Историчката Пенка Чернева и издателя Николай Томчев представиха летописа "Ръкописно съчинение" на отец Евстати Попстефанов пред ловешката общественост.
Поредното издание на животописната книга беше показано в Клуба на културните дейци.
Творбата е позната и под заглавието "Записки за народния живот и страданията български", издавана през 1978г., 1996г. и 2015г. и документира събития преди 1878г. до 20-те години на ХХ век.
От първо лице авторът разказва за живота в ловчанско през османската власт и след освобождението. Свидетелствата на отеца са тежки, на места дори са трудни за четене - когато разказва за кланетата на гражданите в Ловеч през юли 1877г. след руското отстъпление, залавянето на Васил Левски, за гръцките владици. Жестоки, безпристрастни и ярки картини от живота на нашите предци. Повествованието е с тон на незлобливост, без жажда за мъст или търсене на възмездие.
Откъс от книгата:
"Русите, които превзеха града на 5 юлий, като бяха около
400 души, от тях половината след 3-4 дена отидоха към
Българени и останалите тука казаци с два топа - горски, на
15 юли-сутринта рано се вдигнаха от своят бивак и отидоха
по-долу 1 километър на мястото „кошу тепе“, гдето изгърмяха
няколко пъти с двата си топа. Набързо се завърнаха назад,
та преминаха под града р. Осъм при табаните и избягаха в
Стратешкия баир по Севлиевското шосе, а на нас казаха само:
„Бежайте братушки, спасяйтеся, турки много идьот.“
Труд
_5174087496572168777_small.jpg)
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш