Преди 2 години и половина Радослав Колев участва в най-зрелищното бягство

Владимир Пелов в гроба отнесе тайната къде е съкилийникът му

Убил жестоко хомосексуалист

Повече от 2 години и половина няма и следа Радослав Колев, който избяга заедно с Владимир Пелов от Софийския затвор на 3 април 2018 г. Следите на 28-годишния тогава мъж, се губят някъде между Ботевград и София. След бягството на двамата осъдени цялата полиция в столицата и областта беше вдигната на крак, но така и не успя да ги открие. Минаха два месеца и в началото на юни 2018 г. Пелов, който беше застрелян в центъра на Ботевград от Марио Пенчев, когото дебнел да убие, защото помагал на полицията да го намери. Тежко ранен при престрелката, Марио също почина в болницата. А издирването на Радослав Колев продължава, но той сякаш е потънал вдън земя.

Колев има дълго криминално досие, преди да стигне до най-жестокото престъпление - убийството. През 2009 г. е осъден на 1 година за нападение над жена и грабеж в София. Три години по-късно влиза зад решетките за същото престъпление. През 2014 г. излиза от затвора и остава на свобода едва 54 дни. Радослав убива жестоко данъчния служител Румен Шопов, когото удрял с чук, душил и накрая заклал, заради хомосексуалните му мераци. Направил опит да разбие главата и на съквартиранта и партньора на жертвата - Тихомир К., който и досега трепери, че Колев е на свобода.

За зверствата Радослав получава 26 години зад решетките - срок, който няма намерение да излежи. Да се избяга от Софийския затвор е почти невъзможно, но той се запознава в килията с подходящия човек, който може да му помогне. Това е социопатът Владимир Пелов от Ботевград. Той е осъден на 30 г. за въоръжен грабеж на златарско ателие, отвличане, включително и на дете, стрелба по полицаи през 2011 година. Пелов е изключително умен и комбинативен бандит с дълъг стаж. Той стана известен, след като беше приет с най-висок успех в специалност “Екология” в Софийския университет, докато излежава 15-годишна присъда за убийство на сараф. Освободен бе предсрочно за добро поведение и тогава заедно с още двама души извършва грабежа на златарско ателие в Ботевград. Докато тече делото му, през 2013 година е пуснат под домашен арест заради глаукома. Но през 2016 г. е върнат в ареста, защото е уличен в още две убийства - на братя цигани от Ботевград. Идеята за бягството е на Пелов, но организацията е на Радослав, смятат полицаи. В килията си Радослав е имал нелегално внесен телефон, по който успял да се договори със свои авери за кола, която да чака пред затвора. Владимир пък се сдобива с пистолет, за който се предполага, че е внесен от надзирател.

Оттук нататък всичко става като по филмите. Бегълците трябвало да преминат през два поста на охраната. Минават през вътрешните постове и накрая Пелов стреля срещу охранителя в будката на изхода. Единственият човек, който ги гони на улицата, е една от чистачките на затвора. Тя вижда, че се качват в черна кола, паркирана в странична улица недалече от входа.

Двамата са заедно почти до убийството на Пелов. Кръгът около тях се стеснява и полицаите вече имат информация, че бегълците се крият в Ботевград. По-късно се оказа, че двамата поне в началото са намерили подслон в апартамент на бул. “България” в града. Жената, която ги е укривала, казала, че е мълчала, защото се страхувала затворниците да не направят нещо на децата ѝ. Тя се казва Весела и е била омъжена за най-добрия приятел на Пелов - Мико, който преди години бил задържан за двойно убийство в ботевградското село Рогозен и се обесил в затвора.

Когато е бил на свобода, Владимир помагал с пари на вдовицата с две деца. В апартамента близо месец се криел и Колев. Една сутрин, когато се събудила, жената видяла, че в жилището е само Пелов. При обиските полицията намери раница с експлозиви, която донесли избягалите затворници. Предполага се, че е била закопана от Пелов преди години някъде в планината, заедно с оръжия и патрони.

Повече от две години нито семейството на Радослав, нито полицията не открива никаква следа за това, какво е станало с него. Версията, че е убит от Владимир Пелов заради разправия помежду им, се поддържа от много полицаи. Други обаче смятат, че Пелов не би рискувал през първите два месеца, докато районът около Ботевград е блокиран от полиция, да излезе с авера си, да го убие и да тръгне да заравя трупа.

Възможно е Колев да е избягал през зелената граница в Сърбия, както предполагат много хора от Ботевград. Още повече, че негови хора отвън са организирали придвижването на двамата с Пелов след бягството. Вероятно Радослав се е свързал с тях и по-късно, за да му помогнат. И досега не е установено кои са били двамата мъже, забелязани да чакат затворниците след бягството. Че Радослав е в чужбина, беше уверен и баща му Ангел. Семейството му разбира по необичаен начин за бягството. Баща му и майка му вечеряли, когато по телевизията съобщили и показали кадри на камерите в затвора, но не и лицата на издирваните бегълци. “Ще умра от смях, ако това е Радослав”, казала майката. Минути по-късно при тях нахлули полицаи с извадени пистолети да преглеждат всички стаи. Бащата Ангел тогава прати послание на сина си: “Да внимава, да се пази, да мисли добре и да не наранява хора. Ради, обичам те”.

Случката вдъхнови студент от НАТФИЗ

Създадоха игрален филм за бягството

Кадър от филма “Заедно без теб”, вдъхновен от зрелищното бягство на Пелов и Колев..

Бягството на двамата затворници се превърна в сценарий на късометражен филм, който беше представен през май т. г. Студентът от НАТФИЗ Димитрис Георгиев първоначално смятал да заснеме “Заедно без теб” като част от дипломен проект. “Зрителите или ще са крайно разочаровани и бесни, или ще са изненадани и провокирани да мислят в друга посока, което е нашата цел”, коментира Георгиев.

В 30-минутната лента, единият от героите бяга, за да търси отмъщение, докато другият - любовта на живота си. Сценарият не се фокусира в детайлите от самото бягство. Докато снимали, имало подмятания от администрацията на затвора, че част от действията във филма не са се развили по начина, по който е станало в действителност с Пелов и Колев. Авторите се срещали и с близки на избягалите затворници.

Филмът е художествен и се различава донякъде от реалността. Той е черно-бял и беше качен в интернет за 30 часа и през това време можеше да бъде гледан. След това ще участва във филмови фестивали.