Новото в “калната война” срещу правосъдието Задкулисието действа „ва банк“ и е радикализирало марионетките си

Соня Найденова и Калин Калпакчиев

Едва ли някой е очаквал, че с провала на специално създадените за овладяването на съдебната власт политически ГМО-та – „Да, България” и Нова република, атаките срещу единственото останало независимо от влиянието на олигарсите звено в правосъдната система – прокуратурата, ще бъдат преустановени.

Хибридната война срещу държавното обвинение не само, че не е приключила, а в изминалите три месеца станахме свидетели на удвояване на калните атаки срещу правоохранителни институции, а кулминацията тепърва предстои. Всичко това има своето логично обяснение – в периода май-септември се провежда изборът на новия състав на Висшия съдебен съвет. Магистратската квота беше попълнена с шестима съдии, четирима прокурори и един следовател. След два месеца ще бъдат излъчени останалите 11 членове, които ще се избират с квалифицирано мнозинство от парламента.

Два са новите момента в поредния сезон на сериала по ерозиране на доверието към правосъдната система. На преден план излизат все по-радикалните методи и идеи, които задкулисието прилага в кампаниите срещу легитимните институциите. Фабрикуват се сценарии, които имат за цел да засегнат реномето и да блокират работата не само на една отделна институция. Освен обичайната мишена – прокуратурата, сценаристите целят да въвлекат и основните стожери на властта, с което да предизвикат цялостна дестабилизация на държавата. За това говорят и етапите на развитие на хибридните скандали от последните месеци – т.нар. „ЦУМ-гейт” и „развитите” на болтове на Лозан Панов. Другият нов момент е обновяването на говорителите на „опорните точки” на олигархията. Капитулиралите на предсрочния парламентарен вот основни проводници на тезите на задкулисието бяха набързо изтеглени на заден план, докато с пропагандирането на клишетата за нуждата от „дълбока” съдебна реформа вече са натоварени нови лица. Провалилият се и като министър, и като партиен лидер Христо Иванов бе заменен от превърналия институцията Върховен касационен съд в квартална партийна организация неин административен ръководител Лозан Панов. А опорките, върху които стъпи „Да, България” в предизборната кампания и логично доведоха до катастрофалния резултат партията на олигархията, започнаха да се изразяват от чуждестранни бизнес организации, част от които идеално изпълняват ролята на прикритие на местни адвокати-лобисти, чиито интереси далеч не съвпадат с тези на прокуратурата.

Задкулисието действа „ва банк” и е радикализирало марионетките си до крайна степен. Изкуствено лансираната от петнящия тогата на Темида Лозан Панов „опорна точка” за изваждането на прокуратурата от съдебната власт е това, което доскоро проваленият Христо Иванов не смееше публично да заяви.

Радикализирането, освен като опит за задкулисен натиск около избора на членове на новия Висш съдебен съвет, произлиза и от изнервеността на подсъдими и обвиняеми олигарси, чиито съдебни дела тепърва ще минават през различните инстанции. Вариантът да бъдат осъдени олигарси, като Огнян Донев и Иво Прокопиев, с ръководители на съдилищата, като Калоян Топалов на Софийския градски съд и Лозан Панов на ВКС, изглежда (почти) невъзможен. Но точно това крие риск от бумерангов ефект върху цялата пирамида от зависимости, които олигархичните кръгове са изградили в съдебната система. За да се разсейва вниманието на обществото от реалните зависимости в правосъдието, а и за да предотвратят надвисналия заради политизиране на съдебната система импийчмънт на Лозан Панов, адвокатите-лобисти и юридически защитници на олигарсите, намериха за удачно да претоплят старата, но златна мантра за „безконтролната” прокуратура. Заради това, от известно време слушаме за „проклетото” Велико Народно събрание, още „по-проклетия” Конституционен съд, който преди 15 години предотвратил „реформата”, т.е. мародерството над държавното обвинение. Чуваме и за нуждата от намаляване на парламентарната квота във ВСС и т.н., все познати „идеи” на адвокати, като Георги Атанасов – учредител на „Да, България”, а преди това и на близкото по идеология движение на Меглена Кунева, и неговите съдружнички – Ина Лулчева и Даниела Доковска, които са защитници на подсъдимия олигарх Огнян Донев в съдебната зала.

