Защо когато биологията казва, че организмите са или мъжки, или женски с оглед възпроизводството, тогава настава мърморене и мрънкане? 

Тоталната война против семейството има за цел да се разруши човекът в неговата същност. Да забрави историята си

Мислите ли, че би могла да съществува връзка между следните две събития от последните дни: Светият Синод отговори на Конституционния съд по въпроса дали биологичния пол на човека е само биологично понятие или може да бъде също така психологическо и социално, и демографското изследване, според което до 2040 г. населението ни ще се стопи до 5 милиона души и ще се образуват „демографски пустини“. Има ли някаква връзка между представите, които отглеждаме за собствения си пол и демографската смърт на нацията?

Според има, но не е пряка и резултатите едва ли ще се разразят толкова скоро, ако не влияят и други фактори, с които сега няма да се занимаваме. Но тенденцията е интересна, защото става дума за убеждения и дори за философски постулати, които засягат самия фундамент на антропологията.

Всъщност въпросът на КС е по-стар и вече сме го коментирали. Това е въпросът, който отправи Върховният касационен съд до Конституционния съд още през март и по чийто повод Красимир Каракачанов се обърна към Лозан Панов с крилатите думи: : „Вас майка ли Ви е раждала, или трансджендър? Вас баща ли ви е създал, или трансджендър?“.

Ето го и въпроса на ВКС към КС:
„Как следва да се разбира понятието „пол“ в Конституцията
и има ли то смисъл, различен от биологичния?“.

Това че Конституционният съд се обръща за тълкуване към Църквата е повече от похвално, но къде отиде упованието (хайде да не казваме „вярата“) в науката. Как изобщо на някой материалист-позитивист може да му хрумне да задава такива въпроси, след като Науката Биология вече се е произнесла? Защо когато химията казва, че елементите са или метали, или неметали; защо когато физиката казва, че веществата са или течности, или газове, или твърди вещества; защо тогава никой не роптае и не подлага на съмнение тези нàучни факти? Защо когато биологията казва, че организмите са или мъжки, или женски с оглед възпроизводството, тогава настава мърморене и мрънкане? Защо не се борят за правата на небесните тела сами да определят дали са планети или звезди, а сляпо вярват (ето, употребих думичката) на Науката Астрономия? Науката е нещо прекрасно, защото е продукт на ума, търсещ познание за творението. От тази гледна точка науката е целесъобразна. И въпреки култа към науката, появяват се някакви псевдонаучни, псевдохуманитарни и социални дисциплини, които се мъчат да оспорят фундаментални науки като биологията.

Джендър идеологията не е наука. Биологията е.
Според д-р Петър Вълков от Тракийския университет джендър идеологията е третата вълна на мащабна атака спрямо идентичността на европейския човек. Първата вълна идва с буржоазните революции, когато се атакува християнската му идентичност. Втората вълна е на глобализма и мултикултурализма, които се мъчат да унищожат националната. Джендъризмът е насочен към половата идентичност. Без чувство за идентичност човеците губят представа за себе си и се превръщат във вяли (но все по-капризни) потребители.
За да се размие половата идентичност, твърде ефикасно е да се удря по семейството. Семейството е част от биологичното бъдеще на човечеството. Семейството е важно, защото създаването на човек не се състои само от неговото зачеване, износване и раждане. Необходимо е имплантирането на памет и морал. Също и на адекватен мироглед. Дори и комунизмът признаваше семейството за „основна градивна клетка на обществото“, каквото то безспорно е. 

Човекът се състои от мъж и жена (Вж. Бит. 1:27) и в брака постига своята цялост. Хората, неуспели да създадат семейства, са били гледани като недовършени, неосъществени. Сега се мъчат да превърнат това състояние в източник на гордост и достойнство. Хората с разтрогнати семейства са гледани като потърпевши, претърпели беда. Децата на разведени родители често се оказват проблемни. Дори да избегнат катаклизмите на юношеството, те по-трудно създават свое семейство, а ако създадат, по-лесно се съгласяват да го разтрогнат и не виждат нищо необичайно в това. При хората, израснали без семейство или в нездраво семейство, чувството за дълг е слабо, усещането за континуитет едва тлее, отношението към миналото е деформирано поради отсъствието на систематизирана и грижливо предадена памет, откъдето деформирано е и отношението към бъдещото. Такъв човек по-трудно възприема себе си като част от процес, надхвърлящ по време един човешки живот.

Да не би пък цялата тази политика по отношение на традиционното семейство да е част от инженерен проект за редуциране на човешката популация? Джендъризмът е пряк наследник на сексуалната революция, а пък тя е в тясна връзка с философията за контрол върху раждаемостта за благото на пренаселената планета и за безгрижието на модерната младеж. Секс, да! Бебета, не! Следователно сексът, при който технически е невъзможно да се произведат бебета (тоест секс със собствения пол, с животни или с предмети) е напредничав и заслужава поощрение. Дори и в момента техниките за предпазване от „нежелана бременност“ се преподават в училище като нещо много ценно и хигиенично. Чукайте се, мили деца, само гледайте да не забременявате, че още не сте се реализирали в живота, пък и Планетата-майка се задъхва от такива като вас. Да, възможно е всички тези напъни против семейството и лансирането на ЛГБТИ да са насочени към редуциране на човешката популация. Напълно е възможно.

През 1798 се появява концептуален за времето си, пък и днес, текст – „Есе за законите на населението“ (An Essay on the Principle of Population). Негов автор е английският икономист и социолог Томас Малтус (1766-1834), според когото човечеството се увеличава в геометрична прогресия, а пък ресурсите за неговото съществуване – в аритметична. Следователно, по логиката на математиката, демографската катастрофа е неизбежна. Но природата на обществото е мъдра и контролира числеността на човечеството чрез бедствия като войни, епидемии и природни катаклизми, а също убийства и (тук внимавайте!) предпазване от забременяване и хомосексуалност. Ето я идеята! Есето е написано година след като Малтус става енорийски свещеник на графство Съри, но мисленето му продължава да е белязано от възпитанието в семейството, силно повлияно от идеите на Жан-Жак Русо. Както се казва: има си крушка опашка.

Може би популацията наистина е голяма и опасна, може би наистина се нуждае от редуциране. И ако модерните инженери наистина искат да я ограничат чрез хомосексуализъм, контрацепция и компрометиране на семейството, то те са си рафинирани малтусианци. Добре е да го знаем. Но дори да е така, защо мерките са насочени към „вразумяването“ преди всичко на европейците (вкл. американци и австралийци – настоящи и бивши християни), защо? Тези хора са технолози, изобретатели, държавници, философи. Архитекти, художници и музиканти. Защо точно техният брой трябва да се редуцира, а другите да се плодят на воля под галещите тропически лъчи? Затова ли са всичките тези все по-енергични кампании за очерняне на белия човек?

Семейството. То е естествена форма на съществуване на обществото, тъй както атомът е естествена форма на съществуването на материята. Семейството се състои от закономерно свързани човеци, атомът се състои от закономерно свързани частици. Знаем какво се случва при принудителното разпадане на атома. Можем да си представим какво би се случило при принудителното разпадане на семейството. Не се заблуждавайте, че някой иска да затрие родината и семейството. Не, просто искат да ги заместят, да турят нещо вместо (αντι) тях – родина да бъде не страната, а глобалното село; семейство пък ще е целокупното човечество, като в ролята на жениха (paterfamilias) ще се яви глобалният административно-чиновнически елит, а всички останали доверчиво ще поверят щастието си в рутинираните му ръце. Ами тайните господари на света, свръхбогатите, те какво? Та са над тези неща.

Тоталната война против семейството има за цел да се разруши човекът в неговата същност. Да забрави историята си (включително и споменатия по-горе Малтус), да заживее с някаква абсолютно детинска представа за бъдещето и в крайна сметка да се превърне в лесно управляемо добиче. Кой знае, може би така е по-добре, може би така трябва. Апокалиптично ли ви е? Имате право... Освен това мисля, че не същността на човека, а Картаген трябва да бъде разрушен.