Община Елена кани на празник на еленския бут

Представят проект за нова автомагистрала „Дунав-Егея“ Дължината на трасето в България е 327,865 км и е на стойност 1 860 520 853 евро

Искат постоянен арест за извършителя на убийството в Кюстендил

2021 г. изплащат първите допълнителни пенсии

Йорданка Фандъкова положи клетва като кмет на София

Нивите в Шумен поскъпнаха с 500%

Около 50 ракети са били изстреляни срещу Израел от Ивицата Газа (ВИДЕО)

Нина Добрев приета в болница по спешност

Хилария Болдуин отново загуби бебето Втори спонтанен аборт за една година

Областният управител на София към общинските съветници: До края на мандата си работете в полза на столицата

Арестант избяга в Бургас Извели го да чисти, ударил охраняващия го полицай с дръжката на метлата

Джип уби пешеходец на бул. „Симеоновско шосе“ в София

Кола връхлетя върху пешеходка в Търново Сигнал за инцидента е подаден в полицията след 7 часа

Симфониците свирят „Хари Потър” Концерт с музиката на Джон Уилямс преди премиерата на „Междузвездни войни”

Бързи и яростни коли за продан 21 автомобила на Пол Уокър отиват на търг

Никола Саркози – Камилата на камиларя

Гръмнаха световните агенции във вторник сутринта с новината за ареста на бившия президент на Франция Никола Саркози. Обвиненията срещу него: съмнителни дарения за предизборната му кампания през 2007 г. от бившия либийски режим на полковник Муамар Кадафи. С чиито пари май Саркози де факто е станал президент същата година. И не говорим за смешни суми, а за едни добри 50 милиона евро.

При положение че френското законодателство не позволява предизборните дарения за партии и кандидати да нахвърлят 21 милиона евро. Приемането на пари от чужда държава за политически цели също е незаконно, а точно от полковник Кадафи … какво да кажем?! Най-малкото безочливо.

Обвинението беше отправено още през 2011 г. от сина на покойния либийския диктатор, Сейф ал-Ислам. И потвърдено навремето от френския бизнесмен от ливански произход, посредничил по неговите думи в транзакцията, Зиад Такиедин. Който твърди, че между 2006 и 2007 г. персонално е носил куфари натъпкани с банкноти от Триполи до Париж и ги е предавал в ръцете на тогавашния министър на вътрешните работи на Франция и кандидат за президент Никола Саркози. А Сейф ал-Ислам през 2011 г. направо поиска от “клоуна Саркози” средствата да бъдат върнати на либийската държава.

Предполагаемо, защото не са допринесли за целта, за която са били инвестирани в тогавашния френски държавен глава. В крайна сметка Западът, с инициативата на Франция, се обедини срещу Либия по време на Арабската пролет през 2011 г., а полковник Кадафи плати с главата си през ноември за всичко, което беше причинил на народа си за 40+ години диктатура.

Саркози може да остане в ареста до 48 часа и изправен пред съд, ако прокуратурата в Нантер реши да повдигне обвинения срещу него. Разследването за “нередности” във финансирането на предизборната кампания на Никола Саркози беше лансирано още през 2013 г., след като френски разследващ сайт публикува година по-рано предполагаем официален документ на либийското правителство, който одобрява отпускането на 50 милиона евро за кампанията на бъдещия тогава президент на Франция. Срещу него беше повдигнато и паралелното дело за съмнителни дарения, получени по време на опита му да запази мястото си в Елисейския дворец срещу Франсоа Оланд през 2012 г. Отново отчасти с либийски пари.

С всичко казано дотук, зрелището, в което се превърна историческата единствена визита на полковник Муамар Кадафи в западна страна – тази в Париж през 2007 г., малко след избирането на Никола Саркози за държавен глава на Франция, се превръща в различно по-значимост събитие. Явно срещу 50 милиона евро всеки може да си разходи камилите по Марсово поле и да си разпъне шатрата под Айфеловата кула. Можем само да предполагаме, колко всъщност са били разменна монета българските медицински сестри, изтезавани с години от палачите на Кадафи, и освободени със съдействието на Никола Саркози, под образа на тогавашната му съпруга Сесилия, същата година. Но да не се връщаме сега към този кошмар и да останем върху персонажа Никола Пол Стефан Саркози де Наги-Бокса. Или просто “Сарко” (с ударението върху О) за френските граждани.

