Наследничката на Меркел в ХДС предложи оставката си като партиен лидер

Повече пари за винени проекти след 2020 г.

„Хидрострой“ с акт за нарушение заради почистването на коритото на река Вит край Боаза

Обявиха извънредно положение на Тасос и в Кавала

Купуваме половината от виното, което пием Намалява производството на бутилки със защитено наименование за произход

Европарламентът оцени „изцяло положително“ изслушването на Мария Габриел Италия иска тя да отговаря и за културата

На ход е родният фен

Лекар от Свищов предложи брак на съученичка в юбилеен школски алманах Книгата „55 + вдъхновяващи истории“ е издадена за 55-годишнината на СУ „Николай Катранов“ в крайдунавския град

Президентът Радев се срещна с посланика на Великобритания Ема Хопкинс

Стево Пендаровски в Белград: ЕС не трябва да изоставя Западните Балкани

Асоциацията на прокурорите: Недопустимо е съдии да осъществяват натиск в процедурата за избор на главен прокурор

Румънски ученици правят възстановка на Освобождението

Путин обезпокоен от космическото въоръжаване на НАТО

Виктор Орбан: „Фидес“ може да напусне ЕНП

Министър Кирилов: Няма правен мотив кандидатурата на Гешев да се прати към Конституционния съд

Не вярвай на Тръмп Изтеглянето на Пентагона от Сирия е двуяко

Путин печели, но руснаците са отчаяни

Подарък за Русия, Иран и „Ислямска държава“ – така бе определено решението за изтегляне на американските войски от Сирия от някои наблюдатели. И това донякъде е вярно – най-малкото що се отнася до Русия.

Когато през септември 2015 г. Владимир Путин изпрати войски в Сирия, спасяването на режима на Башар Асад не бе единствената му цел. Той всъщност искаше да докаже, че може – както смяташе – да спре глобалната стратегия на САЩ за смяна на неудобните за американците режими. Всичко останало – руското военно присъствие в източното Средиземноморие, тестването на нови оръжейни системи или доказването на малцината съюзници, че на Москва може да се разчита, бе от второстепенно значение.

В Сирия Путин не се бореше толкова с враговете на Асад, колкото с Вашингтон. Съпротивата на бившия американски президент Барак Обама да се включи пряко в конфликта помогна на руския лидер да се утвърди като посредник в Близкия изток, и то с минимални усилия. След повече от две десетилетия отсъствие Русия под управлението на Путин се завърна в региона. Т.е. от една страна изтеглянето на американските войски от Северна Сирия е победа за Путин. От друга страна САЩ все пак бяха външен партньор в разговорите с Русия в регион, в който всеки е против всеки.

Путин харесва факта, че по време на неговото управление Турция се превърна в очите на мнозина в най-слабия член на НАТО. За Москва много малко неща са по-важни от това да отслаби Пакта. През юли Ердоган удържа на решението си да купи противоракетната система С-400 от Русия, въпреки възраженията на Вашингтон.

Но дали подаръкът на Тръмп не е и коварен трик? Би трябвало да се има предвид и мнението на руските граждани, на които авантюрите във външната политика на Путин вече им идват в повече, при положение, че реалните доходи на руснаците продължават да падат пета поредна година. Путин е запознат с промените в общественото настроение. Той се подготвя за предстоящия сложен политически преход. При тези обстоятелства като че ли звучи по-добре да се обяви победа и да се напусне Сирия, отколкото да се сключват множество „целеви съюзи“, всеки от които носи сериозен риск. Но дали режимът на Асад ще оцелее без руска подкрепа? Какво ще се случи с военните бази на Русия, ако регионът бъде въвлечен във война?

Със съкращения

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.