Доналд Тръмп, петролният крал

Съединените щати задоволяват нуждите си със собствен нефт и страната вече не е податлива на енергиен шантаж

САЩ добиват за година толкова петрол и газ, колкото Русия и Саудитска Арабия заедно

Президентът успя да задържи цените на бензина и дизела, въпреки атаката срещу Иран

Един добре списван и информиран наш седмичник зададе преди няколко месеца в заглавие въпроса: „Ще стане ли Тръмп петролен крал?“. И с доста ирония, но също така с подбрани конкретни данни, приключи президента на САЩ, обобщавайки, че амбициите му да стане монарх на течните горива няма да имат покритие.

Но тези дни авторитетният парижки всекидневник „Льо Фигаро“ написа пак в заглавие: „Доналд Тръмп, петролният крал, добива два пъти повече от Саудитска Арабия - това е стратегически шок“. В подзаглавие вестникът наблегна на факта, че задоволяването със собствен петрол на нуждите на Съединините щати руши геополитическите параметри и великата страна вече не е податлива на петролен шантаж не само от Иран, но и от когото и да било.

Е, как тогава няма да му се кланят на Тръмп, да му целуват ръка и дори да го наричат „Тато“, както стори в Хага миналата сряда генералният секретар на НАТО Марк Рюте?

В анализа си за успеха на президента на САЩ на енергийния фронт „Льо Фигаро“ посочи, че той не е инициатор на технологичната революция в извличането на шистов петрол и шистов газ, която започна през 2008-2009 г. Но той е този, който я насърчава неимоверно по време на първия си мандат в Белия дом и благодарение на осъществения „бум“ Америка през последните десет години се утвърждава като световен лидер във въглеводородите.

Така с над 20 млн. барела петрол и течности за получаване на природен газ, добивани всеки ден през последните месеци, производството на САЩ става двойно по-голямо от това на Саудитска Арабия и двойно по-голямо от това на Русия. Иначе казано, добивът на Америка вече е равен на този в двете страни-конкурентки, взети заедно, като това довежда до исторически високо равнище на предлагане на световните пазари и наклонява везната на силите в света към Америка.

С над 20 млн. барела петрол и течности за получаване на природен газ, добивани всеки ден през последните месеци, производството на САЩ стана двойно по-голямо от това на Саудитска Арабия и двойно по-голямо от това на Русия. 

Невъзможно е да се разбере дипломатическата и военна дързост на популярния и смятан за популист президент в Близкия изток и драматичният му ход в Иран - обяснява парижкият вестник - без да се вземе предвид пространството за маневриране, на което Съединените щати се радват в този регион, след като постигнаха енергиен суверенитет. Защото когато през 1977 г. ислямската революция в Иран започва, Америка внася еквивалента на 14 барела петрол на глава от населението годишно. Днес Съединените щати изнасят 2,5 барела на глава от населението и американците вече не се страхуват от петролен рекет, както през 70-те и 80-те години на миналия век. Големите страни - производителки на петрол в Близкия изток са разбрали това добре, докато нагласите в Европа сякаш са заседнали във времената, когато арабските страни и Иран можеха да оказват значителен натиск върху САЩ, като контролират добива на петрол и цените на енергията, както сметнат за добре. Така че, ако днес има „петролен крал“, то името му е Доналд Тръмп, натъртва „Льо Фигаро“.

Ама, както често се случва с кралете, той е възкачен на трона си от благоприятни обстоятелства, върху които е нямал особен контрол. Вече бе споменато, че сегашният президент на САЩ не може да претендира за бащинство на технологичната революция за извличането на нефт и газ от шисти. Но докато при Обама и Байдън демократите са се опитвали да блокират иновациите заради климата и околната среда - техниката на хидравличното разбиване на намиращите се надълбоко и щедри на енергийни носители скали все още е спорна - Доналд Тръмп схваща още през 2016 г. всички ползи, които страната му можеше да има от този неочакван прийом. Като в течение на години любимият му лозунг е: „Сондирай, бейби, сондирай!“. Неразбираема за европейската политическа класа, обсебена от плановете за зачеркване на енергията, базирана върху въглеродите, неговата политика, насочена към систематично увеличаване на производството на петрол и газ, не само създаде работни места и стимулира индустриални инвестиции, но се оказа и решаваща за увеличаването на влиянието на Америка върху световните дела. Да не говорим за обожаващите го негови хора, обединени под абревиатурата „МАГА“ или „Да направим Америка велика отново!“, които са пристрастени към автомобили с големи и яко разходващи гориво двигатели. За тях евтиният бензин се е превърнал в основно право, което Тръмп обеща да им гарантира и успя, давайки си прекрасно сметка, че връзката с обратен знак между настроението на американците и цената на бензина не носи нищо добро на никой политик.

Ето защо - пише „Льо Фигаро“, когато светът научи преди седмица, че американски бомбардировачи са ударили три ирански ядрени обекта, Тръмп се провикна в мрежата: „Внимавайте всички! Поддържайте ниски цени на петрола. Наблюдавам ви. Заигравате се с врага. Не правете това. Горе главата, скъпи мои, горе главата, и то сега!“.

И пазарът се подчини на краля - прогнозите цените да надскочат 100 долара на барел изчезнаха. Слабостта на иранския отговор и продължаването на доставките, особено през Ормузкия проток, напротив, доведоха до спад на цената на черното злато с 15%, връщайки я до нивото си отпреди избухването на конфликта между Израел и Иран. По ирония на съдбата, докато американската петролна мощ се утвърждаваше, за голямо разочарование на природозащитниците и изненаданите европейци, зависимостта на страните от Близкия изток от единствения им източник на чуждестранна валута нарасна. А иранската върхушка разбра, че ако затвори Ормузкия проток, тя ще блокира собствения си износ с годишен темп от 3,5 милиона барела на ден, доставяни главно на Китай.

Така „Крал Тръмп“ успя, може би неволно, да обърне петролното си оръжие срещу Техеран и дори срещу самата Организация на страните износителки на петрол (ОПЕК). Която вече не може да диктува цените на „черното злато“ поради рязкото намаляване на относителния ѝ дял в неговия добив и трябва да се съобразява с монарха във Вашингтон. Засега поне до 2027 година, когато според „Льо Фигаро“ производството на шистов петрол в САЩ би трябвало да достигне своя връх.