Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи бе обявен в Скопие за неприятел и носител на лоши новини

Тандемът Скопие-Тирана, от който край Вардар се гнусяха, сега се оказва извънредно ценен

Вече си мисля, че и  Исус Христос, чието Възкресение отбелязахме неотдавна по християнски, да слезе на Земята и да оглави ресора за разширението и добросъседската политика в Европейския съюз, в Скопие ще намерят за какво да го укорят. Извинете, че намесвам Сина Божи, ама като гледам как край Вардар изведнъж обявиха унгареца Оливер Вархеи за носител на лошите вести за европейската интеграция на страната, си мисля, че когото и прати Брюксел в Скопие да води диалог и да им разяснява истината, все ще му намерят махна. При това няма да му се церемонят в медиите щом си замине, особено ако е съобщил нещо, което се различава дори в най-малка степен, от собствената им преценка за нещата. 

 През миналата седмица Вархеи направи кратка обиколка из шестте държави от Западните Балкани, връчвайки на всяка от тях определено количество ваксини против COVID-19, които ЕС е отделил за справяне с пандемията.  Това трябваше да бъде ясен и категоричен знак, че Брюксел не е забравил своите обещания за европейската перспектива на шестте страни, че гледа на тях като на бъдещи членове на европейското семейство, на които точно поради това трябва да се помогне в този тежък момент. Още повече, че тъкмо борбата с пандемията стана терен, върху който скептицизмът и разочарованието в Скопие, Белград, Тирана, Подгорица, Сараево и Прищина по отношение на усещането за общност със страните членки в ЕС се увеличиха до степен хората в тези държави да се почувстват изоставени или забравени. Е, някои от тях усетиха колебанията в политиката на Брюксел за справяне с пандемията, видяха непоследователни  действия за общи мерки за всички страни членки и в крайна сметка потърсиха сами решение и изход от заразата.

Като символ на това разминаване в срокове и в конкретни акции лично аз намирам факта, че в деня, в който Вархеи пристигна в Скопие, за да връчи символичната квота от 4800 ваксини на местните власти, премиерът Зоран Заев публично се ваксинира с ампула на „Синефарм“, значи на китайската ваксина. Няколко дни по-късно същото направи и министърът на здравеопазването Венко Филипче. А и китайската, и руската ваксини, както знаете, са извън списъка на тези, които са разрешени за употреба в Европейския съюз. Ако  ви смущава определението „символична“ за доставените от Брюксел ампули, само ще припомня, че сръбският президент Вучич връчи на премиера Зоран Заев точно толкова още през февруари на среща на граничния пункт между двете страни Табановце. Вархеи попадна в подобна ситуация да връчва символични бройки и в други държави от Западните Балкани, където ваксинирането с доставени по свои пътища ампули започна преди време. 

Вече за всички е ясно, че изказваните в началото на годината предположения за формирането на едно ново геополитическо оръжие – ваксините в борбата против COVID-19, набира скорост и се приема като възникнала от актуалната ситуация необходимост. На всичко отгоре то има огромен пропаганден капацитет, който опитните политици и държавници, често обвинявани справедливо за популизъм, ползват умело. А с такива хора Западните Балкани са пълни. Но странно, че дългогодишното им управление или просто непрекъснато въртене във властта на някоя от държавите от районаq се приема понякога от Брюксел, пък и от Вашингтон, като знак за стабилност в иначе неизлекуваните напълно от национализъм Западни Балкани. Споменатият вече Александър Вучич направи всичко възможно да превърне политиката си на самозадоволяване на Сърбия с ваксини в послание към съседите, че той и само той е истинският им приятел, който „в нужда се познава“.

Освен това стана ясно, че по негова инициатива сръбската държава ще плаща като премия по 25 евро на ваксинирал се човек. Не съм чул това да се отнася и до хората от Северна Македония, но не го изключвам да се случи.  Но когато същият този Вучич отиде в Брюксел уж да договаря европейското посредничество в разговорите с Прищина за нормализация на отношенията между Сърбия и Косово, изведнъж оттам дойде новината, че лично Урсула фон дер Лайен го е уверила, че ЕС ще финансира със 700 милиона евро изграждането на скоростната ЖП линия Белград-Ниш с опция за продължаване към Скопие. Нещо като силно потупване по рамото, още повече, че еврата идват да заместват китайските юани, или доларите, както искате, с които строителството на линията трябваше да бъде финансирано от Пекин. Макар да имам резерви към Вучич като към класически популист и автократ, да не кажа националист, в този момент, да си призная, му се възхитих. Но това възхищение е по-скоро израз на дълбокото ми съжаление, че у нас, в България нямаме такива политици и държавници. На демагогия, популизъм и автократизъм го докарваме, но иначе в тънките политически и дипломатически игри сме пълна карикатура. Колкото и да се тупаме в гърдите за обратното.

И се получи така, че който гражданин на Република Северна Македония да попитате в момента, всеки ще ви каже, че тъкмо Белград е истинският донор на безплатни ваксини за хората край Вардар. Все повече приятели оттатък границата, при това със симпатии към България, ми се обаждат да изразят съжалението си, че България като държава и нейните институции и този път са изостанали в това да демонстрират помощта си за тях в сравнение със Сърбия. „Всичките ми приятели вече се ваксинираха в Белград“, с горчивина ми сподели колега журналист, който все още чака „тенденцията“ да се обърне и хората, поне от пограничните райони, да тръгнат към България. Ще има да чака, бих му казал аз. Защо ли?

Онзи ден от София участвах в телевизионно предаване на млад колега журналист от Скопие, чийто въпроси бяха ориентирани около актуалната политическа ситуация у нас и перспективите за отношенията между двете държави. Горазд е син на моя стар приятел, новинарския вълк Александър Чомовски и от време на време ми звъни или за логистична подкрепа, или за участие в предаването му. Остана крайно разочарован когато му казах, че в краткия живот на новия ни парламент след изборите на 4 април темата за отношенията ни със Скопие изобщо, ама изобщо не е присъствала в дневния му ред. Да не говорим, че не забелязвам и някакво усилие или дори намек, че България трябва да преосмисли позицията си за старта на преговорния процес на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз. Други теми тресат обществото ни, други вълнения го люлеят, та да се занимаваме и с това. Обяснявам си разочарованието на Горазд с натрупаните изкуствено в Скопие очаквания, че след вота на 4 април ще има някаква промяна в позицията на България. 

А защо в Скопие обявиха еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи за носител на лоши вести? Защото връчвайки ваксините, той им каза, че ако не уредят отношенията си с България, Албания ще тръгне сама напред, докато Северна Македония ще чака. Тандемът между Скопие и Тирана, от който край Вардар се гнусяха, сега се оказва извънредно ценен. И понеже открай време на политиците им трябва враг и неприятел, сега го видяха в лицето на унгареца Вархеи.