Лансираните от адвокатите-лобисти и марионетките на олигарсите Христо Иванов и Лозан Панов радикални идеи, веднага са мултиплицирани от само привидно несвързани с тях стари и нови „говорители” и ГМО-организации, като Даниел Смилов, „Правосъдие за всеки”, Иван Брегов, Съюз на съдиите в България, Калин Калпакчиев и други. Човек трябва да е силно заблуден или откровен наивник, ако смята, че цялата активност по постоянно информационно облъчване през медиите-бухалки и превзетите публицистични предавания на бТВ, Нова и БНТ, през няколкото хибридни Марша на безсрамниците, та до подривната роля, която една групичка от членове на ВСС изпълнява, не се дирижират от общ център, който задава персонално задачите и „опорните точки”.

Ето така се оказва, че поетът Иван Брегов изведнъж станал „експерт” на Института за пазарна икономика по въпросите на правосъдието. Изпълнените с ненавист и манипулации твърдения на доскоро неизвестния „специалист” с педантична последователност биват препечатвани по график от хибридните сайтове за пропаганда на олигархията – „Медиапул”, „Клуб Зет”, „Дневник”, „Капитал”. Докато не се оказва, че всъщност това са същите идеи, които Христо Иванов повтаря в прекратените петъчни чатове с малцината останали фенове на ГМО-то „Да, България” или в неспирните си турове из телевизионните студия.
Освен новите лица, винаги готови да участват в „активни мероприятия” са и „звездите” на олигархичните кръгове във ВСС. Соня Найденова и Калин Калпакчиев и този четвъртък са решили пак да инсценират скандал на Пленума на Висшия съдебен съвет. Двамата настояват ВСС да обсъжда Доклада на европейските прокурори, които бе представен в края на миналата година след продължителен анализ на работата на българската прокуратура. Седем-осем месеца по-късно, в края на мандата си, в едно от последните заседания преди съдебната ваканция, Найденова и Калпакчиев „изненадващо” са осенени от идеята, че не били взети конкретни мерки по препоръките в доклада. И всичко това, с ясното съзнание, че и двамата са съдии и като такива не би следвало да се месят в работата на държавното обвинение. Но Калпакчиев и Найденова, Христо Иванов и Лозан Панов, а и останалите проксита на задкулисието удобно мълчат по препоръката, че е необходима цялостна експертна проверка на работата на съдилищата. Упорито мълчание има и по друго заключение в ежегодните Мониторинговите доклади на Европейската комисия – как в България съдиите не издават присъди за корупция.

Сценарият за този четвъртък е добре познат. На заседанието на ВСС ще бъдат направени няколко манипулативни внушения за нереформираната прокуратурата, Калпакчиев ще развие тезата за безконтролните обвинители, които всъщност подлежат на съдебен контрол. Лозан Панов ще поговори за удобните медии пред асансьора на ВСС. Ще сподели как българите не трябва да вярват в институциите, ще поиска от президента и премиера незабавно да изпълнят ултимативното му искане за ликвидиране независимостта на прокуратурата, ще напомни и на парламента, че трябва да избере тези кандидати за членове на ВСС, които едно-две „хибридни” НПО-та пожелаят. Всичката тази „продукция” ще роди поредица от „фалшиви новини” в сайтове на олигархията. Те пък ще бъдат последвани от хибридна пропаганда във фейсбук, където двама-трима графични дизайнери ще заработят хонорарите си.

Всичката тази активност е своеобразна тренировка за „Големия финал”, който ще е в началото на септември, когато е изборът на парламентарната квота на новия ВСС и на новия председател на Върховния административен съд. Тогава недоволството ще се насочи и срещу мандатоносителя и президента, защото не са се съобразили с искането на задкулисието – ръководителят на новата антикорупционна служба да е посочен от олигархичния кръг „Капитал”. Оказва се, че без участие в управлението, дори без парламентарно представителство, задкулисието продължава да рекетира институциите, властите, а и цялата държава. Да изразява претенции – кой, как и какво да решава и да управлява. Диктатура без мандат! Неолиберална идеология, която е на път да се изроди в либерален фашизъм.

Но ако има какво да притеснява задкулисните сценаристи най-много, то това не е само търсенето на персонална наказателна отговорност за натрупаните на гърба на обществото ресурси, а все по-засилващият се гняв в обществото от липсата на справедливост. За разлика от хибридните протести по жълтите павета, които с мъка събират по няколкостотин „професионални” протестъра, в Асеновград, чието население е колкото средно голям столичен квартал, хиляди излязоха, за да изразят яростта си от липсата на възмездие. Така че, вместо да планират организирането на следващото „активно мероприятие” срещу поредната държавна институции, задкулисните кукловоди по-добре да помислят какво ще правят, когато хилядите гневни българи им потърсят отговорност.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.