да говорят за Гешев и прокуратурата, новите стари политически физиономии трябва да отговорят на въпроса - защо провалиха избора на членове от парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, чийто нов състав трябваше да започне да функционира на 3 октомври. Същото се отнася и до липсата на нови съдебни инспектори - проблем, който виси нерешен повече от 2 години. Скоро ще се навърши и година откакто Конституционният съд функционира в непълен състав, защото депутатите не могат да излъчат двама авторитетни юристи за конституционни съдии.

Никой не казва, че българските правоохранителни органи, включително държавното обвинение, нямат нужда от промени, при това съществени, но те в никакъв случай не се свеждат до имената на този или онзи главен или заместник главен прокурор, председател на върховен, апелативен, окръжен или друг съд. Нито се свеждат до това колко председатели ще има антикорупционната комисия. Далеч по-сериозни са проблемите не в съдебната власт, а в изпълнителната власт, която вече година и половина се клатушка като пиян боцман на палуба.

Неспирното политическо вмешателство в МВР и службите за сигурност нанесоха толкова непоправими щети, че трябваше да се случат няколко инциденти в последните месеци, за да разберем, че над (почти) всеки друсан автоджигит в столицата е разпънат полицейски чадър, а в незаконния трафик на нелегални мигранти участват не един и двама служители на гранична полиция. За каква борба с организираната престъпност и корупцията можем да говорим, след като обвързаностите на криминалния свят с криминалната полиция вече са достигнали епидемични нива. Как един прокурор да повдигне обвинение, ако разследващите органи са провалили разследването или просто не са събрали годни доказателства. Кой съдия ще отсъди „виновен“, ако доказателства за виновност по делото няма. Да издадеш присъда е сериозна отговорност, не е толкова лесно, колкото им се струва на някои политици, които обикалят телевизионните студиа и лепят етикети - този е корумпиран, а онзи трябва да се оттегли, защото за него има очернящи го публикации.

Ако правосъдие се раздава с публикации, тогава всеки икономически играч щеше да инвестира в един-два сайта, за да елиминира конкурента си и толкоз.

Вместо мантрите за това, че ако спешно не създадем нарочен закон „АнтиГешев“, няма да видим 700 млн. евро от Брюксел, парламентаристите час по-скоро трябва да намерят ясно решение за прекратяване на войната по пътищата. Идеята на прокуратурата да се конфискуват автомобилите на пияни и надрусани шофьори е само едно от решенията, които не търпят отлагане. Защото много скоро поредната катастрофа, при която ще загинат невинни, убити от дрогиран шофьор, може да доведе до масови протести или по-лошо - до това хората да вземат правосъдието в свои ръце.

След ликвидирането на спецправосъдието вече е видно, че у нас на практика има нулево противодействие на организираните престъпни групи. Статистиката на МВР е еднозначна - всеки ден десетки са установените шофьори, седнали зад волана след употреба на наркотици. Големият въпрос е - откъде е дрогата? Защо не чуваме вече за пресечени канали за трафик на наркотици, за заловени наркобанди и прочие. А наркодилърите са тук и тровят следващото поколение, което става лесна плячка на кварталните дилъри.

Нима финансовите измамници са се изпарили, нима никой вече не източва ДДС или не се вършат престъпления, свързани с информационните технологии? Престъпността си работи, а противодействие липсва. Дори телефонните измамници, които бяха позабравени в последните 3-4 години, вече се върнаха и пак започнаха да мамят пенсионери. И това няма да спре, ако не се постигне широк консенсус за актуализиране на наказателно-правната уредба и най-вече за оптимизиране на наказателния процес. Отдавна се говори, че е нужен изцяло нов Наказателен кодекс (сега действащият е от 1968 г.), необходимо е да се въведат процесуални правила, които да работят в полза на жертвите на престъпления и за справедливостта, а не да са предпоставка за безкрайно отлагане на правосъдието от адвокати и техни клиенти.

Със сигурност след масовото обедняване, което анализаторите предричат в следващите месеци и години, ерозията на обществените авторитети и усещането за безнаказаност, с което мнозина нарушители на законите започнаха да свикват, ще доведат до рязко повишаване на престъпността. Затова повече от всякога е нужно политиците да вземат отговорни решения в защита и на отделната личност, и на държавата като цяло. Всичко друго е преследване на дребни политически цели и изпълнение на мръсни поръчки.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи