Екарисажът в Шумен спечели делата срещу агенцията по безопасност на храните

АПИ: Не поддържаме монопол на нито един национален доставчик на услуги

Условна присъда за убит пийнал пешеходец

Половината българи не харесват демокрацията

Втори бронз за Бонева

Съдят мъж за четири средни телесни повреди, причинени с пиратки

За да отслабнете след 50-годишна възраст, намалете порциите Здравословните храни не винаги водят до загуба на килограми

Община Търговище с награда за социална отговорност

Вход свободен в бургаския авиомузей

Самолет на израелските авиолинии кацна аварийно на Летище София

Шефът на строителния контрол в Столична община подаде оставка

ЦИК: Увеличаването на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до повече грешки в протоколите и може да повлияе на резултата

56-годишен мъж е открит мъртъв в дома си в Пловдив, има следи от насилие

Увеличиха с 1 година наказанието на шофьора, прегазил балетист

МОК извади бокса от програмата на Олимпиадата Международният олимпийски комитет отне лиценза на АИБА

Нова книга разкрива забравени исторически факти за войводата Георги Хазнатарски Летописът излиза с подкрепата на организационни секретар на ВМРО Юлиан Ангелов

Авторът на книгата Александър Радовски е български офицер, общественик, футболен деятел и изследовател на дейността на ВМОРО и ВМРО. Автор на книгите „Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски“,  „Войводата Лазар Кунгалов. Спомени“, „Войводите от Чучулигово“. Съставител с Цочо Билярски на книгата „Андон Кьосето. Одисеята на един терорист“. Най-новата книга на Александър Радовски със заглавие „Георги Хазнатарски“ ще излезне след броени дни от печат благодарение на оказаната подкрепа от организационния секретар на ВМРО Юлиан Ангелов. Георги Хазнатарски e харазматичен деец и войвода във ВМОРО и ВМРО, той е участник в Илинденско–Преображенско-Кръстовденското въстание в Серския революционен окръг. Проучването за Хазнатарски се връща много назад във времето. Разглежда теми и процеси от общата история на Македония и България. Георги Хазнатарски е най-значимия войвода от комитското село Чучулигово. Хазнатарски е с голям ръководен опит и авторитет сред своите другари. За съжаление си отива от този свят в много решително време за македонските българи в разгара на Втората световна война. Обичан от населението, дал безценен принос за национално-освободителни борби в Македония. Александър Радовски е правнук на войводата на ВМОРО и ВМРО Тома Радовски, наричан в организацията  Томето, Томата Радовалията и Радовалиев. Той е роден през 1862 г. в село Радово, Серско.

Тома Радовски среща Гоце Делчев през 1900 г. и под негово давление последователно става ятак, куриер, четник и селски ръководител в Демирхисарско на ВМОРО.

Двамата с Лазар Кунгалов организират малка чета с район на действие поречието на река Струма и с цел – набиране на оръжие и пари за организацията. Имат равен ранг на войводи  под ръководството на Яне Сандански. Той е участник в Илинденско-Преображенско-Кръстовденското  въстание в Серския революционен окръг. През 1912 г. по време на Балканската война  участва в битката за Рупелския проход, в която четите на ВМОРО атакуват турския корпус в тил и довеждат до неговото разбиване. Участва в освобождаването на град Демир Хисар от четите на Яне Сандански и Александър Буйнов. С четите на ВМОРО е и при изтеглянето от Демир Хисар по време на Междусъюзническата война. Става телохранител на Яне Сандански в Роженския манастир заедно с Лазар Кунгалов. Подпомага повторното освобождаване на град Демир Хисар по време на Първата световна война. Участва в чета на ВМРО с войвода Георги Хазнатарски като подвойвода. Тома Радовски е организатор и  ръководител на митница „Попови ливади“ на ВМРО в Пирин. Участва в окръжна чета на ВМРО с войвода Алеко Василев / Алеко паша / като групов началник. Димитър Дедов Илиев и Стефан Пиперката също са групови началници. Ангел Коларов и Георги Хазнатарски са помощник окръжни войводи на Алеко Василев. През 1923 г. Тома Радовски е тежко ранен в двата крака,  като войвода на районна чета  на ВМРО в сражение с гръцки военни части до село Бурсук, Серско. Остава куц с единия си крак до края на живота си. През 1925 г. прави отчет пред Иван / Ванче / Михайлов на организационните пари, които са на съхранение при него. Синовете му Христо, Иван и Марко Радовски също са членове на ВМРО. По време на Втората световна война се премества  в град Сяр,  подпомага като помощник – кмет на село Чифлиджик / Стримонохори /, Серско българското управление в Егейска Македония. Най-малкият му син Димитър Радовски е бирник в българската община в град Сяр в периода 1941-1944 г. През 1950 г. е интерниран от село Чучулигово като член на ВМРО. Тома Радовски е починал на 09.02.1957 г. в село Чучулигово, община Петрич. Погребан е в гроба на съпругата му Анна Радовска.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.