Бившият президент на Франция е роден на 28 януари 1955 г. в Париж. Произхожда от семейство на унгарски имигранти (по бащина линия) и на гръцки евреи (по майчина). Има по-голям и по-малък брат, съответно Гийом и Франсоа. Подобно на баща си Пал, е с три брака зад гърба си, като актуалният му е с бившия топ-модел Карла Бруни. Има диплома по право, придобита от университета “Париж-Нантер” през през 1978 г. и практикува по специалността във френската столица през 1980-те през адвокатска кантора в съдружие. По време на студентските години е първият досег на Никола Саркози с политиката, като член на голистко младежко обединение. През 1976 г. става член на дясното Обединение за републиката (ОЗР), а четири години по-късно се включва активно в неуспешната кампания на Жак Ширак за президент на Франция. През 1983 г. Саркози е избран за кмет на парижкото предградие Нюи-сюр-Сен, по-известно в България като Ньой, от името на ОЗР. В парламента на Франция влиза в края на 1980-те, а между 1993 г. и 1995 г. е министър по бюджетните въпроси в кабинета на Едуар Баладюр. С преизбирането на Жак Ширак за президент през 2002 г. Саркози е назначен за министър на вътрешните работи в кабинета на Жан-Пиер Рафарен. Две години по-късно поема министерството на финансите и е избран за лидер на ОЗР с 86 % от подадените гласове на делегатите. От 2005 до 2007 г. е отново министър на вътрешните работи в правителството на Доминик дьо Вилпен, преди в края на мандата да се кандидатира за президент. Останалото е съвременна история.

С френски стил

Бившият президент на Франция бе посочен през 2007 г. от модното списание Vanity Fair на 68-мо място в класацията за най-стилно облечените мъже на света. На една и съща позиция тогава с британския футболист Дейвид Бекъм и холивудската звезда Брад Пит. Такива са били времената. Три години по-късно британското списание за мъжка мода GQ го обявява за третият най-зле облечен мъж в света, с тогавашния министър-председател на Великобритания Гордън Браун като титуляр на приза. Което пък не е спряло Карла Бруни в избора й на врабче. В крайна сметка пак си е титла.

ЗА НЕГО

Прибързан и самоуверен
Той (б.р. – Никола Саркози) е дразнещ, прибързан, самоуверен, неблагодарен и като цяло не-французин. (…) Ние не споделяме една и съща визия за страната.
Жак Ширак,
бивш президент
на Франция

Не е подслушвал министри
Съжалявам за пасажа в книгата си, в който обвинявам Никола Саркози, че е подслушвал всичките министри в кабинета си и техните имейли, и текстови съобщения. Само за този пасаж съжалявам. Дори му предложих извиненията си. Което показва, че когато правя грешка, съм способен да я разпозная.
Лоран Вокие,
бивш държавен секретар
по заетостта в правителството
на Франсоа Фийон, под президентството на Саркози

Събрани са доказателства
Разпитите от вторник (б.р. – на Никола Саркози от френските власти) бележат решаваща стъпка в дългогодишното разследване, което отведе следователите до руините, останали от хаотичната либийска гражданска война. Мнозина от потенциалните свидетели са или убити, или се намират в държави, които се намират отвъд досега на властите във Франция. Следователите тепърва ще разпитват г-н Саркози върху събраните доказателства, които биха подкрепили обвиненията срещу него.
Матю Далтън,
журналист,
в-к “Уолстрийт Джърнал”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. евроатлантическите ценности на унгарския евреин саркози… същите като на луканов или холандските лъжци… и на слабоумните фенове на поръчковия дисидент плевнелиев.

  2. Sarcosi e SUPER… KOMYHETATA CA KPETEHE, MEME EN FRANCE………..

  3. MOHAMED, не знам дали комунетата са кретене, както ги изписваш, но по-точно ми се струва написаното от „кмнтр“ за евроатлантическите ценности. Добре е и нашите днешни ибрикчии, като говорят за тях, да имат предвид отношенията между Кадафи и Саркози и „благодарността“ на французина. Както и друг пример, който ще посоча. През 1983 година Доналд Ръмсфелд, тогава министър на отбраната при Рейгън, отива в Багдад да целува задника на Саддам и да му връчи чифт шпори от чисто злато като подарък и в знак на вечната благодарност на Америка. Осем години след това, в „Пустинна буря“ рита задника на Саддам, не го целува. Петнайсет години по-късно го убива! Политика, братко, политика. Никакви ценности!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.