Има една много добра новина, която предизвика у мен радостна почуда. Министерство на образованието въведе в употреба, само за три дни, и то през уикенда, система и набор от методи за дистанционно електронно обучение. При това, в близо 90% от училищата, тя работи!
Разбира се, нищо не е съвършено, камо ли когато е реализирано в такъв кратък срок, но не може да не оценим това усилие по достойнство. Всяко отделно училище има своите особености и не навсякъде се работи по един и същи начин, или еднакво ефективно, но скоростта на реализацията, както и високата лична инициатива на повечето учители в тази извънредна ситуация, за което те заслужават адмирации, е отличен пример за това защо децентрализацията е нещо особено ценно в учебния процес. Надявам се това бъде отбелязано в системата като позитив.
Имаме рядката възможност този опит да се превърне в добра основа да се реформира образователната система. Две са основните направления на позитивна промяна, които трябва да се проучат и приложат.
Първо, най-накрая да се намали необходимостта от учебници на хартия. Нека ги има, доколкото е необходимо, но нека стоят вкъщи. Пълен комплект учебници и учебни помагала за един средностатистически учебен ден, без преувеличение, са тежки за носене дори от възрастен човек, камо ли от дете, на което може раницата му да представлява една четвърт или дори повече от теглото.
Второ, да се реорганизира учебния процес, като се облекчи натоварването на ежедневно ниво за сметка на скъсяване на лятната ваканция. Както и министърът на образованието Красимир Вълчев отбеляза, има възможност за скъсяване на лятната ваканция за компенсация на пропуснатото тази година, особено за децата от началните класове. Абсолютно наложително е да се постави въпроса за нейното значително скъсяване не само заради тази извънредна ситуация, но и по принцип. Това ще даде възможност да се облекчи както графика, така и интензивността на преподаваният материал за единица време. Позитивните ефекти от едно такова действие биха били многопластови и надхвърлящи образователната система сама по себе си.
Преди всичко, лятната ваканция представлява огромна загуба на време, защото рутината на учениците се губи, дисциплината се нарушава.
Образователната система, далеч не само у нас, има комплексен организационен проблем, в основата на който са ограниченото време и ограниченият капацитет. Сложните графици и смени, както и наситеният материал, особено от пети клас нагоре, представляват трудност далеч не само за учениците, но и за учителите.
Научно доказан факт е, че подрастващите са неефективни в ранните часове на деня, а за допълнителни дейности или задълбочаване в материал твърде рядко остава време, с изключение на специализираните гимназии и техникуми.
Представете си, например, какъв ефект върху всичко това би имал още един цял месец за учебната програма? Това са, погледнато напълно усреднено, над 11% от учебната година. Те могат да се употребят за намаляване на интензивността на програмата, за облекчаване на учебните графици на ежедневно ниво, за задълбочаване в темите.
Разбира се, учителите заслужават отпуск, може би повече от много от нас, като това също може да се отчете в една по-гъвкава система, разполагаща с повече време за учебна дейност. Ако комбинираме това с по-голяма автономия на училищата за определяне на програмите, като основна цел бъде поставена единствено постигането на определен резултат на годишна база, а не задължително движение по някакъв материал в равно темпо в цялата страна, ефектите могат да бъдат изключително позитивни за общото благосъстояние на системата.
Последен, макар и не маловажен, проблем с лятната ваканция е фактът, че тя представлява допълнителен разход и ежедневна организационна трудност за повечето родители, които трябва да намират други начини да запълнят дните на своите деца през тези между два и три месеца и половина, в които няма учебен процес. Разбира се, това няма как да се разреши изцяло; ваканцията, както посочихме по-горе, е необходима от чисто технически съображения, но намаляването u ще има сериозен позитивен ефект тук.
Исторически доказан факт е, че в моменти на криза, или извънредни ситуации, често се случва облекчаващи живота неща, които поради навик, леност или корист не са били осъществявани, да излязат на предна линия не просто като решение на конкретен проблем, но и в културен смисъл, превръщайки се в основа за нови обществени норми.
Сега е идеалният момент да решим, за нашето съвместно добро, че дигитализирането на образователния процес, както и неговото реорганизиране, може да доведе до значително по-добри резултати за всички. По-малко напрежение за децата. Повече спокойствие за техните учители.
Как се ражда лятната ваканция
В началото на 19-и век Прусия решава, след разгромът u в наполеоновите войни, че трябва да изгради универсална образователна система, която да обхване всички деца, дългата лятна ваканция е специален компромис за фермерите, особено от бедните прослойки, които са се нуждаели от това децата им да работят с тях на нивите. За пруската държава този компромис е бил необходим, защото иначе голям процент от населението е щял да остане извън системата. В следствие на успеха на Прусия, в рамките на деветнадесети век целият западен свят поетапно приема и прилага вариант на пруският организационен модел, България включително.
* Авторът е политически анализатор. Член на Младежкия консервативен клуб. От платформата за дясна политика “Консерваторъ”, със съкращения