Путин: Подготовката на нова програма за въоръженията на Русия ще започне догодина

Наследничката на Меркел в ХДС предложи оставката си като партиен лидер

Повече пари за винени проекти след 2020 г.

„Хидрострой“ с акт за нарушение заради почистването на коритото на река Вит край Боаза

Обявиха извънредно положение на Тасос и в Кавала

Купуваме половината от виното, което пием Намалява производството на бутилки със защитено наименование за произход

Европарламентът оцени „изцяло положително“ изслушването на Мария Габриел Италия иска тя да отговаря и за културата

На ход е родният фен

Лекар от Свищов предложи брак на съученичка в юбилеен школски алманах Книгата „55 + вдъхновяващи истории“ е издадена за 55-годишнината на СУ „Николай Катранов“ в крайдунавския град

Президентът Радев се срещна с посланика на Великобритания Ема Хопкинс

Стево Пендаровски в Белград: ЕС не трябва да изоставя Западните Балкани

Асоциацията на прокурорите: Недопустимо е съдии да осъществяват натиск в процедурата за избор на главен прокурор

Румънски ученици правят възстановка на Освобождението

Путин обезпокоен от космическото въоръжаване на НАТО

Виктор Орбан: „Фидес“ може да напусне ЕНП

Необикновен баща Осиновеният син на Оруел проговори

Спомени за автора на „1984“

Аз не съм писател, осиновено дете съм, нямам неговото ДНК. Може би така е по-добре. Ако бях негов син и се бях опитал да пиша без успех, щеше да бъде още по-лошо, нали? Поне имам извинение! Опитвам се да защитя наследството, както мога. Щастлив съм да видя, че много млади хора го четат. Но не искам да го виждам „диснифициран“. Не искам творчеството му да се превръща в карикатура или комикс.

Той винаги е искал да има деца. Първата му жена обаче, майка ми, била анемична и страдала от депресия след смъртта на брат си във войната. Той все пак успял да я убеди да ме осиновят през пролетта на 1944 година. Беше много отдаден баща, най-вече защото, за съжаление, майка ми почина само десет месеца след осиновяването ми, през март 1945 г., докато баща ми бил в чужбина, за да направи репортаж за края на войната.

Всички питали баща ми дали не може да ме „разсинови“. Но той им отговарял, че съм негово дете, негов син и е решен да ме отгледа, каквото и да става. Така че той намерил хора, които да му помогнат да се грижи за мен. После заминахме за Шотландия, на остров Джура, в отдалечена ферма, през 1946 година. Там имах много щастливо детство. За едно малко дете това беше необикновено място. Отварях вратата и бях свободен да правя каквото си искам. Единственото потенциално опасно нещо, което можех да срещна, бяха змиите.

Леля ми Ейврил се грижеше за мен и къщата, докато баща ми пишеше „1984“. От време на време се разделяхме, когато той трябваше да замине, за да се лекува от туберкулоза. Така че имахме малки моменти на раздяла, в които се виждахме рядко. Но той се връщаше. И вечер ходехме на риболов: имахме много класическа връзка баща-син. Той трябваше да внимава да не се приближава твърде много до мен физически, тъй като беше заразен. В Джура водехме типичния живот на баща и син. През януари 1949 г. той завърши „1984“, която го изтощи. Разболя се много и замина в санаториум в Южна Англия. После в лондонска болница, където успях да го посетя, преди да умре, през януари 1950 година. Бях на шест години.

Със съкращения, превод „Гласове”

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.