Мачовете и спортът по телевизията днес, вторник, 25 февруари 2020

На 25 февруари 2020 да почерпят

Дневният хороскоп на Алена за вторник, 25.02.2020

550 млрд. долара са вложени в бизнес имоти

Турция купува третия си сондажен кораб от Великобритания

Трус от 4,4 по Рихтер в Калабрия

Кухнята влиза в хола на българина Все по-малко софиянци търсят отделно помещение за готвене

14-дневна изолация и наблюдение за всички, пристигнали от Китай в област Сливен

Nasimo отваря прозореца към детството За първи път: Графити изложба в Националната художествена галерия

Полицията в Германия: Шофьорът във Фолкмарзен е врязал умишлено колата си в карнавалното шествие

Медицинските маски свършиха, минаваме на самоделки Заради паниката няма доставки в аптеките

Спират полети от и до Милано Туроператори връщат пари за предплатени екскурзии

Кога ни се полага работно облекло?

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 25 февруари 2020

Ген. Мутафчийски: Всеки ден ще има брифинг във ВМА за коронавируса

Нетленната Бернадета Субиру Тялото на младата жена е идеално запазено и привлича поклонници от цял свят

135 години след смъртта на светицата от нея би трябвало да остане само скелет

Тази девойка е починала преди 135 години и днес лежи в стъклен ковчег. Сянката на смъртта обаче не е докоснала лицето й и тя изглежда, сякаш е потънала в спокоен сън и подобно на Спящата красавица очаква своя принц, който да я събуди с нежна целувка.

Мария Бернарда (или Бернадета) Субиру е родена в бедно семейство на 7 януари 1844 г. в селце край френския град Лурд. Баща й е мелничар, а майка й – перачка. Бернадета е най-голямата от пет деца. Семейството живее в такава бедност, че на 12 години девойката е принудена да стане прислужничка, без да получи никакво образование.

На 11 февруари 1858 г. Бернадета отива със сестра си и с приятелката си за съчки в гората. Изведнъж чува лек шум и вижда намиращата се наблизо пещера озарена от нежна светлина, а шипковият храст до входа се клати, сякаш полюшван от вятъра. В осветената пещера пред девойката се появява „нещо бяло, приличащо на млада жена” (спътничките й обаче нищо не виждат).

През следващата половин година „бялата госпожица” се появява на Бернадета още 17 пъти. По време на 11 от явяванията тя не казва нищо, след това призовава към покаяние и молитва грешниците и заповядва на мястото да бъде построен параклис.

Извор с лечебна вода

В тази пещера Бернадета изкопава извор, от който бликва лечебна вода.

След няколко настойчиви молби на Бернадета да назове името си най-накрая „госпожицата” казва: „Аз съм Непорочното зачатие”. Този отговор обърква местния свещеник, на когото се изповядва Бернадета: неграмотното момиче, което не познава дори катехизиса, не би могло да знае, че четири години по-рано папа Пий ІХ провъзгласява догмата за Непорочното зачатие на Дева Мария.

„Госпожицата” заповядва на Бернадета да изкопае в ъгъла на пещерата ямка, от която бликва лечебна вода. Към Лурд се устремяват тълпи поклонници, жадуващи изцеление. През 1868 г. Бернадета постъпва в манастира в Невер, където се грижи за болни и умиращи хора.

Умира от туберкулоза

На 16 април 1879 г. Мария Бернарда умира от туберкулоза само на 35-годишна възраст. На 19 април тя е погребана в дъбов ковчег. Междувременно мълвата за момичето, на което се е явила Божията майка, и за чудодейната сила на Лурдския извор се разпространява из цяла Франция и се повдига въпросът за канонизацията на Мария Бернарда. За целта е необходимо да се осъществи каноническо изследване на тялото на починалата. На 22 септември 1909 г. е направена ексхумация. Подробен официален отчет за това има в архива на манастира „Сен Жилдар”. В него се казва, че в 8,30 ч. сутринта ковчегът е отворен в присъствието на епископа на Невер монсеньор Готие и на членове на епархиалния трибунал.

След отварянето на ковчега в него откриват идеално запазилото се тяло на Бернадета. Лицето й излъчва красотата на девойка, очите са затворени, сякаш е потънала в спокоен сън, а устата е леко отворена. Главата е наклонена наляво, ръцете са събрани на гърдите и държат почерняла броеница. Кожата й, изпод която прозират жилките на вените, е прилепнала към тъканите и е в идеално състояние, ноктите на ръцете и краката – също.

Подробният оглед е извършен от двама лекари. Тялото на Бернадета изглежда като живо, еластично е и без увреждания. След изследването е съставен протокол с подписите на лекарите и на свидетели. Монахините умиват и обличат тялото в нови дрехи, а след това го полагат в нов, двоен ковчег, който е затворен, запечатан и отново поставен в гробницата.

Ексхумация е извършвана още два пъти – през 1919 и през 1925 г., и отново тялото се оказва нетленно. След това останките са поставени в реликвария на катедралата в Невер.

Красива приказка

Състоянието на тялото на света Бернадета противоречи на всички закони на природата и науката. 135 години след смъртта от младата жена би трябвало да остане само скелет. След спирането на сърцето кръвта престава да циркулира, клетките не получават кислород и загиват след минути. Разлагането на тялото зависи в много отношения от условията, в които то се намира, но обикновено този процес започва след дни.

След няколко седмици косите и ноктите се отделят от тялото, след месеци тъканите приемат течна форма, след година остават само скелет и зъби. Тялото на света Бернадета обаче изобщо не е подложено на процесите на разлагане – нито външно, нито вътрешно, и до днес запазва удивителната си свежест и красота.

Какво е това? Чудо? Така наричаме нещо, което не може да бъде обяснено от човешкия разум и от съвременната наука… Има две основни позиции, които обясняват отличното запазване на човешкото тяло след смъртта. Църквата вярва, че телата на светиите не се разграждат по волята на Бог, който запазва мощите нетленни специално за вярващите. Освен това се смята, че останките на Божиите светци съдържат благодат, която може да лекува болести.

Науката смята, че запазването на трупа пряко зависи от условията, при които се съхранява. Ако е в суха почва, добре абсорбираща течности, и хладен климат, тогава тялото има по-голям шанс за запазване (мумификация), отколкото ако е във влажна среда. Освен това има редица начини за забавяне на разлагането (например балсамиране, известно от древни времена).

Но тялото на Бернадета лежи в суров гроб 30 години. И по него няма признаци на гниене или мумификация. Тоест, тя е нетленна. Без съмнение, чудо. Но само за вярващите. За учените няма нищо свято. След провеждането на изследвания те установяват, че отличното запазване на тялото изобщо не се дължи на чудо, а на обикновена човешка намеса, а именно восък, който се нанася в тънък слой върху сухото лице на Бернадета по време на втората ексхумация.

Но какво да кажем за ръцете и другите части на тялото, които също са запазени в перфектно състояние? Учените имат обяснение и за това. Те смятат, че мощите на истинската светица Бернадета отдавна са погребани в близка крипта и в стъклен ковчег се показва само… восъчна фигура. Защо? Отговорът изглежда очевиден – Католическата църква се опитва по всички възможни начини да запази красива приказка за младо момиче, което през живота си е било самата Богородица и което след смъртта успява да победи законите на природата, успява да спаси (и дори да преобрази) тялото си. Нетленната Бернадета все още привлича тълпи от поклонници от цял свят и носи популярност на католическата вяра.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.